Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 
 
 
     
 

 

 

Трибуналът в Хага и честта на правосъдието
проф. Велко Вълканов



Завърши първият етап от наказателния процес срещу бившия югославски президент Слободан Милошевич – етапът, в който прокуратурата при Международния наказателен трибунал за бивша Югославия представи своите доказателства за вината на обвиняемия Милошевич.

Милошевич-ПонтеСега започва вторият етап, в който обвиняемият Милошевич ще представя своите доказателства - доказателствата, които, надявам се, не само ще го оневинят, но и ще изобличат в тежки международни престъпления организаторите на нелегитимния процес срещу него. Първият етап продължи повече от две години. Колко ще продължи вторият, трудно би могло да се каже. Още по-трудно би могло да се каже колко ще продължи целият този наказателен процес, т.е. кога най-после ще бъде постановена присъдата – оправдателна или осъдителна. Във всички случаи така наречените в международните актове за правата на човека разумни сроковe, в които трябва да завърши един наказателен процес, отдавна са изтекли.

Междувременно настъпи обстоятелство, което неочаквано усложни положението на Хагския трибунал. В нарочна декларация председателят на Трибунала г-н Теодор Мерон съобщи, че съдията г-н Ричард Мей е подал оставката си. Новината е впечатляваща.

Съдията Ричард Мей не е кой да е съдия. Това е председателят на съдебния състав, който гледа делото Милошевич. Възникват редица изключително сериозни въпроси.

Стои най-напред въпросът защо председателят на съдебния състав по делото Милошевич е решил да си подава оставката по средата на наказателния процес? Не си ли дава той сметка за правните усложнения, които ще възникнат с оставката му?

Самият Ричард Мей обяснява оставката си с причини от здравословен характер. Не е невъзможно, разбира се, човекът наистина да е разболял в резултат на огромното морално напрежение, което трябва до понася в този крайно тежък наказателен процес. (Какво ли пък трябва да се мисли за здравословното състояние на обвиняемия, на онзи, който трябва да търпи издевателствата на натовското правосъдие?!)

Но не можем от друга страна да пренебрегнем и сигналите от познатата ни практика мотивът “здравословно състояние” да прикрива действителните причини за определено поведение. Няма да скрия, че подозирам друга да е причината за подадената от г-н Мей оставка. Ще кажа направо: струва ми се, че г-н Мей просто бяга от този наказателен процес, превърнал се за него в истинско проклятие. Допускам той да не иска да свърже отговорността си с един съдебен акт, който във всички случаи ще му създаде огромни главоболия.

За г-н Мей е по всяка вероятност политически недопустимо да оправдае обвиняемия Милошевич. Това би означавало да бъде привлечен към най-строга отговорност от ония, които му възложиха задачата да накаже дръзналия да им се противопостави бивш югославски президент.

От друга страна собствената съвест на съдията Мей няма да иска да му позволи да постанови осъдителна присъда спрямо един невинен човек. Провалът на обвинението стана очевиден за всички.
Повече от две години огромният апарат на Карла дел Понте събираше и представяше какви ли не доказателства за вината на обвиняемия. Разпитани бяха 290 свидетели, депозирани бяха стотици хиляди страници, хиляди дискети и разни други доказателствени материали и въпреки това обвинението остана там, където бе в самото начало. Налага се един паралел. Нюрнбергският трибунал можа за по-малко от една година да докаже вината на 24 нацистки ръководители, а Хагският трибунал, респ. председателстваният от г-н Мей съдебен състав вече трета година не може да докаже вината на един единствен обвиняем. Какво наистина трябва да означава това толкова ярко манифестирано безсилие? То може да означава само едно – че липсват истински доказателства за вината на подсъдимия. Прозрели провала на обвинението, но провала и на самите себе си, съдиите от трибунала започват да мислят как да се измъкнат от вонящото правосъдно блато. И започват да се “разболяват”.

В медиите се промъкнаха съобщения, че здравословното състояние на г-н Мей било наистина сериозно влошено. Не изглежда убедително. В декларацията на Теодор Мерон се заявява, че г-н Мей ще продължи да упражнява функциите си до 31 май 2004 г. Но ако здравословното състояние на г-н Мей е наистина толкова сериозно влошено, тогава би трябвало той още сега да поиска да бъде освободен от възложените му задължения. Самият факт, че той определя една значително по-късна дата за оставката си, говори, че в случая не страхът за здравословното му състояние го ръководи. Оставката му ще влезе в сила тъкмо когато процесът срещу Милошевич ще навлезе в заключителната си фаза, т.е. когато ще трябва да се постановява присъдата.

Оставката на г-н Мей поставя и въпросът за правната съдба на процесът срещу обвиняемия Слободан Милошевич.

Принципът за непосредствеността – един всеобщо признат принцип – изисква наказателният процес да започне и да приключи с един и същ съдебен състав. След като процесът е започнал, съдът няма право да променя състава си. Недопустимо е по вината на обвиняемия да се произнася човек, включил се по-късно в състава на съда, и поради това нямащ непосредствени впечатления от представения дотогава доказателствен материал. Ако все пак някой член на състава на съда не може да продължи да участва в разглеждането на делото и се налага той да бъде заменен, разглеждането на делото трябва да започне от самото начало.

Можем да си представим какво би означавало наказателният процес срещу Милошевич да започне отначало. Кошмарът ще бъде повдигнат на трета степен. В този случай ще бъде категорично наложително мярката за неотклонение “задържане под стража” да се замени с друга, по–лека мярка. Скандално би било обвиняемият в този и бездруго провалил се процес да продължи да се намира под стража. Далеч по-правилното решение би било, разбира се, целият този съдебен фарс да бъде прекратен и обвиняемият Милошевич да бъде освободен. Това го изисква честта на правосъдието.

Статията е публикувана във в. "Дума" от 1 март 2004 г.. и в сайта на ОС на БАС - Русе се препечатва със съгласието на автора.