Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 


 
 

Брояч на посещенията


Антифашистки списания, издавани в Европа

Печатният орган е важен фактор в живота на обществените движения. Той е не само удобна трибуна за пропагандиране на идеите, но също и индикатор за политическата зрялост на участниците в движението. В работата над статиите изкристализира собствената позиция, светогледа, убежденията.
В тези страни от Западна Европа, където антифашистката съпротива има отколешна история и натрупан в резултат на победите и неудачите опит на противопоставяне на фашизма и дискриминацията, отдавна съществуват и регулярно излизат антифашистки списания:

Англия -
Searchlight, http://www.searchlightmagazine.com/

Германия - Antifaschistisches Info-Blatt, http://www.nadir.org/nadir/periodika/aib/

Франция - REFLEXes и NO PASARAN!, http://www.ecn.org/nopasaran/

Ras l'Front:
http://www.globenet.org/RLF/

Швеция - Expo:
http://www.expo.se

Дания - Nyhedsbrev Demos - http://www.demos.dk

Норвегия - Monitor и Antifascistisk Aksjon,
http://www.magasinet-monitor.net

Хонландия -Kafka: http://www.antifa.net/kafka

Полша - Nigdy Wiecej. http://free.ngo.pl/nw

Този списък може да се продължи с примери и от други европейски страни. Антифашистите от различните страни не само постоянно си обменят материали, но също така координират провеждането както на традиционни, така и на спонтанни акции.

Searchlight

Най-старото от тези издания Searchlight е пуснало своя първи номер във вестникарски формат през 1964 г. Благодарение на публикуваните там данни за терористична дейност на неонацистка групировка, в сметката на която са били убийства на расова основа, пропаганда на антисемитизъм и използването на самоделни бомби, полицията е успяла да разгроми бандата. Тази първа публикация е предшествана, обаче, от двугодишна разузнавателна работа на група ентусиасти, които са се събрали през лятото на 1962 година в Лондон и учредили асоциацията Searchlight за противопоставяне на откритото насилие от страна на неонацистите. В асоциацията влезли представители на консерваторите, лейбъристите, на либералната партия, на различни етнически и религиозни общности, а също и на профсъюзите. Намерили се смелчаци, решили се да се внедрят в неонацистките групировки, за да получават информация за времето и мястото на планираните неонацистки акции, тайните места за провеждане на събрания, за главатарите и за тяхното, като правило, минало и настояще. Именно благодарение на подобна информация, събрана сред неонацистите, списанието Searchlight заслужи международен авторитет. От 1975 година Searchlight започна да излиза ежемесечно.
Searchlight обаче не е просто списание, разказващо за профашистки, расистки и подобни партии и групировки във Великобритания. Searchlight - това е преди всичко широка информационна мрежа, свързана с британските антифашистки и антирасистки организации с такива групи по целия свят. Често на страниците на списанието се публикуват материали, събрани съвместно с колеги. Една от своите главни задачи Searchlight вижда в антифашисткото образование и възпитание, затова участниците в мрежата на Searchlight регулярно се изказват в училища и университети, а също помагат при разработването на учебни програми. На базата на Searchlight е създаден информационен център, който предоставя сведения както на изследователите, работещи в областта на историята на фашизма, расизма, антисемитизма, така и на органите на държавната власт, на местното самоуправление, на неправителствени организации. Например, в периода 1990 - 1991 години на базата на специално проведени изследвания Searchlight подготви доклад за комисията на Европейския парламент по изучаване на причините за расизма и ксенофобията. Searchlight поддържа постоянен контакт със СМИ, преди всичко с радиото и телевизията.
Много важна страна от дейността на Searchlight отразява заглавието, което в превод от английски означава “Прожектор”. Като примери за разследващата дейност на Searchlight, разпръскваща светлина за много заплетени дела, могат да бъдат разработката на собствена версия за убийството на шведския премиер - министър Улоф Палме, разледването на престъпленията на режима на апартейд в ЮАР, разобличаването на неонацисти-терористи и др.
Може да се каже, че един от главните обекти на наблюдение на Searchlight в Англия е неонацистката терористична организация Combat (С18). Числото 18 означава поредните номера на буквите А и Н (Adolf Hitler) в латинската азбука. В досието на Searchlight има не малко материали за тази организация.

