Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 

 

 

Диктатори и спорт:от партийните значки до олимпийските медали

ХитлерВ края на 1930 г. бъдещият нацистки фюрер забелязал срамежливата помощник фотографка Ева Браун. По това време 18-годишната девойка се занимавала с удоволствие със спорт, увличала се от гимнастика, плаване, ски, тенис на маса и скално катерене. Обожавала танците и се занимавала с тях професионално. Обаче Хитлер не можел да търпи мускулести напомпани жени и каквито и да е (даже изискани) парфюмерийни аромати, поради което Ева захвърлила спортните занятия и танците, отказала се от любимия си парфюм "Шанел № 5".
ХитлерАдолф считал, че кафявата кожа прави русият ариец да прилича на "първобитен човек" и Ева Браун (което значи "със загар") престава да получава загар. Личното отвращение на фюрера към спорта коренно противоречало на неговите публични изказвания. В "национал-социалистическата държава училището трябва да отделя несравнено повече време за физическо възпитание", говорил вождът на немския народ.
В довоенна Германия уроците по физкултура често заменяли с незадължителните занятия по гимнастика. Всичко 2 часа седмично. По идея на Хитлер на спортните занятия в училище започнали да отделят по 2 часа на ден. Един час до обед и един-след обед. При това на задължителните занятия по физическа подготовка основно време се отделяло не на гимнастиката, а на бокса. Този вид спорт, според мнението на главния нацист, трябвало да изработва твърд характер. "Нито един друг вид спорт не е способен така силно да развива агресивността, бързото вземане на решение и да укрепва тялото, правейки го силно и ловко", - писал Хитлер за бокса.
ХитлерВ "Main Kampf" черно на бяло е написано: "Спортът ни е нужен не само за това, да възпитава отделни силни и смели хора, но и за това да закалява нашите деца и да ги подготвя за това, че да умеят спокойно да понасят, ако е нужно, и несправедливи удари на съдбата". Физическите упражнения се считали като средство за формиране в расата на твърд характер. Като политик, Хитлер бил заинтересован от физически подготвено пушечно месо.
В "Main Kampf" той написал откровено, че са му нужни "безупречни, тренирани от спорта тела". Да бъдеш здрав - това е гражданско задължение на всички и на всеки. Важни са не световните рекорди, а физическият и нравственият потенциал на нацията. Особено високи изисквания той предявявал към есесовците. До 1936 година в тези отборни формирования не вземали, даже ако на кандидата бил изваден макар и един зъб. Отначало някои фашистки теоретици, като се позовавали на античността, ратували за спортни занятия в разсъблечен вид. Притежателите на красиво тяло даже наричали представители на новия неинтелектуален елит. По-късно се отказали от това.
От една страна много нацистки ръководители, Хитлер Гьоринг и Гьобелс, не блестели с красота, а от друга - голотата давала повод за содомия. Естетиката на фашизма се възхищавала от голия мъжки торс в изкуството, но голотата в бита (даже къпането гол) в Германия било забранено. Нудизмът приравнявали към хомосексуализма.
МусолиниИталианските фашисти, считащи себе си за наследници на римските легионери, също използвали античната символика. Построеният във "Вечния град" стадион Форум, Мусолини обкръжил с 4 метрови мраморни статуи на голи атлети. Обаче поради непристойните подмятания на публиката и недоволството на католическата църква на всичките 60 мъжки фигури окачили смокинови листа. В страната съществувал официален култ към спорта, включително демонстриране на атлетическото тяло на Мусолини, макар плешивият и склонен към напълняване дуче да не бил спортсмен.
С идване на национал-социалистите на власт спортът в Германия получил сериозна държавна поддръжка, затова първото световно първенство по хокей се състояло в Щутгард. А първото световно първенство по бързо пързаляне с кънки станало в италианския град Монца, където управлявал италианският диктатор Мусолини.
