Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 


 

 

Футбол и фашизъм : страници от историята

Джонатан Дафи
Би-би-си

Историята на футбола познава не само блестящи моменти. Зад бляскавата фасада на красивата игра се скриват и насилието, и корупцията, и манипулацията - трите най-властни управителя на ХХ век.


И в Англия, страната, подарила футбола на света, също има моменти на позор.
Място на действието: берлинския Олимпийски стадион. Време: 14 май 1938 година. Английските играчи са построени заедно с немските на церемонията пред мачтата на знамената.

Капитанът на англичаните Еди Хъпгуд и неговите другари от отбора вдигат ръце с нацистки поздрав.
Този жест предизвикал буря от ярост в британската преса, злъчен още повече заради това, че Адолф Хитлер в този момент не е бил на стадиона. Пристигането обаче на английския национален отбор в Германия по това време е имало по-малко отношение към спорта, отколкото към политиката.

Събитията на футболното поле станали отражение на политиката на излишна снизходителност по отношение на нацистите, провеждана от правителството на тогавашния премиер-министър Невил Чембърлейн. И указанията за салютиране на английските футболисти, в това число и на легендарния Стенли Матьо, са получени не от някъде другаде, а от министерството на външните работи.
Жестът е трябвало да продемонстрира мира: Лондон не счита Германия, два месеца по-рано анексирала Австрия, за държава - враг. Този приятелски мач фактически продължил пътя на следващата сделка на Чембърлейн с Хитлер, която, на свой ред, се проявила в нахлуването на немците в Чехословакия.

И победата над Англия с резултат 6-3 била, в крайна сметка, само непонятен съпровод на тази политическа оратория, счита Улрлих Линдер, автор на книгата “Напред за Хитлер”. “Загубата на Англия по това време не била голям позор, защото тогава тя губеше практически всичко, - казва Линдер. - За Хитлер пропагандисткият резултат от тази игра бил много по-важен, отколкото всичко останало”.
Ако опитът на фюрера да представи берлинската Олимпиада през 1936 година като визитна картичка на нацизма е добре документиран, то връзката между фашизъм и футбол далече не е така очевидна. Задача да продемонстрират тази
връзка си поставили документалистите на Би-би-си.

Техният филм е демонстрация на това, как десните европейски диктатури използвали за своите политически цели футбола, традиционно считал се за спорт на работническата класа.
При това, по ирония на съдбата, ако у немците Хитлер, у италианците Мусолини и у испанците Франко до идването им на власт е имало някаква обща човешка черта, това било пълното им равнодушие към спорта.

Чиста победа

По времето на първото световно първенство (1930 г.) футболът вече е признат като вид спорт, около който може да се гради националното самосъзнание.
“Пропагандата във футбола работела, тъй като за всеки било очевидно: ако аз говоря, че аз съм победител, то това е така - аз побеждавам”, - казва Пиер Лафранчи от Европейския институт по спортна история.

Първи на това поле бил Мусолини, колонизирал играта с цел укрепване на народната поддръжка на своя фашистки режим. Проведеният в Италия световен шампионата през 1934 година той обявил като свидетелство за възраждане на италианската мощ и даже направил аналогия с постиженията на атлетите от Римската империя.
Обаче, макар италианския национален отбор по футбол по това време да бил достатъчно силен, победа на световното първенство сериозно никой не пророкувал. След шампионата мнозина се убедили в това, че резултатът бил уреден от дучето.
В тези времена се оказало, че на хода на първенството по-голямо влияние имат италианците, отколкото официалните организатори от ФИФА. Мусолини лично е нареждал кой съдия коя игра ще ръководи, и само с излизане на реферите на терена, тяхното поведение веднага давало повод за разговори за корупция. Световното първенство през
1934 година било политическа
рожба на Мусолини.

Неподкупния играч

Съдиите на два мача с участието на сборния отбор на Италия били отстранени, при това от ръководството на тяхната национална делегация, за отвратително съдийство.
На полуфинала (Италия-Австрия) съдията веднъж просто подал топката на италиански играч. Обаче същият рефер бил назначен и за финала, преди който той бил на лична среща с дучето.
По време на финалния мач откровено агресивната игра на италианците оставала ненаказана и те спечелили с резултат 2-1.

Но така не било със всички. След анексирането на Австрия Германия разтурила силния сборен отбор на тази страна и взела играчите му в своя национален отбор. Звездата на австрийския футбол Матиас Шинделар се отказал от това примамливо предложение. Освен това в хода на последната среща на двата отбора, преди включването на Австрия в състава на Райха, Шинделар оскърбил нацистите, вкарвайки във вратата на Германия един от двата победни гола.
След една година Шинделар умрял на възраст 35 години. В една от гестаповските папки той се нарича проевропейски активист при това социал-демократ. Неговата смъртвинаги е предизвикала подозрения: Шинделар, станал символ на австрийския патриотизъм, умрял в квартирата на своята приятелка, задушен от въглероден окис. Мнозина са убедените, че футболистът е бил убит. Други считат, че той се е самоубил.

Смъртта му била обявена като “нещастен случай”, обаче истинските причини остават загадка и до днес. Егон Улбрих, дружил с Шинделер цял живот, разказал на документалистите на Би-би-си, че един от местните чиновници получил рушвет за това, за да запише в смъртния акт “нещастен случай” - за да могат да го погребат с държавни почести.
“Според нацистките закони, човек, който е бил убит или се е самоубил, не може да бъде погребан с почести. Затова ни се наложи да направим така, че от смъртния акт да изчезне углавния елемент”, - казва Улбрих.
Така или иначе, след една година европейските съперници преминали от футболното поле на полето на сраженията...

http://news.bbc.co.uk/hi/russian/sport/newsid_3129000/3129206.stm

 


 

 

Футбол и фашизъм
Позорна страница в историята
на английския футбол.

 

Футбол и фашизъм

В средата на 1930-те години
немският национален отбор по
футбол не блестял с успехи.

 

 

 

 

 

 

 

Футбол и фашизъм
Световното първенство през
1934 година било политическа
рожба на Мусолини.

 

 

 

 

 

 

 

 

Матиас Шинделар
Причината за смъртта на Шинделер
и до днес е загадка.