Antifaschistisches Info-Blatt (AIB)

В 1987 година в Берлин се появява Antifaschistisches Info-Blatt (AIB) (“Антифашистки информационен лист”): няколко души от турска и немска антифашистка групи се събрали заедно и решили да започнат собствено издание. Отначало AIB представлявал тънък бюлетин, издаван на немски и турски език. Обаче това съвместно издание просъществувало малко и се разпаднало. Опитът за противопоставяне на новата вълна на расизъм и ксенофобия, отбелязан с погромите и нападенията на общежитията в Росток, Любек и някои други градове на Германия в началото на 90-те години показа каква роля може да играе печатния орган в германското антифашистко движение и постепенно информационният лист прераснал в професионално списание, което прекрачи границите на Берлин. AIB започна да се чете по цяла Германия и зад границите й. Кореспонденти от различни области на страната изпращат на списанието свои статии и материали. За популярността на AIB може да се съди по този факт, че, за разлика от болшинството антифашистки издания, съществуващи с помощта на спонсори, берлинското списание съществува за сметка на продажбите и тиража. При това цялата техническа и журналистическа работа се извършва безплатно.
В немското антифашистко движение се появи собствен печатен орган за обнародване на информация за престъпленията на неофашисти и за обсъждане на тактиката и стратегията на антифашисткия лагер. Днес издателите на AIB си поставят задачата за събиране и предаване на гласност на информацията за фашистки и неонацистки организации и техните акции в Германия и в другите страни. Те отделят значително внимание на дейността на различни антифашистки групи. Списанието играе ролята на своеобразен дискусионен клуб на антифашистите, в който се говори за проблемите на антифашисткото движение като цяло и за особеностите на антифашистките групи в различните страни. Обсъждат се теоретични въпроси на съвременния световен ред, международната политика, несъвършенството на капитализма, възможните алтернативни форми на обществено развитие. Освен журналистическа работа колективът на AIB участва в улични акции, в организирането на антифашистки рок-концерти, в дискусионни клубове и т.п.

По последни данни списанието излиза 4 пъти в годината в обем от околко 60 страници и струва 3,10 €.

REFLEXes - NO PASARAN!

Във Франция също е създадена информационна антифашистка мрежа, която обединява списанията REFLEXes и NO PASARAN!. Историята на възникване на тези списания започва в университета Нантер близо до Париж. Този университет е известен с това, че именно там започна студентското въстание през 1968 година. В средата на 80-те години от бившите чисти теоретици и активисти на традиционните либертални организации се образува анархистка група под името “Координационна мрежа на либертарните студенти”, която получила бързо известност не само в покрайнините, но и в центъра на Париж. През 1986 г. много от нейните членове напуснали университета и създали “Мрежа за изследване, образование и борба против десния екстремизъм и ксенофобия” (фр. le Rйseau d’Etude, de Formation et de Lutte contre l’Extrкme- droite et la Xйnophobie). Така се родило името REFLEX. Групата започнала да издава списание с името REFLEXes. Времето за тези млади активисти било тежко: Националният фронт на Ж. М. Льо Пен събирал на изборите все повече гласове, опирайки се на помощта на неофашистите. Списанието REFLEXes се борело за отстраняване на причините за разпространение на фашистките и расистките настроения, т. е. против икономическата и социалната политика, пораждаща бедност, безработица, социална дискриминация, против неравенството. Тази борба имала очевидно антикапиталистически характер и била насочена против политиката на неоколониализъм, авторитаризъм, империализъм на полицейския режим в Европа. Списанието се превърнало в опонент не само на френските десни, но и на левите партии, представени в правителството, а също и против полицията.
Едва по-късно в Тулуза се прославила малочислена група, антифашистките акции на която се оптличавали с голямо чувство за хумор. Поддържали я активисти на местния алтернативен рок. По този начин възникнала и започнала да се разпространява по цяла Франция организацията SCALP (les Sections Carrйment Anti-Le Pen - «Радикална антильопеновска секция»).
В Париж REFLEX избрал за свой символ индианец. Този символ бил поддържан и от SCALP (против “бледоликите” - фашизирани противници на смесената раса и от “синеблузите” - полицията). В рамките на REFLEX групата SCALP-рокери започнала да се нарича “Кошиз”. Това бил един от псевдонимите, с който се подписвали авторите на статиите на REFLEXes. Другите два били Жеронимо и Квана Паркер. Всичките три имена принадлежали на вождове на въстанали индиански племена. Във френската преса започнали да говорят за радикални акции на “апахите” SCALP. Техните лозунги се приемали, демонстрациите им се провеждали весело и с празнични маниери. Например, разгонвайки поредната манифестация, полицията с удивление намирала захвърлени тук-там стрели и боядисани пера, като че ли случайно паднали от шапките на индианците.
Изплашените фашисти станали по-внимателни, макар и като преди да участвали в изборите. Но и полицията не дремела: не рядко рано сутрин в домовете на антифашистите се провеждали обиски. До 1991 година, заради радикалните им акции, презрително ги наричали пънкари и анархисти. Но именно радикализмът им позволил да запазят значително влияние на улиците, в лицеите и университетите. 1991 година станала за SCALP - REFLEX черна година, тъй като започнали вътрешни раздори и разкол. Едва след една година, набирайки сила, парижката група, отделила се от SCALP - REFLEX, създала общо френска антифашистка радикална организация, получила името NO PASARAN!.
Публикациите на REFLEXes били посветени главно на изследвания и анализ на дясно-екстремистките акции, за които научавали, но списанието правело това нерегулярно, и се разпространявало главно сред парижани. Ежемесечникът REFLEXes бил издание, което се нарича “пряко действие” и станал печатен орган на общонационалната антифашистка мрежа.
Нерегулярността на издаването на REFLEXes довела до това, че много негови автори започнали да пишат и в NO PASARAN!, вследствие на което то станало по-сериозно. Списанието започнало да привлича сътрудници от различни леви групи, освен от групите които влизали в органите на държавната власт. Тези партии нападали постоянно списанието, в резултат на което на участниците в движението SCALP - REFLEX - NO PASARAN! се лепнала репутацията пънкари и агресивни червени скинари. Активистите от NO PASARAN! с голям труд излезли от това “ултраляво гето”. Те участват активно в социалната борба в течение на десетки години, сътрудничейки с многочислени не държавни организации, както на общонационално, така и на местно ниво, в градове и села. NO PASARAN! се превърнала в сериозна “възрастна” мрежа, не станала обаче, от това по-малко радикална. Участниците в NO PASARAN! както преди са готови за приключения.