В навечерието на Втората световна война Хитлер се опитвал да превърне полетата на Третия райх в арена на непобедимия национал-социалистически голф. " В двадесетте години голфът станал на мода в Германия и в страната поканили англичани, които обучавали не само как да се нанасят удари по топката, но и правилно да се грижат за тревата на полетата".
Отначало нацистите се обявявали против голфа, на който, според тях, играели евреите и англичаните. Но скоро отношението към играта се променило. Правели се стъпки по превръщането на голфа в народен спорт под девиза: "Немци, избирайте си стик за голф". Евреи в клубовете почти не приемали. След Берлинската олимпиада през 1936 г. евреи в средата на голфистите почти не останали. Одобрение получили опитите да се заменят английските спортни термини с немски.
РибентропМинистърът на външните работи Йоахим фон Рибентроп станал главният популяризатор на голфа, като най национал-социалистическия вид спорт. Хитлер, който въобще не изпитвал желание за физически упражнения не бил поклонник на тази игра. Но, готвейки се за война, той решил да използва голфа за милитаризация на обществото. Когато хитлеристка Германия окупирала Европа, то навсякъде започнали да създават голф-клубове с тефтонска настройка. Правилата променили така, че играчите получили възможност да преместват топките, паднали в яма. След войната правителствата на съюзниците забранили на немците да играят голф, а полетата засадили с картофи.
Два дни след насилственото присъединяване на Австрия към Германия, на 14 май 1938 г. на Олимпийския стадион в Берлин капитанът на английския национален отбор по футбол Еди Хепгут и съотборниците му, в това число легендарният Стенли Матюс, вдигат ръце за нацисткия поздрав. В този момент Хитлер не е бил на стадиона, но да скандират "Хайл Хитлер!" им било поръчано от Даунинг-стрийт. Този приятелски мач, който преминал в руслото на политиката на Чембърлейн, завършил с победа на англичаните при резултат 6:3. Скоро свършен факт станала неприкритата агресия срещу Чехословакия.
Да загуби мача за Англия не било голям позор, защото срещу Германия тогава губели всички. За Хитлер пропагандният резултат от играта бил много по-важен, отколкото поражението.
Олимпиада 1934По ирония на съдбата, не само Хитлер, но и Мусолини, и Франко били абсолютно равнодушни към спорта. Обаче състоялият се в Италия световен шампионат по футбол през 1934 година дучето обявил за свидетелство за възраждане на италианската мощ и направил сравнение с достиженията на атлетите от Древния Рим. Италианският национален отбор по футбол вече представлявал реална сила, но победа на световното първенство още никой не предричал. Скоро тръгнали слухове, че резултатите на шампионата са съмнителни. Понякога се струвало, че Мусолини сменя организаторите на ФИФА. Като че ли той лично определял, кой от съдиите трябва да ръководи един или друг мач. Само с излизането на арбитрите на терена се получавала "храна" за разговори за корупция. Реферите на два мача с участието на Италия отстранили за отвратително съдийство. На полуфинала, където се срещнали оборите на Италия и Австрия, съдията взел и просто прекарал топката под краката на италиански футболист. Независимо от това, същият съдия бил определен за финала. По време на финалния мач откровено агресивната игра на италианците оставала ненаказана и те спечелили с резултат 2:1.
След аншлуса (анексията на Австрия) немците взели нейните най-силни играчи в своя отбор. Звездата на австрийския футбол Матиас Шинделар не само се отказал от примамливото предложение, но в последната среща между двата отбора вкарал един от двата победни гола във вратата на Германия. След една година на 35 годишна възраст Шинделар умрял. В една от гестаповските папки той е наречен проевропейски активист при това социал-демократ. Смъртта му винаги е предизвиквала подозрения.. Шинделар, станал символ на австрийски патриотизъм, умрял в жилището на своята приятелка, задушен от газ. Мнозина са убедени, че футболистът е бил убит, Други считат, че той се е самоубил. За смъртта му било написано, че е "нещастен случай", но истинските причини остават загадка и до сега.

http://society.pravda.ru/society/2004/8/69/197/17988_hitler.html


 

 

 

Лого