Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 

 
 

 


ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ -
ИСТОРИЯ И НАСТОЯЩЕ

Петя Кандева, Париж

         лед като уморихме майка България, добре ще е да се запознаем с бъдещата ни мащеха – Европейския Съюз.
         Заченат през 1957 г. със създаването на Европейския Икономически Съюз чрез пакта в Рим, настоящият Европейски Съюз е роден в Маастрихт през декември 1991 г., след родилни мъки, които започват през април 1983 г.
         Да проследим историята на “Обединена Европа”.
         лед френските революции от 1848 г., Виктор Юго формулира за първи път понятието “Съединени Европейски Щати” на организирания от него в Париж през август 1849 г. международен конгрес в защита на мира: “Вие Франция, вие Русия, вие Италия, вие Англия, вие Германия и всички вие нации от континента, без да загубите различните си качества и славната ви същност, ще се претопите тясно в една по-висша единица, за да създадете европейското братство, както френските области са се претопили във Франция ... Ще усъвършенствате Творението под погледа на Творителя-Господ, комбинирайки ... братството на човечеството с мощността на Бога.”
         Идеалистичното му виждане за възможността да се избегне войната чрез "женитба" на противниците се възприема от “миролюбците” по време на Първата Световна война. В отговор, на 23 август 1915 г. Ленин публикува статия, пояснявайки, че при капитализма разбирателствата между капиталисти или мощни страни са временни – с единствена цел да задушат заедно социализма, но помежду си те са в борба за запазване на колониите си. В заключение Ленин казва, че Съединените Европейски Щати при капиталистическия строй са или невъзможни, или реакционни.
         1922 г. австро-унгарски аристократ (Рихард Куденхов-Калерги) основава с други капиталисти и политици Пан-европейски съюз, с надежда да създаде Съединени Европейски Щати. Основна цел: защита срещу съветския болшевизъм.
         На 5 септември 1929 г. на асамблея на Общността на Народите, създадена от 54 нации (от които – 27 европейски), френският политик Аристид Бриан, загрижен от засилването на двата мощни блока – Съединените Щати и Съветския Съюз – заявява, че е абсолютно необходимо да се създаде икономически и политически съюз на “континентална” Европа... Но страхувайки се от френското надмощие в този съюз останалите страни не поддържат това предложение (с изключение на Гърция и Латвия (Lettonie)). Италия и Германия считат, че фашистката диктатура е единствена в състояние да се противопостави на двата блока. Такъв проект е отразен в книгата на Хитлер “Моята борба”, публикувана през 1925 г.
         1940 г., след анексирането на Австрия, Чехия и Полша,  немското Министерство на Икономиката прави предложение да се създаде Икономически Съюз на Централна Европа, в който да влизат Холандия, Дания, Словакия (въпреки че Югославия съществува!), Румъния, България, Унгария, Белгия, Норвегия и Швеция. Германия се стреми да създаде Европейска Банка за обединяване на монетната система чрез фиксиране на обменната стойност на отделните монети към немската валута.
         лед Втората Световна война, на първото събиране на западни европейски депутати в Хага през 1948 г., се заявява, под влияние на Чърчил, че “спешна задача на европейските нации е да създадат икономически и политически съюз за осигуряване на сигурността и обществения прогрес”.
През 1948 г. Франция, Холандия, Белгия, Люксембург, Ирландия и Англия създават Съюз на Западна Европа, чиято цел е обща отбрана с обща армия. Съпротивата на френските комунисти успява да провали проекта.
         През октомври 1950 г., като конкретно приложение на тези решения, се създава “Европейска Общност за Въглища и Стомана” (“СЕСА”), обединяваща два вековни противника – Франция и Германия –, полагайки базата за общо развитие, което фактически засяга военния сектор. В този съюз влизат също Италия, Холандия, Белгия и Люксембург.
