Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе


 

 

 


За какво естонците получавали фашистки Железни кръстове?

 

В годините на Отечествената война в Псковска област действали 10 хиляди естонски жандармеристи. Техни жертви са станали повече от 350 хиляди човека.

“Аз доразстрелвах ранените”

ПииглиНа тази снимка – не е немски войник. Това е Александър Пиигли, командир на естонския жандармерийски взвод.

Защо тези младежи решили да застанат на страната на фашистите? На разпитите (Пиигли и неговите подчинени били арестувани десет години след войната) настояваха, че станали предатели “под натиска на обстоятелствата”.
Артур Пупарт се страхувал да не го изпратят в Германия, Георг Веск се опасявал, че ще си спомнят за неговото комсомолско минало... Но това никак не обяснява факта, че те избрали полицейския батальон, а не някаква стопанска част.
Може би работата е в това, че на всеки естонец, влязъл в полицейския батальон, немците обещали парцел от три хектара земя на окупираната територия?
Показанията на жандармеристите и досега звучат зловещо.
В Псков взводът пристигнал през пролетта на 42-а. Само след месец за първи път излезли “по работа”.
“Арестуваните за съдействие на партизаните държали в концлагера до селцето Полна,- разказвал на разпита Пиигли. – От ереме навреме ги отвеждали на разстрел”. Естонските жандармеристи се бояли от партизаните. Затова на всеки арестуван отначало завързвали ръцете, след това с покрити камиони ги отвеждали в гората.
Из показанията на редник Георга Вески: “Заедно с другите войници от взвода под командването на Пиигли със съпровождането на немски офицер и войник ние изведохме от Полна 10 затворници. Завързахме ги към забити в земята колове. Стреляхме при командата на Пиигли. Един човек след залпа не падна. Пиигли се приближи до него и няколко пъти стреля с пистолета”.
Съдейки по протокола, Пиигли е потвърдил последния факт: “Аз построявах войниците за разстрел и им давах необходимите команди. А в случай на необходимост доразстрелвах ранените”.

“За усърдие в борба с партизаните”

ВзводътЗа половин година жандармеристите от взвода на Пиигли постигнали забележителни резултати. Следствието доказало пет факта на разстрел на мирни граждани: през юни 1942 г. – 9 човека, през юли 1942-а – 10, през август 1942-а – още 10, през септември 1942 г. – 25-30 човека.
Следствието доказало участието на на бойците на Пиигли в жандармерийските рейдове в състава на 37-и естонски полицейски батальон. Само в хода на операцията “Блатна треска” жандармеристите убили повече от 12 000 човека. За “проявено усърдие в борбата с партизаните” естонецът бил награден от немците; Той получил Железен кръст II степен.
През 1943 г. немското командване пристъпило към формиране от естонските полицейски части на дивизия на СС. Пиигли заедно с Артур Пупарт и Вернер Соером преминали на служба в нея, дали клетва за вярност на фашистка Германия и участвали в боевете против Червената армия. “Бойният си път” Пиигли завършил през 1945 г. в Чехословакия, в лагер за военнопленници, където се укрил под друга фамилия.
Самоличността му била установена през 1960 г.
Точното количество на хората,загинали в Псковска област от ръцете на естонските жандармеристи, не е установено. Според данни на комисия по разследване на злодеянията и вредите, приченени от немско-фашистките завоеватели, в лагерите на територията на Псковска област са били убити повече от 350 000 човека.