Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 


 
 
                                       

 

 

Герой на бъдещето

70 години от Лайпцигския процес - 1933

Георги ДимитровТочно така е назован в чуждестранната преса Георги Димитров след с нищо несравнимата му морална победа над хитлеризма. Това определение откриваме в писмото на фермерите и работниците в Лондон, което те са изпратили на Димитров. Ето и откъсът: “Четем в “Sunday Reference”, който казва, че Вие сте герой на бъдещето. На голям митинг председателят каза, че Вие сте героят на века, на същия митинг адвокат, завърнал се от Лайпциг, каза, че Вие сте героят на всички векове”. Простичко написани редове, без литературен стил, а всъщност разкриват нещо много важно за атмосферата на 30-те години на миналия век. Няма да е преувеличено, ако се посочи, че целият свят - независимо от политическите си пристрастия - от 21 септември 1933 г., когато в Лайпциг започва процесът по делото по опожаряването на Райхстага, до 23 декември с. г., когато председателят на ІV имперски съд д-р Вилхелм Бюрнер произнася присъдата следи със затаен дъх събитията, имащи като адрес Германия. Вярно е и друго - интересът към личността на Георги Димитров не секва и след това. За неговата съдба се тревожат: ще разреши ли българското правителство той да се завърне в родината си; ако пък получи отказ и бъде лишен от българското си гражданство, коя страна ще му предложи гостоприемството си; условията на многомесечния престой в затворите не са ли се отразили върху здравето му; дали Херман Гьоринг няма да изпълни заканата си да се справи физически с него...
Писателят Андре Молро надписва своя книга така: “На Димитров с възхищение! ... За неговото държане и неговия характер”. “Металиците от Скьовде [Дания] Ви изпращат поздрави и изразяват възхищение от Вашата смелост”. “Аз Ви моля, ако дойдете някога в Холандия, да ме посетите. По всяко време... и нощем моята къща е отворена за Вас” - отправя сърдечна покана Баренд ван Гелдер и посочва адреса си в Хилвердум. Аналогично е и писмото на зъболекаря от Берн Карл Билд: “Ако не сте решили къде да отидете, то Вие сте поканен сърдечно да ме потърсите в Швейцария и тук да бъдете мой гост докато Ви харесва. Поканата ми важи не само за сега, но и за по-късно”...
Трябва да нямаш ухо към обективността; трябва да си оглушал от политически пристрастия, за да не можеш да чуеш чистия камбанен звън на тези слова. Но дори и в хитлеристкия Трети райх се чуват искрени гласове. В анонимна картичка възхищението е казано по много образен начин: “Издръжливостта на един човек е мярката за неговата стойност”. В писмо от Лудвигсхафен се настоява Димитров да остави своите координати. А причината е една: “Не забравяйте, че тук Вие си спечелихте и приятели, които се интересуват за по-нататъшната Ви съдба... Сигурно мнозина биха се радвали, ако и в бъдеще биха могли да чуят нещо за Вас”.
Тези кратки откъси от писма, картички, телеграми, изпратени до Димитров, потвърждават написаното от “Sunday Reference”: “герой на бъдещето”. Времето има нужда от личности като Георги Димитров; от герой не измислен, а съвсем реален, от кръв и плът; от човек, чийто живот и чието поведение могат да послужат като пример за подражание. Дори това, че в пресата се появяват някои неверни или непроверени съобщения, пак “говорят” за същото - за огромния интерес към Димитров и неговата по-нататъшна съдба. Ето едно от тях, публикувано на 6 март 1934 г.: “Според съветския вестник ”Правда” Георги Димитров отказал да отиде в Мадрид като пълномощен министър с надежда, че с възстановяване на дипломатическите отношения с България, ще дойде в София като съветски представител”.
И други редове от биографията на Димитров намират място върху страниците на световната преса, особено след като мъжественото му държане го превръща в знаме на световния антифашизъм, а Седмият конгрес на Комунистическия интернационал единодушно го избира за генерален секретар. Димитров става кормчия на тази организация във време, когато фашизмът набира скорост в редица страни. Именно той е онази авторитетна фигура, която олицетворява новата линия - необходимостта от решителни всенародни действия срещу фашизма...
Безпристрастността на изследователите поставят Георги Димитров сред най-известните българи на ХХ век. Нещо повече той се нарежда сред личностите, оказали въздействие върху милиони и милиарди хора от всички континенти. Но ако разобличаването и разгромът на хитлеризма и фашизма са нещо съществено за политическите борби през ХХ столетие, то и през двадесет и първото се срещат възродени фашизоидни идеи или доктрини. Тогава като герой на кой век следва да отнесем Димитров?
...В днешна България обаче личността на Димитров се отрича от някои политици. И какво от това - кой е станал пророк в собственото си село?!

Живодар Душков,
Председател на Международната фондация
“Георги Димитров”-клон Русе