Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 

MyCounter - Ваш счётчик

 

ПОХОДЪТ НА ВАРВАРИТЕ

Проф. д-р Асен Златаров*

В-к “Литературен глас”, 4. VI. 1933
(Седмичник за литература, изкуство, наука и обществени въпроси)

Асен Златаров

Една необходима и важна уговорка: приносът на германския гений към сградата на културата и напредъка е неоспорим и велик: Кант, Гьоте, Шилер, Хегел, Шелинг, Шопенхауер,, Момзем, Бах, Бетховен, Вагнер, Ницше, Емил Фишер и десетина още великани, равни на тях - и то като упоменаваме само тия, които ги няма вече - са гордост за Германия и човечеството. Но питаме се: Какво общо имат с тях днешните разпоредители със съдбините на немския народ? И най-важното е: влезе ли като основна съставка в живота на германеца, стана ли отправна сила в поведението му, в неговия усет и практика за живота му, хуманитарното и човечно отношение на тия, чиито имена упоменахме или той послуша и тръгна след своите педагози, които на свой ред бяха и са васали на бюрократите - търговци, изкачили се до върховете на държавната иерархия и за които единствени ценности за живота са каската на Вилхелма и свирепата идея, че държавата е мощ и само мощ? Не! Държавата е право!
След обединението на Германия, а особено след 1870 година, в тая страна се утвърди една система на възпитание, която заглушава живите и благодатни сили на човека и го прави механизиран автомат, който е абдикирал от гордостта да мисли, под крак шествува, викайки до припадък “Дойчланд, Дойчланд юбер алес!”, като забравя, че животът възправя сложни и болни въпроси, за чиито разрешение се иска обединената воля, здравата и свободната мисъл и избистрените чувства на честното мнозинство - на тия, които в основите на живота създават неговите блага и го подклаждат за възход и величие . Средният германец - работник, бюргер, чиновник - се отказа да мисли за обществени въпроси, предостави това на своите канцлери и генерали и механизиран в своята делнична работа, зазубряше само това, което историци и идеолози като Хайнрих фон Трайчке и Генерал фон Бернхарди му поднасяха, за да го затъпят и поробят.
А какво учеха тия идоли на днешна Германия?
Ето:
В своята “Politik” фон Трайчке поддържа следната теза:

1. Бог ще бди, щото войната да се повтаря, за да служи като драстично лекарство на човечеството.

2. Абсолютната цел на всяка държава е нейната мощ.

Бернхарди разви и допълни ученията на Трайчке, като поднесе на немското племе следните максими за заучаване и изпълнение:

“Войната е една биологична необходимост от най-голямо значение”.

“Ще трябва постоянно да се изтъква неизбежният характер на войната, нейният висок идеализъм и благотворност като един закон на развоя”.

“Усилията към мир са извънредно вредни, когато указват влияние на политиката”.

“Усилията, които се правят, за да се премахнат войните, са не само глупави, но и крайно неморални и трябва да бъдат отбелязани като недостойни за човешката раса”.

“Поддържането на мира не може и не трябва да бъде целта на една политика”.

“Големите въоръжения са желателни сами по себе си. Те са предварително условие, необходимо за нашето национално здраве”.

“Най-високият идеал на една държава е увеличението на нейното могъщество”.

“Държавата има право да прави завоевания всеки път, щом го изискват нейните интереси и щом има нужда от нови земи”.

“Слабите народи и нации нямат същото право на съществуване, както могъщите и великите”.

Раймер, барон Шелендорф и др. отидоха по-далече и вярно заключиха мисалта на своите учители, като проповядваха:

“За да запази величието си, Германия трябва да унищожи другите народи и раси”.

Съпоставете тия тези и тая идеология с мъдрите и велики мисли на Гьоте, когато говори за народите, човека, човечеството, и ще блесне пропастта, която дели сегашна Германия на национал-социализма от Германия на възраждането и епохите на нейния класицизъм и романтика, които са същинското и вечно нейно величие и блясък. Днешният подход на управляващите германски слоеве и халюцинираните тълпи, които ги следват, са прояви на един скудоумен и варварски нагон, който напира да даде заден ход на историята и върне времето на едно ново средновековие.
Нима активът на “националната революция” ще запише своите дни, за да отбележи в книгата на историята велики страници, с деяния като тия, които днеска се вършат в Германия? Херостратовата слава с гоненията на народностните малцинства, на напредничавата , миротворна и либерална мисъл, на независимата и честна наука, кладите от книги, клади, чиито зловещи пламъци осветляват звероподобните подпалвачи около тях, разрешаването и възхвалата наново на студентските дуели, концентрационните лагери, в които се издевателства над политическите противници на днешните господари на третия райх, нима цялата тая социална патология има нещо общо с величието на германския гений, който роди “Фауст”, Деветата симфония и Ваймарската конституция?
Канцлерът Хитлер, който в своята брошура така презрително говори и цени славяните, а и неговите близки сподвижници, не са да не виждат, че същинските проблеми, които трябва да се разрешат за Германия, са: работа за близо седемте милиона безработни, сурови материали за мощната и парализирана сега германска индустрия, пазари за германското фабрично производство, ревизия на позорните мирни договори. Ка ще се разрешат тия проблеми? Сам Хитлер в една своя реч заяви: “Ние не сме теоретици, ние сме практици”, което не значи ли, че “ние сме без концепция и идваме само с настървените свои нагони...”? Да казваш в класическата страна на доктрините и теорията, че не си теоретик - значи да признаеш своето безсилие за положително строителство. А за да не довидят това тия, които омагьосани ти пеят Осанна, давай им зрелища: факелни шествия, погроми, паради, вой до припадък от патриотарски възгласи, закани и театрални жестове.
Но когато утре изгасне пламъкът на подпалените сега зли чувства, които карат тълпите да забравят окаяното си положение, когато неволята на безработицата, на разтроеното стопанско, финансово и политическо положение се възправи с всичката своя неумолимост, тогава кухите фрази за “величието на Германия” - много постна утеха ще се окажат и тогава ще се разбере всичкия трагизъм на това, което днеска се върши за сметка на германския народ. А събуденият и отрезвял народ е страшен съдия...
А на нас, малък, слаб, беден и политически не обединен народ, се налага трезво гледане: можем ли да ръкопляскаме на тия, които преследват своите народности и малцинства, без да извършим престъпление спрямо нашите малцинства, които неправдата на съседите ни ги подтиска? Можем ли, без да уязвим своята гордост, да пригласяме на идеолози, които говорят с презрение за малките слаби народи? Молим ли да си позволим и хилядната част от подобни оргии, като тия, що се разиграват в Германия, без да рискуваме изцяло своите бъднини на свободна държава? Мъдрост ни се налага и спокойна, трезва оценка на нещата и събитията, защото не сме богати, та в лудост да проиграем част от капитала си.

* Роден в Хасково на 04. 02. 1885 г. Следва химия в Женевския университет (1904 - 1907). През 1908 г. става доктор по химия и физика в Гренобълския университет. Учителства в Пловдив. Специализира в Мюнхен (1909 - 1910). Редактира списанията "Химия и индустрия" и "Природа и наука" и библиотеките "Натурфилософско четиво" и "Наука и живот". От 1924 е извънреден, а от 1935 редовен професор в Софийския университет. Автор е на литературни статии, стихове, лирична проза и роман. Сътрудничи на литературната периодика през 30-те години, близък до кръга "Стрелец". Умира на 22. 12. 1936 г.