БАС лого Начало Новини Ръководни органи БАС Печат

Парадът на Победата

На 22 юни 1945 в централните вестници на Русия е публикувана заповед на Върховния главнокомандващ.

Сталин ЖуковЗа ознаменуване победата над Германия във Великата Отечествена война назначавам на 24 юни 1945 г. в Москва на Червения площад парад на войските на Действащата армия, Военно-Морския Флот и Московския гарнизон – Парад на Победата.
На парада да излязат: сборни полкове на фронтовете, сборни полкове на народния комисариат по отбрана, сборни полкове на Военно-морския Флот, военната академия, военните училища и войските на Московския гарнизон.
Парадът на победата да приеме моят заместник Маршалът на Съветския Съюз Жуков.
Да командва Парада на Победата Маршалът на Съветския Съюз Рокосовски.
Общото ръководство по организацията на парада възлагам на командващия войските на Московския военен окръг и началник на гарнизона на град Москва генерал-полковник Артьомов.

Върховен Главнокомандващ, Маршал на Съветския Съюз

И. СТАЛИН

Според спомените на Жуков, още на 18 юни Сталин го повикал при себе си. Протекъл следният диалог:

- Другарю Жуков, вие още ли не сте се научили да яздите?
- Не , не съм
- Ето какво, ще ви се наложи да приемете Парада на Победата. Парада ще командва Рокосовски.

Жуков отговорил с внимателен отказ, заявявайки, че не на него, а на Върховния принадлежи тази велика чест. Освен това, той напомнил, че това е негово задължение. Но Сталин бил непреклонен. Изпращайки го, като се оправдавал, казал: “Аз съм вече стар да приемам парада. Приемайте го вие по-младите. Съветвам ви да приемете парада на бял кон, който ще ви предложи Будьони”.

На всички следващи увещания на приближените си, че той може да приеме парада с автомобил, както това са правили Чърчил и Рузвелт, Сталин отговарял с категоричен отказ, позовавайки се на традицията парадът да се приема яздейки на кон.

Парад на ПобедатаЗа Парада на Победата се готвели много щателно. Сериозен проблем станало намирането на бял кон. В кавалерския полк на името на Джержински бил намерен жребецът Кумир. Докарали го в манежа на Народния комисариат по отбраната. Почти ежедневно тук идвал маршал Жуков и дълго обяздвал коня, за да свикне с него.
Рокосовски дошъл в манежа в края на май и си избрал жребеца Полюс – едър породист кон.
Тренирали и войници, и офицери. В парада трябвало да вземат участие сборни полкове. Във всеки полк имало по пет батальона с по две роти от по 100 човека. В състава на полковете били включени Герои на Съветския Съюз, кавалери на ордена на Славата, прославени снайперисти и най отличилите се орденоносци – войници, сержанти, старшини и офицери.

Според спомени на ветерани, те дошли в столицата две седмици преди парада. Строевите упражнения продължавали по 6-7 часа на ден. Генералната репетиция била проведена на Централното летище, където бил построен специален макет, мавзолея на Ленин с трибуната. Отначало се предлагало военнослужещите да поставят немските знамена в подножието на мавзолея, но по-късно било взето решение да хвърлят вражеските штандарти. За изпълнението на тази задача били обучени двеста войници-знаменосци.

Според сценария, Парадът трябвало да се открие от знаме № 5, което издигнали над Райхстага бойците от 756-ти стрелкови полк и което по-късно ще бъде наречено Знаме на Победата. На Червения площад знамето трябвало да носят капитан Неустроев, сержантите Егоров и Кантария. Тези планове нарушил самият Жуков. На една от репетициите той видял известните на цялата страна покорители на Райхстага и заповядал да ги заменят с по-представителни знаменосци: Неустроев куцал в резултат на раняване, а двамата сержанти изглеждали силно изморени.

На 24 юни 1945 г., както и предсказвали синоптиците, заваляло дъжд. В 7 часа сутринта Жуков позвънил на командващия Военно-Въздушните Сили, който казал, че на по голяма част от аеродрумите времето не е подходящо за летене.

В 8 часа сутринта под усилващия се дъжд на Червения площад започнало финалното построяване на полковете. Напрежението било толкова голямо, че никой не забелязвал леещата се от небето вода.

Около 10 часа на трибуната на Мавзолея се изкачил Върховният главнокомандващ и членовете на правителството. Площадът замрял.

Парад на ПобедатаПод биенето на кремълските часовници Георги Жуков излязъл от Спаските врата на бял кон. На бял кон го съпровождал генерал-майор Зеленски. Те се отправили към Мавзолея. Откъм стените на Историческия музей с извадена сабя яздел Рокосовски. Съпровождал го адютант-полковника Кликов. Пред Мавзолея маршалите се спрели един срещу друг и в настъпилата тишина се чул гласът на Рокосовски: “Войските на действащата армия и на московския гарнизон за Парада на Победата са построени!”.
Като поздравили войниците, строени на площадите на Революцията и Манежния, Жуков и Рокосовски се върнали на Червения площад, който буквално се тресял от хилядогласното “Ура!”. Рокосовски се спрял до Историческия музей, а Жуков се изкачил на трибуната.
Всички очи били насочени натам, където стоял Сталин.



Парад на Победата

 

Несъмнена кулминация на Парада станал маршът на 200-те знаменосци, хвърлящи немските знамена на специален подиум в подножието на Мавзолея. Първо бил хвърлен личният штандарт на Хитлер. По- късно знамената били събрани и пренесени в музей, а подиумът и ръкавиците на знаменосците били изгорени. Пълна дезинфекция от фашистката зараза.

Парадът през 1945 година бил първият и единственият по своя род. Независимо от своето величие и несъмнения си успех, повече той не бил отбелязван по какъвто и да е начин. Имало е първомайски и ноемврийски паради, но нито 24 юни, нито 9 май се празнували повече. Едва през 1965 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР 9 май бил официално обявен за празничен ден.

 

Със съкращения по URL: http://vip.lenta.ru/topic/victory/parade.htm

http://subscribe.gidepark.ru/link.php?M=1346741&N=14969&L=418863&F=H