Logo

Български Антифашистки Съюз

Областен Съвет - Русе

 

Начална страница

БАС
Ръководни органи
Устав
Всеобша декларация за правата на човека
Речник по правата на човека
Основни документи н Съвета на Европа
Ежегодни Международни Дни
Исторически дати събития и личности
Фашизъм,нацизъм, антисемитизъм
Актуална политика. Новини
Вестниците пишат...
Любопитно
Дати и събития

 

 

 

 

 

Брояч на посещенията

 

3 Март 1878
Освобождението на България

От 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението  на България от турско робство. 
Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник. 
С решение на парламента от 5 март 1990 г.  датата е обявена  за национален празник.

 

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИГРИ.

     След капитулацията на Плевен (13 декември 1877 г.) английското правителство предупредило Русия, че даже временната окупация на турската столица ще принуди Англия да вземе мерки.

     На английското предупреждение последвал ясен и твърд отговор. «Русия не може да гарантира, че ходът на военните действия няма да е принуди да завземе временно Константинопол»

     На 24 декември Турция се обърнала към Англия с молба за посредничество. Английското правителство уведомило за това Петербург. Отговорът от руската столица гласял «Ако Портата иска да свърши войната, то с молба за примирие тя трябва да се обърне направо към главнокомандващия руската армия».

     Примирието се обуславяло от предварителното приемане на задължения към бъдещия мирен договор.
Княз Николай Николаевич

 

 

 

     На 8 януари 1878 г. Турция се обърнала към руския главнокомандващ- великия княз Николай Николаевич с молба за примирие.







 

Главнокомандващият Дунавската армия
(1831 - 1891)
Великият княз Николай Николаевич.

     Започнали преговори, а докато те протичали, руските войски продължавали да се предвижват към турската столица.
По-късно Англия и Австро-Унгария съвместно поискали руско-турския мир да се обсъди на международна конференция. Казвало се, че се нарушава будапещенското съглашение: в лицето на България Русия създава на Балканите най-голямата славянска държава, образуването на която било договорено да не се допуска.

     Руското правителство не рискувало да влезе в конфликт с двете велики държави. Цялата армия и запасите от военно снаряжение били силно пострадали. Финансовото положение на държавата не било леко.
     Предвид на това руското правителство официално съобщило, че е готово да предаде за обсъждане на международния конгрес всички условия за бъдещия мирен договор, които засягат общоевропейските интереси.
Александър II

 

     Александър II заповядал на главнокомандващия да не се окупира Константинопол.

     На 31 януари 1878 г. в Адрианопол турците подписали примирието. Руските войски заели Сан-Стефано, разположено на 12 километра от турската столица, на брега на Мраморно море. На 3 март 1878 г.




Цар Освободител Александър II

САН-СТЕФАНСКИ ДОГОВОР.

Сан-Стефано

     Според Сан-Стефанския мир се създавала голяма независима българска държава – «Велика България», простираща се «от море до море» (от Черно море до Егейско) и включваща в състава си, както северната част на страната, така и южните области (Източна Румелия и Македония). При това турската войска се лишавала от правото да остане в пределите на България.

     Турция признавала пълната независимост на Румъния, Черна гора и Сърбия, а също се задължавала да предостави самоуправление на Босна и Херцеговина и да проведе широки реформи в другите, останали под нейна власт, славянски области.

     Сан-Стефанският мирен договор не бил приведен в изпълнение. Британското правителство се опасявало, че включвайки България в сферата на своето влияние, Русия ще стане Средиземноморска държава. Заедно с това новите граници на България ставали така близко до Константинопол, че проливите и турската столица се оказвали под постоянната заплаха от нападение от българския плацдарм.

РЕАКЦИЯ НА ДЪРЖАВИТЕ СПРЯМО САН-СТЕФАНСКИЯ ДОГОВОР.