Expo

Шведското антирасистко списание Expo се издава от Обществото Хил. Това общество е получило името си в чест на безстрашния Рей Хил, който бил внедрен в организацията на британските неонацисти и в европейската нацистка терористична мрежа. В течение на няколко години той получавал за антифашистите уникални сведения. Списанието Expo просъществувало три години и поради финансови затруднения било принудено да преустанови работата си през януари 1998 г. През 1998 година най-актуалните материали на Expo се печатали в норвежкото списание Monitor. Обаче през пролетта на тази година Ехро започнало да излиза наново - в състава на обединеното издание Svartvitt med Expo («Черно-бяло с Expo»). Expo държи сметка за престъпленията, извършвани от неонацистите във всички провинции на страната, дава гласност за нагласената индустрия на “Бялата власт” (White Power), разобличава действията на дясно екстремистките групировки и агресията на скинхед не само в Швеция, но и в други страни.
През лятото на 1996 г. списанието трябвало да издържи масирана кампания на противодействие от страна на нацистката организация Nationella Alliansen («Национален алианс»). Нацистите заплашвали разпространителите на Ехро, организциите, поддържащи списанието, и се опитвали да прекратят издаването му. Обаче тази кампания довела до противоположен на очакваното резултат: в защита на антирасисткото списание тогава застанала официалната шведска преса и другите средства за масова информация.
На международно ниво Ехро си сътрудничи и с Searchlight, и с AIB, и с REFLEXes - NO PASARAN! Принудителното спиране на списанието за пореден път показало колко истински приятели има Ехро, готови да му предложат своите спестявания. Активистите на Ехро събират най-големия в скандинавските страни архив и обменят информация с други антифашистки списания, с учебни заведения, а също така продават тези сведения на средствата за масова информация.

Monitor



Monitor - независимо норвежко антифашистко списание, създадено преди пет години като малък бюлетин. Сега то е уважавано от всички издание, на което често се позовават “солидни” средства за масова информация. Издателите на списание Monitor виждат своята главна задача в това да разобличават расизма, фашизма и другите антидемократични идеологии и лъжливи измишльотини на ревизионистите, разказвайки истината за историческите факти и за съвременните крайно десни.
Monitor се издава от редакционна група, която е свързана с мрежата на кореспондентите, обхващаща цялата територия на Норвегия. Издателите на списанието си сътрудничат с такива организации, като Норвежката асоциация против антисемитизма и Норвежката хуманистична асоциация. Разследвания, провеждани по поръчение на телевизията, радиото и вестниците, представляват важно направление в работата на редакционния колектив. Много материали на списанието са послужили за възбуждането на углавни дела против десни екстремисти. В настоящия момент сътрудници на Monitor и Ехро работят над книга за новия европейски антисемитизъм. Тези две списания са публикували съвместната брошура за EuroNat - фашисткият интернационал на Льо Пен.
Една от най-важните задачи за норвежките антифашисти е съвместната работа с антифашистите от другите страни, преди всичко с Searchlight, REFLEXes - NO PASARAN!, Expo и Antifaschistisches Info-Blatt. Участието в международната мрежа позволява бързо да се получава и разпространява информацията. Един от резултатите на подобно международно сътрудничество станала съвместната акция на вестник «Тум-балалайка», антифашистката комисия на петербургския “Мемориал” и списанието Monitor в Красно Село.
Другото норвежко антифашистко списание Antifascistisk Aksjon се издава от автономна група антифашисти.