         Началото на Европейския Икономически Съюз се слага чрез подписания в Рим пакт в 1957 г., чийто проект е премахване на митническите такси между страните-членки за 1 януари 1970 г.
         В същото време се създава “Euratom” за коопериране в областта на атомната енергия.
         60те години, във Франция отново идва на власт генерал Де Гол – в период на освобождение на колониите. Той се противопоставя на НАТО. Също така, блокира влизането на Ирландия, Дания и Англия в Европейския Икономически Съюз (успяват да влязат едва в 1973 г.). Де Гол е за “Европа на държавите” – от Атлантическия океан до Урал, чиито административен център да бъде Франция.
         През 1965 г. Европейският Икономически Съюз се слива със “CECA” и “Euratom”, чиито обединени структури са валидни и днес.
         Но Де Гол се противопоставя на европейско над-национално правителство, предпочитайки съюз на държавите. През 1965 г. Франция се оттегля за 6 месеца от европейските съвещания, с което постига историческия люксембургски компромис, който приема гласуването на някои важни решения да е с пълен глас, а не с мнозинство (не се използува днес, въпреки валидността му).
         До 70-те години, борбата за надмощие в Европейския Съюз е в полза на Франция, но в 1972 г. Германия успява да наложи постоянна обменна смяна на отделните валути с немската марка, наречена “монетна змия”. Това засилва икономическата власт на Германия, чиято монета става еталон за другите. В 1979 г. “змията” се превръща в “европейска монетна система” (SME).
         Поради кризата в металургията, Съюзът разрешава на страните-членки да национализират предприятията си, което струва много скъпо на съответните държави (при капитализма, когато мощните предприятия печелят - печалбата отива в техния джоб; когато губят – държавата плаща, т.е. данъкоплатците). Хиляди работници загубват работата си от преустройствата: за 10 години в Европейския Съюз са съкратени 400 000 работни места в този сектор.
         Но един икономически съюз не може да осъществи проектите си без политически структури, които да узаконяват решенията: в съответствие с марксистката теория, че на всяка икономическа система като база, отговаря надстройка от политически, военни, юридически, полицейско-репресивни структури и информационни средства. Обаче през 80те години се оказва, че политическият съюз е невъзможен, поради противоречията на страните-членки. Европейският Съвет, събран във Фонтенбло в 1984 г. констатира, че от съвещанията в Хага през 1969 г. и в Париж през 1972 г., няма никакъв напредък.
        същото време, директорът на фирмата “Волво” предлага на ръководителите на “Фиат” и на “Филипс” да основат дружество “Кръгла маса на европейските индустриалци”, по примера на подобна групировка на влиятелни американски търговци (бизнесмени). Събирайки 17 други шефове на огромни европейски предприятия, дружеството се основава през април 1983 г. Още на първото им събрание присъстват двама европейски комисари – на Индустрията и на Финансите. “Кръглата маса” събира днес около 45 индустриалци. В 2001 г. тя се състоеше от 8 немски, 7 френски, 6 английски, 4 холандски, 3 италиански, 2 испански, 2 белгийски, 5 скандинавски, 1 ирландска и 1 португалска фирми, но също така и швейцарски, австрийски, гръцка и турска фирми или банки. С най-голям капитал са представени петролната, електронната и аграрно-хранителна индустрии.
         Директорът на “Филипс”, Вис Декер, има най-голямо влияние в “Кръглата маса”. Той е в основата на създадените структури, и на политическия проект, отразен в рапорта Да прекроим Европа”, който излиза през септември 1991 г.
         Най-голямо предимство се дава в този рапорт на анексирането на бившите социалистически страни, с цел да се осигурят:
  1) по-широк пазар за нашите стоки и услуги;
  2) приток на работници, техници и научни сътрудници, чиято компетентност и енергия ще засилят икономическата ни система;
  3) достъп до природните им богатства, предимно тези, които липсват на Запад.

