Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 

 


Начало




 

 

Нацистки престъпник: спокойно живее сред “нечовеците”

60 години след края на Втората световна война ловците на нацистки престъпници продължават да следят такива, като Хари Мянил. В годините на войната този естонец е служил в политическата полиция, на съвестта на която са хиляди жертви. Сега Мянил преспокойно живее във венецуелския Каракас.

Тереза ходи на пазара всяка седмица, за да разнесе продуктите по богатите къщи в района. Болшинството си купувачи Тереза не е виждала никога: чантите поемат от черния вход. Тя знае само това, че на тези хора им харесват високите огради и прясното месо. А и плащат добре.

Да намериш Хари Мянила в столицата на Венецуела не е трудно – в местния телефонен справочник такава фамилия е само една. Но макар прислужницата да ни каза адреса, оказва се, че все пак не е така просто. Бодлива тел под напрежение, прозорци с решетки. Стопанинът го няма в къщи,кога ще се върне не е известно. “Оставете съобщението си след сигнала”.

От Каракас, където той живее от 1946 година, Хари Мянил открито се връща в родината си. Той е милионер и притежател на една от най известните колекции от доколумбово изкуство.

През лятото на 1941 г. Естония е под фашистка окупация, а Хари Мянил е едва на 21 години. Зад гърба му са училището в Талин, университета в Тарту и работата в СССР – чиновник в отдел за регистрация на национализирани жилища. Кариера не се получила: дошла повиквателна за Червената армия. Наложило се все пак да послужи. Както и още петдесетина други студенти, Мянил станал сътрудник на политическата полиция “Омакайтсе”.

“Документите, които сега държа в ръцете си, бяха получени от различни архиви на Швеция и представляват копия от показанията на лица, работили съвместно с Мянил. В тях подробно се говори за неговото участие в арестите и екзекуциите”, - разказва директорът на Международния антифашистки център Зуроф.
“Престъплението си е престъпление. Престъпленията против човечеството са особено опасни и изискват специално внимание”, -заявява държавният прокурор на Естония.
Мянил е участвал в арестуването на граждански лица, които след това изпращали в централния талински затвор, където ги разпитвали, след това ги пускали или ги осъждали на смърт.
Съобщено е на следствието, че Мянил е сътрудничел на нацистката служба за безопасност и е участвал в екзекуцията на минимум 100 евреи.
Центърът Визентал се занимава с издирването на нацисти по целия свят. Трудна задача – да се заставят страните, където са извършени престъпленията, да си сътрудничат със страните, където се укриват вече отдавна остарелите престъпници.
Срещу Мянил се води следствие вече 4 години. За това време Естония се покри с паметници на ветераните от СС и се демонтират паметниците на ветераните от СССР.
“Ясно е, че властта е на страната на тези, които са воювали заедно с немците. Те считат, че са воювали за свободата на Естония”, -казва ветеран от Великата Отечествена война.
В галерията, на която колаборационистът Мянил обича да прави подаръци от своята колекция, го посрещат с цветя и целувки. Самата галерия се намира срещу полицейското управление. Но нито от ордер за арестуване, нито от призовка за разпит Мянил може да се страхува. Както показва практиката, по отношение на нацистките престъпници прибалтийските власти водят следствия толкова, колкото въпросът да се разреши сам от себе си. А след смъртта на заподозрения уведомяват за това Центъра Визентал.
“Аз мисля, че властите се опитват да сложат спирачки на това дело или просто да го прекратят мирно и тихо. Защото обвиняемият е един от спонсорите на една от водещите естонски партии и едва ли тази партия е заинтересована връзката й с този човек да бъде показана по някакъв начин”, -счита член на Руската партия в Естония.

Съседите виждат рядко Хари Мянил; той е над 80, почти не излиза от дома си.
Тази част от света е станала втора родина за много фашисти и техни съучастници. Тук са се укривали, спасявайки се от трибунал и отмъщение, сменяйки имената и фамилиите си. В Аржентина, Гватемала и Чили се появили цели колонии, в които немска реч може да се чуе даже по-често, отколкото испанска. За тържеството на арийската раса на тези хора им се е наложило да забравят за известно време, за да се разтворят в пъстрата тълпа на тези, които до вчера считали за “нечовеци”.
Във Венецуела няма посолство на Естония. А и да имаше, едва ли би дошло искане за екстрадиране. Избягващият журналистите Мянил отхвърля всички обвинения и казва, че светът скоро ще научи истината – само да завърши мемоарите си. Но засега мемоари няма, а въпросите остават.
“Казват, че ви търсят, обвиняват ви във военни престъпления?” – се обръщат към него. “Това са напразни обвинения”, - заявява Мянил.
Само за първата година от съществуването си като самостоятелни държави в Естония, Латвия, Литва и Беларус полицията Омакайтсе е унищожила повече от седем хиляди човека – комунисти, социал-демократи, руснаци, евреи, понякога даже просто селяни- тези, на които Съветската власт е дала земя.
На Тереза и едно и също кой ще купува кокошките й, а на света- кой е Хари Мянил. До скоро в попечителския съвет на естонския Институт за стратегически и международни отношения заедно с Мянил влизаха Збигнев Бжежински и Хенри Кисинджер. Последният се отказа след като получи писмо центъра Визентал.

Константин Семин

Превод по: http://www.vesti7.ru/news?id=5926