Nyhedsbrev-Demos

В Копенхаген се издфава независимото списание Nyhedsbrev-Demos. Списанието излиза около четири пъти в годината, но не регулярно, а когато се натрупа достатъчно материал. Всеки брой, като правило, е обединен от обща тема. Списанието Nyhedsbrev-Demos се издава от съюза Demos, който е учреден в 1979 год., за да продължи политическия опит, получен от участниците в хода на сътрудничеството с Датските комисии за Виетнам и издаването на списанието Demos, основано в 1969 година. Съюзът Demos се придържа към социалистически и антиимпериалистически принципи и действа независимо от съществуващите леви групи, като си сътрудничи с тях в борбата с десния екстремизъм и за преустройство на обществото на основите на социализма.

Nigdy Wiecej

Прегледът на антифашистката информационна мрежа в европейските страни би бил непълен без споменаването на неотдавна присъединилото се към нея полско списание Nigdy Wiecej (“Никога повече”). Полската антифашистка група, която издава това списание е родена през 1992 г. В това време в посткомунистическа Полша осезателно нараснаха националистическите и антисемитски настроения. От 1994 година групата Nigdy Wiecej издава списание с такова име. Списанието излиза четири пъти в година. Основа за работа на Nigdy Wiecej е принципът за защита на правата на човека, развитието на демократическото общество в Полша, културният обмен и взаимното разбирателство. На неговите страници се публикува информация за различните екстремистки и расистки организации, битуващи в Полша и в другите страни на Европа. Nigdy Wiecej предава своите материали и пряко на журналисти и организации, занимаващи с проблемите на расизма и ксенофобията. Архивът, събран от членовете на групата Nigdy Wiecej, дава практически пълна представа за расистките, неонацистките и антисемитските издания, влизащи в Полша от 1989 г. Благодарение на такава богата банка данни сътрудниците на списание Nigdy Wiecej се привличат в качеството си на експерти и консултанти в телевизионни и радиопрограми. Официалната преса, например централният ежедневник полският вестник Gazeta Wyborcza, регулярно публикува материали от Nigdy Wiecej. Експерти от Nigdy Wiecej помагат на парламентарния Комитет по проблемите на етническите малцинства в работата, насочена към постигане на етническа и религиозна търпимост в полското общество. В 1995-1997 години Nigdy Wiecej съвместно с Полските обединени еврейски студенти проведе кампания за законодателна забрана на дейността на неонацистките, фашистките и расистките организации в Полша. По време на тази кампания депутатите от парламента, представляващи различни политически партии, оказваха поддръжка на списанието. Сега Nigdy Wiecej осъществява два проекта в областта на антирасисткото образование на младежта. Един от тях е “Музика против расизма”, където участват известни полски рок-музиканти, такива като Kazik, Kult, Big, Cyc, T. Love и др. През ноември1997 година се появи албум излязъл при поддръжката на независимата фирма за грамофонни записи QQRYQ Production. Вторият проект е “Да изгоним фашистите от футболните стадиони”.Освен с антифашистката мрежа от списания, Nigdy Wiecej сътрудничи с европейската антирасистка организация United for Intercultural Action и с групи от Източна Европа. Последният брой на списанието излезе на полски и немски език в сътрудничество с AIB.

Всички изброени издания съставляват звената на единната общоевропейска антифашистка информационна мрежа. Освен журналистическа работа, тясно свързана с разследването, събирането на досиета и разобличаването на неонацистите, колективите на антифашистките списания виждат главната си задача в разширяване на сферата на влияние на антифашистката идеология по пътя на образоване и възпитаване на децата и подрастващите.
Съществена отличителна черта на всички разгледани в тази статия издания, независимо от спецификата на всеки колектив, е тяхната лява политическа ориентация.

Превод от "ТумБалалайка" №12, апрель-июнь 1999