     Сан-Стефанският договор срещнал отрицателно отношение и от страна на Австро-Унгария. С по-ранното съглашение с Русия било установено, че няма да се допусне създаването на голяма славянска държава на Балканите.Именно по тази причина още Константиполската конференция разделила в своя проект България на две части. Западна България трябвало да влезе в сферата на австрийското влияние.
Бенжамин Дизраели

     Британското правителство на Дизраели започнало да действа, когато руските войски дошли до Константинопол. В Лондон започнала исторически шумна компания, която заплашвала да се скъсат дипломатическите отношения с Русия.


Бенжамин Дизраели (1804-1881)

     Веднага след това Австро-Унгария открито се обявила против Сан-Стефанския договор , претендираща за обещаните й Босна и Херцеговина.

     Надеждите на Русия за дипломатическа поддръжка от Германия се оказали напразни, в края на февруари 1878 г. Бисмарк се изказал за свикването на конгрес, като обещал, че той няма да играе на него решаваща роля.

Ото фон Бисмарк     На 19 февруари 1878 г. Бисмарк произнесъл знаменитата си реч, че по източния въпрос той не е повече от «честен посредник»: задачата му е – по-скоро да доведе нещата до край. По такъв начин, Бисмарк публично се отстранил от активна поддръжка на руското правителство.

Ото фон Бисмарк (1815-1897)

     На руското правителство не оставало нищо друго, освен да се примири с такава необходимост. За да разцепи образуваната против нея коалиция Русия решила да сключи задкулисна сделка със своя главен противник – Англия. На 30 май било подписано англо-руско съглашение, според което Русия се отказвала от плановете за създаване на «Велика България».

     На 6 юни между Англия и Австрия било сключено съглашение за съвместна политическа линия на предстоящия конгрес. Двете правителства се договорили да не допускат разширение на българската територия на юг от Балканския хребет и да ограничат срока на руската окупация в България на шест месеца.

     Тези съглашения в значителна степен определили разстановката на силите на европейския конгрес, който бил свикан тогава, когато и Русия се съгласила да вземе участие в него.

БЕРЛИНСКИЯТ КОНГРЕС.

България - Берлински конгрес

     Международният конгрес се открил на 13 юни 1878 г. в Берлин. На него били представени Русия, Англия, Германия, Австро-Унгария, Франция, Италия, Турция, Иран и балканските държави. Представителите на балканските държави били допуснати в качеството си на наблюдатели. Делегациите на великите държави възглавявали министрите на външните работи или премиер-министрите. Всяка делегация се състояла от няколко човека. Председателствал Бисмарк, в качеството си на домакин.

     Основните контури на решенията на конгреса били набелязани още в англо-руското съглашение от 30 май. Но там границите на България били определени само в общи черти.

     Във връзка със стратегическото значение на Балканския планински проход имало много оживени дебати.
     След напрегната дипломатическа борба, предизвикала няколко кризи на конгреса, след един месец, на 13 юли 1878 г., бил подписан Берлинския трактат.

     На Берлинския конгрес Англия и Австро-Унгария при поддръжката на Германия се домогнали до значително изменение на условията на Сан-Стефанския договор. Вместо «Велика България» се създавало фактически самостоятелно, но васално по отношение на султана Българско княжество, териториално ограничено на юг от Стара планина.
     На Южна България (Източна Румелия) се предоставяла частична автономия в състава на Османската империя, а Македония напълно се връщала под властта на султана.

     По този начин, не били разрешени напълно задачите на национал-освободителното движение на балканските народи. Под властта на Турция останали области с многобройно не турско население (Южна България, Македония, Албания). Босна и Херцеговина били окупирани от Австро-Унгария.

     Берлинският конгрес, изкуствено прекроил картата на Балканския полуостров, създал многобройни поводи за нови конфликти в този район и изостряне на международната обстановка като цяло.

     Балканските страни и след освобождението си останали арена на съперничество на крупните европейски държави. Те се вмесвали в техните вътрешни работи, въздействали активно на външната им политика, Балканите станали «Барутен погреб» на Европа.

     Независимо от това, руско-турската война 1877 – 1878 години имала голямо положително значение за балканските народи. Най важният й резултат е премахването на турското владичество на голяма част от територията на Балканския полуостров и освобождаването на България.