         Както се казва: без коментар!
         Друга важна задача е да се осъществи в Европейския Съюз “поддържането на обществения ред” и възможността за “бърза интервенция навсякъде по света, с общо военно ръководство”.
         Европейският Икономически Съюз се превръща в истинска политическа единица, ръководена от 45 монопола, в който държавите нямат право да се противопоставят на взетите решения, нито да водят политика за поддръжка на собствените си фирми (нали могат да станат конкуренти на предприятията от “Кръглата маса”!
         Това, което държавите не успяха да осъществят поради борба за надмощие и стремеж за независимост, фирмите успяха да наложат, поради общите си интереси: истинска над-национална структура с европейска армия, притежаваща общо ръководство и обща политика, европейска полиция (Европол), европейски съд (Еврожюст) и обща монета - евро, въведена на 1 януари 2002 г.
         За начало на този над-национален съюз може да се счита пакта, сключен в Маастрихт през декември 1991 г., като резултат от основаването през април 1983 г. на “Кръглата маса на европейските индустриалци”.
         Германия поддържа формата на Федеративна държава, съставена от областите на отделните страни (региони), чиито център ще е Берлин, докато Франция предпочита Конфедерация от държави (“строеж на Европа, без разкъсване на Франция”). Англия също не е за Федерация, зависеща от Германия.
         Очевидно е, че капиталистическите сили (европейските монополи) бързат да създадат федеративна държава и имат достатъчна тежест, за да я осъществят. Под тяхно влияние се създават непрекъснато в Европейския Съюз нови закони, правилници, директиви и препоръки, които засягат икономическата сфера на страните-членки.
         Тази капиталистическа държава се изгражда, за да експлоатира и потиска работническата класа. Всички, които се противопоставят на нейната политика (работници, области или държави) се считат за терористи, срещу които ще се пращат европейските въоръжени части.
         Тази Европейска държава е реакционна и империалистическа. Тя не е гаранция за мира. Тя вече участвува във войните в Афганистан, Ирак и Югославия. Целта й е световна хегемония, т.е. нов вид колонизация.
         Без съмнение, борбата срещу нея ще бъде дълга. Но тя е абсолютно  необходима.
         Изграждането на федеративна държавна структура със съответна конституция (която е вече подготвена), е най-вероятното развитие, въпреки съпротивата на най-мощните европейски страни. Но в Европейския министерски съвет (съставен от различните министри на страните по специалност) всички страни нямат еднакъв брой гласове. Най-големите имат повече гласове. При мнозинство от 70% в министерския съвет, предложените от Европейската Комисия (съставена от председателя и 20 комисари) закони, са приети. Европейската Комисия е натоварена с изпълнението им, с изготвянето на съответните правилници, директиви, препоръки и решения. Страните имат право да изберат пътя за изпълнение на изискванията – важното е да се получат исканите резултати. Всяка година има програми за отделните страни-членки, като на следващата година се проверява дали те са взели правилно насоката за изпълнението им (и евентуално да се ориентират в ново направление). Давайки вид за пълна свобода на изпълнителите, приложението на европейските мерки е строго задължително и се санкционира с глоби.
         Европейските инстанции се борят против държавните предприятия. Още от началото на Европейския Икономически Съюз, член 87 от Римския договор забранява държавните субсидии. Но до 1980 г. това не е напълно спазвано. В 1980 г. Европейската Комисия публикува директива задължаваща страните да не използуват печалбите от рентабилните държавни предприятия за дейност от “обществена полза”, която е нерентабилна. За първи път Европейската Комисия и изпълнителните европейски органи заповеднически издават директиви без да се съгласуват с правителствата! През 1985 г. втора директива е издадена относно водоснабдяването, електроенергията, поща, телефон, транспорт и държавния кредит, с цел да се намали участието на държавата в областта на обществените услуги... В 1994 г. Европейската Комисия декларира, че занапред чл. 87 ще се изпълнява стриктно.
         Европейският Съюз почива на принципа на правова държава. Дейността му е заложена в Хартата за основните права. Органите му са: Парламента, представящ гражданите, и Съвета, представящ правителствата на страните-членки.
         Но Европейската Комисия е органа, който символизира Европейския Съюз. Затова целта е да се засилят нейните задачи: по предлагане на законите, издаване на изпълнителните документи и контрола на изпълнението. Основните ориентации на Съюза се определят от Европейския Съвет на съвещания на върха, събиращи шефовете на отделните страни-членки. На Европейската Комисия се поверяват повече права от тези на Министерския Съвет, докато Парламента остава с най-дребна роля. Комисията се състои от техници, експерти, ръководители на най-едрите монополи, свързани с политици от едрата буржоазия (политическия елит). Тази тясна групировка представлява затворения кръг на “буржоазната демокрация”.
         Официално Европейският Съюз се стреми към осъществяване на “пространството на свободата, сигурността и справедливостта”. Но тук “свобода” означава, в действителност, “свобода за движение на работна ръка, на капитали - без да се таксуват печелившите”. А “сигурност” означава строго наблюдение на гражданите. Под лозунга “борба с криминалността” (между впрочем, борба с тези криминални групировки, които правят конкуренция на протежетата им) се изработват съдебни и репресивни органи с механизъм за строг контрол, позволяващи борбата с “вътрешния враг”. Според подписания договор през 1985 г. в Шенген, са въведени санкции и репресия на гражданите на европейските граници. Неговото приложение е свързано вече с хиляди убити и изчезнали на граничните пунктове. В същото време, всеки гражданин (както чужденци, така и на страните-членки) е регистриран в данните SIS (Информационна Система Шенген). От съвещанието на върха през 1997 г в Маастрихт, Шенген се превърна в първия централизиран европейски орган за контрол на гражданите – не само на отделни лица, но и на цели организации. Освен криминалните организации, репресията цели и организациите, които са против новия европейски обществен ред и против капитализма, обявени за терористи (“политически хулигани”). Страните-членки трябва да преработят законодателството си за уеднаквяване с Европейския Съюз. Европейската полицейска служба Европол е основана през юли 1995 г., и влиза в дейност на 1 октомври 1998 г., със седалище в Хага: за работа с компютърните данни и сведения, за анкети в страните-членки. Европол има право да стокира лични данни за гражданите, върху което няма никакъв контрол. Страните се задължават да снабдяват Европол със собствените си информации по наложени им анкети. От репресията на протестите срещу капиталистическата глобализация в Гьотеборг и в Генуа, криминализирането на политическия протест става реалност.
         Това са методи на фашистки държави: с централизация на властта в шепата на ограничено ядро, без възможен демократичен контрол на действията му.
         Обликът на бъдещата ни мащеха е един империалистически блок за осъществяване на “глобалните” експанзионистични въжделения на европейските предприятия-монополи и на европейския финансовия капитал (банки-монополи), определени от интересите на германския капитал, в тясна връзка с френските буржоазни политически ръководители.
В 90те години на миналия век беше създадена икономическата база на Европейския Съюз; в началото на ХХІ век се изгражда политическата му надстройка от централизирани политически инстанции на властта, с все по-големи възможности за интервенция против “нежелателните насоки на развитие” - както в границите на съюза, така и в по-широк географски мащаб.
         Европейският Съюз е блок, който притежава основните черти на империализма: реакционна вътрешна политика, жажда за ескпанзия и агресия извън границите си.

(По данни от два труда от списание “Марксистки проучвания” № 57- януари / март 2002 г., Брюксел : “Пътя към Европейска държава” от Анри Убен, доктор по икономика; и “Изграждането на Европа ... на репресията” от Раф Жесперс, адвокат)

10 ноември 2004