Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 


bas-os@bas-bg.org

MyCounter - Ваш счётчик

 

Повторение на Бресткия мир.

 

Една от най-малко известните и до сега загадъчни страници на историята на Втората световна война това са откъслечните сведения за намерението на ръководството на СССР да сключи сепаративен мир с Германия за периода 1941 – 43 години. Съществуват толкова много слухове, догадки, “авторски” версии, че за историка е невероятно трудно да отсее истината. Затова именно в навечерието на 60-годишнината от края на Войната този въпрос е особено актуален.

 

Известният историк Д. Толанд (Toland John)

 

в своя фундаментален труд “Адолф Хитлер” (“Adolf Hitler” 1989) пише, че още в самото начало на войната от съветските ръководители били предприети опити чрез царя на България Борис III да предат в Министерството на външните работи на Третия райх предложение за сключване на мир между СССР и Германия.

Още на петия ден от началото на войната, на 26 юни Сталин решава да предложи на Хитлер чрез някой посредник нещо подобно на известния Брестки мир от 1918 г. Да предаде на Хитлер Украйна, Прибалтика, Белорусия и Молдавия. Само да се съгласи да прекрати войната, а когато, дай бог, укрепнат ще си ги върнат назад, както това направили през 1939 – 1940 години, т.е. 21-22 години след Бресткия мир.


Тази идея Сталин не е споделил с политбюро и правителството, а само с Берия, от който е потърсил помощ за намирането на посредник. Според Л. Берия тази работа е можел да свърши извънредният и пълномощен посланик на България в Москва Иван Стаменов (отдавна сътрудник на НКВД) и един от ръководителите на Главното командване на държавната безопасност
П. Судоплатов.
Л. Берия повикал Судоплатов и му съобщил, че има решение, съгласно което е необходимо, по неофициален път, да се изясни при какви условия Германия може да се съгласи да прекрати военните действия срещу СССР. За тази цел поръчали на Судоплатов да се срещне с българския посланик и да се постарае да получи детайлни отговори на четири ключови въпроса:
1. Защо Германия е нарушила Пакта за ненападение?
2. При какви, устройващи Германия, условия ръководството й е съгласно да прекрати войната?
3. Ще удовлетвори ли Германия предаването й на такива съветски територии, като Прибалтика, Украйна, Буковина, Бесарабия, Карелския провлак?
4. Ако не, то за какви територии Германия претендира допълнително?

Лаврентий Берия е потвърдил това, отговаряйки на въпросите на члена специалното съдебно присъствие на Върховния съвет на СССР маршал
К. С. Москаленко на съдебния процес в Москва през декември 1953 година.

 

 

'
На организираната при Сталин среща Иван Стаменов се държал много мъжествено и благородно.
Аз съм славянин и на такъв позор няма да отида. Нападнали са ви – трябва да воювате”.
Българският посланик се оказал на високо ниво и заявил, че Хитлер "никога няма да победи руснаците", нека Сталин не се безпокои за това.

Всичко това достатъчно нагледно свидетелства за това, че в тежките условия на началния период на войната Сталин е бил съгласен да отиде на повтарянето на Бресткия мир от 1918 г.
На свой ред Хитлер е бил твърдо убеден в скорошния и неминуем крах на СССР и сключването на мир на дадения етап за него нямало никакъв смисъл.

Може да се направи изводът, че сключването на сепаративен мир с Германия още в самото начало на войната е имало достатъчно реална основа, но било отхвърлено от немците.

По: http://militera.lib.ru/bio/volkogonov_dv/08.html
http://www.whoiswho.ru/russian/Curnom/62001/game.htm
http://www.nv.vspb.ru/cgi-bin/pl/nv.pl?art=181572527&print
http://www.russian-bazaar.com
http://www.russian-bazaar.com/pic/stalin_august_1939.jpg