Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 


 
 
 

 

Граждани на Републиката или верноподаници

Проф. Велко Вълканов

 

Преди няколко години бившият български цар, силно притиснат от своето далеч не блестящо материално състояние, реши да се наеме на работа при българската държава. Склонил глава пред Републиката ни, той, нямаше как, се закле и във вярност към нейната Конституция.
Едва ли клетвата му бе искрена. Той без съмнение продължава да се изживява не като бивш, а като настоящ монарх. Неискреността му обаче проличава не толкова от неговото поведение, колкото от поведението на хората, които го обкръжават. В отношенията си с него те продължават да използват несъвместимото с достойнството на Републиката ни обръщение “Ваше Величество”.
Всеки има право да избира формулата, към която ще се придържа в отношенията си с другите. Не мога следователно да забраня на ония, които виждат в себе си не граждани на Републиката, а поданици на бившия цар, да го величаят с обръщението “Ваше Величество.”
Това право обаче, което не мога да не призная на частните лица, решително не мога да призная на служебните лица, т.е на онези, които са постъпили на служба при Република България. Те са длъжни да бъдат верни на Републиката. За тях обръщението “Ваше величество” трябва да е невъзможно. Недопустимо трябва да е освен това, когато говорят за г-н Сакскобургготски, те да казват “Царя”. В България няма царе! Подобни форми на взаимоотношения с бившия монарх и настоящ български министър-председател трябва да се разглеждат като измяна към Републиката. Те са най-малкото оскърбителни за нея. Във всички случаи те трябва да водят до незабавно освобождаване от съответно заеманата държавна или общинска служба.
Повод за тези разсъждения са направените неотдавна в Йордания изявления на държавния служител г-н Бойко Борисов.
В разговор с йорданския крал г-н Борисов е наричал гражданина Симеон Борисов Сакскобургготски “Царя”, “Цар Симеон Втори”, оставяйки у събеседника си впечатлението, че България е монархия, чиито държавен глава, респ. Цар, е този именно гражданин. Това вече
минава всякакви граници. Нарушен е не просто протоколът. Нарушен е елементарният политически морал. Г-н Борисов си позволява да възстановява морално-политически монархията. Пита се дали той няма да поиска, използвайки властовите си правомощия, да я възстанови и юридически. Дали не поради това някои медии и придворни социолози полагат толкова много усилия, за да поддържат едно високо равнище на неговия “рейтинг”?
Проблемът стои обаче не от вчера.
Още преди 12-13 години някои наши държавни служители с душевността на новоогласени царедворци започнаха да притичват до Мадрид, за да се ощастливят от една среща с “Величеството” Един от първите, които трепетно подвиха коляно пред Кобурга, бе виден наш телевизионен журналист. Спомням си добре топлия и влажен поглед, който той отправи към бившия монарх заедно с въпроса си: “Как да се обръщам към Вас – с “Ваше Величество”, или...?” И това “Ваше Величество” не слезе от устата на всички, които след това отиваха на поклонение при Кобурга - депутати, бъдещи президенти (Петър Стоянов) и кой ли не още.
Тогава именно сметнах, че е необходим законопроект за защита на достойнството на Републиката. И на 3 септември 1993 г. внесох такъв законопроект. Ето точния текст на този неголям законопроект:

З А К О Н
за верността към Републиката

Чл.1. Този закон цели да осигури верността на държавните и общинските служители към Републиката като конституционно установена форма на държавно управление.

Чл. 2. Всички държавни и общински служители полагат клетва за вярност към Републиката.

Чл.3. Държавен или общински служител, нарушил задължението си за верност към Републиката, се освобождава незабавно от заеманата длъжност.

Допълнителна разпоредба

§ 1. Смята се, че държавният или общинският служител е нарушил задължението си за вярност към Републиката, когато в отношенията си с бившия български цар и с членове на неговото семейство използва титли, които ги представят като действащ цар и като членове на действащо царско семейство.

Заключителна разпоредба

§ 2. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”

Законопроектът бе обсъден в някои от постоянните комисии при 36-то Народно събрание. (Запазил съм в архива си положителното, общо взето, становище на Комисията по труда и социалното осигуряване, чийто председател бе Никола Койчев). В крайна сметка обаче законопроектът не получи подкрепата на пленарната зала. Решително и неприлично шумно възразиха срещу него народните представители от СДС. (Нека не казвам защо.) Те именно провалиха възможността още тогава да внесем определена яснота в своите отношения с бившия цар. По-късно депутатите от СДС, включително и председателят на НС Йордан Соколов, отново попречиха да манифестираме по един категоричен начин републиканският характер на нашата държава. По законопроекта за държавния герб депутатът Пламен Славов и аз внесохме, независимо един от друг, предложението под герба на Републиката да стои не надписът “Съединението прави силата”, а девизът на Левски “Свята и чиста Република”. Нашите предложения, направени в пълно съответствие с правилника на НС, бяха включени и в доклада на съответната постоянна комисия (макар и с отрицателно становище на самата комисия). Но когато в пленарната зала приемахме закона (това става на 31 юли 1997 г.), Соколов, като стигна до записаните в доклада на постоянната комисия наши предложения, изобщо не ги постави на гласуване. Той просто ги прескочи. Това бе една изключително недостойна проява.

Днес много от хората от СДС (от различните му фракции) реагират с цялата възможна острота срещу поведението на Кобурга и неговите оръженосци. Но те не бива все пак да забравят, че те, именно те, хвърляха цветя по пътя му към властта, викайки “Осанна”. За съжаление на тях тогава им припяваха и някои хора от левицата, които сметнаха, че проява най-малкото на добрия вкус е да направят визита на Кобурга и да поискат мъдър съвет от него.

Мисля, че съществуват всички основания отново да се постави въпросът за приемането на закон за верността към Републиката. Трябва най-после да се сложи край на тази перверзия.