22-ри Юни 1941 в Берлин

 

Иван Чапаев
http://nstarikov.ru/blog/18802

 


Трагедията от юни 1941 е  проучена надлъж и нашир. И колкото повече я проучват, толкова повече въпроси остават.
Днес искаме да дадем думата на очевидец на тези събития.


Валентин БережковНеговото име е Валентин Бережков. Работил е като преводач. Превеждал е на Сталин. Оставил е една великолепна книга със спомени.

 

 

22 юни 1941 г. Валентин Михайловия  Бережков посрещнал …  в Берлин.
Спомените му наистина са  безценни.

Ето какво се разказва - Сталин се е страхувал от Хитлер. Страхувал се е от всичко и затова не е направил нищо за да се подготви за война. Лъжат още, че всички, включително и Сталин, били объркани и уплашени, когато войната започнала.
А ето как е било в действителност. Как министърът  на външните работи на Третия райх, Йоахим фон Рибентроп обявил война на Съветския съюз.
"Изведнъж, в 3 часа през нощта, или в 05:00 ч. московско време (това е вече неделя 22 юни), телефонът иззвъня. Един непознат глас каза, че Райх министър Йоахим фон Рибентроп чака съветските представители в кабинета си в Министерството на външните работи на Вилхемщрасе (Wilhelmstrasse). Още от този лаещ непознат глас от изключително официалната фразеология се появи дъх на нещо зловещо.


Излизайки на Вилхемщрасе, видяхме от разстояние тълпата пред Министерството на външните работи. Макар  че вече се разсъмваше, стълбището  бе ярко осветено от прожектори. Наоколо се суетяха фотографи, оператори и журналисти. Офицерът скочи от колата първи, и отвори широко вратата. Излязохме, заслепени от светлината на светкавиците. В главата ми светна обезпокоителна мисъл, нима това би  могло да бъде една война? В противен случай е невъзможно да се обясни такова стълпотворение на Вилхемщрасе, още повече  през нощта. Фотографи и оператори ни придружаваха  непрекъснато. Те непрекъснато изтичваха напред и щракаха с апаратите си. Към  апартамента на министъра водеше дълъг коридор. По цялото му протежение, стояха изпънали се  мъже в униформа. Когато се появихме, те шумно тракнаха с токове и вдигнаха  ръце за нацистки поздрав. Накрая се озовахме  в кабинета на министъра.

В дъното на стаята имаше маса, на която седеше Рибентроп в сиво-зелена министерска форма.
Когато се приближи до бюрото, Рибентроп се изправи, кимна с глава, подаде си ръката и ни покани да го последваме в противоположния ъгъл на стаята на кръглата маса. Рибентроп беше подпухнало лице с пурпурен цвят и мътни възпалени очи. Той тръгна пред нас, навел глава и малко неуверено. "Да не би да е пиян?" - Мина ми през главата. След като седнахме и Рибентроп започна да говори, моето предположение се потвърди. Той видимо беше пил.
Съветският посланик така и не можа да изложи нашето становище, което носехме  с нас. Рибентроп, повиши глас и каза, че сега става дума за друго. Препъвайки се почти на всяка дума, започна доста объркващо да обяснява, че германското правителство разполага с информация относно усилена  концентрации на съветски войски на границата с Германия. Игнорирайки  факта, че през последните няколко седмици Съветското посолство от името на Москва многократно е насочвало вниманието на немската страна за нечувани нарушения на границите на Съветския съюз, от немски войници и самолети, Рибентроп заявяваше, че съветските войски непрекъснато нарушават  германската граница и навлизат на територията на Германия, въпреки че такива факти всъщност не съществуваха.

 

По-нататък  Рибентроп обясни, че той обобщава съдържанието на меморандум на Хитлер, текстът на който той веднага ни предаде. Рибентроп ни каза, че настоящата ситуация, правителството на Германия разглежда  като заплаха за Германия, когато тя води война на живот и смърт с англосаксонците. Всичко това, каза Рибентроп,  се оценява от германското правителство и лично от  фюрера като намерение Съветският съюз  да нанесе удар в гърба на германския народ. Фюрерът не може да търпи такава заплаха, и реши да предприеме действия за защита на живота и безопасността на германската нация. Решението на Хитлер  е окончателно. Преди един час, германските войски са преминали границата на Съветския съюз.
След това Рибентроп започна да ни обяснява , че това не са действия на агресия на Германия, но само отбранителни действия. Рибентроп стана,  изправи се в целия си ръст и се опита да изглежда тържествено. Но в гласа му липсваше решителност и увереност, когато той заяви последното изречение:

- Фюрерът ми поръча да обявя официално тези защитни мерки ...
Ние също се изправихме. Разговорът приключи. Вече знаехме, че снарядите се взривяват на  нашата земя. След това разбойническо нападение войната беше  обявена официално ... Тук вече  беше невъзможно да се промени нищо. Преди да напусне, Съветският посланик каза:
- Това е нагла, с нищо непровокирана агресия. Ще съжалявате за това хищническо нападение срещу Съветския съюз. Ще заплатите скъпо за това ... ".

И сега край  на сцената. Сцената  на обявяване на война на Съветския съюз. Берлин. 22-ри Юни 1941. Кабинета на райх  министъра на външните работи на Пакта Рибентроп.

"Ние се обърнахме и се запътихме към изхода. И тогава се случи нещо неочаквано. Рибентроп, ситнейки, бързаше след нас. Като в скоропоговорка, шепнешком ни уверяваше, че той лично е против това решение, на фюрера. Той дори твърдеше, че се опитвал да разубеди Хитлер от нахлуването в Съветския съюз. Рибентроп, че това е безумие. Но не е могъл  да направи нищо. Хитлер е взел това  решение, и не е искал да слуша никого ...
- Предайте  в Москва, че аз бях против това нападение - чухме последните думи на Райх министъра, когато вече  излизахме в коридора ... ".

Източник:  Бережков В. М. «Страницы дипломатической истории», «Международные отношения»; Москва; 1987;  http://militera.lib.ru/memo/russian/berezhkov_vm2/01.html

Послепис Съдбата на героите от тази сцена се е развила по различен начин.

Йоахим фон Рибентроп е бил обесен от присъдата на Нюрнбергския трибунал. Защото е знаел твърде много за задкулисните политика преди и по време на Втората световна война.

Владимир Георгиев Деканозов - тогавашният посланик на Съветския съюз в Германия бил разстрелян от хрушчовистите  през декември 1953 година. След убийството на Сталин, а след това  и на Берия, предателите правят едно и също нещо, което се случило  през 1991 г.: разгромявали службите за сигурност. Премахвали всички онези, които са знаели как да правят политика на "световно ниво". A Деканозов знаел много

Валентин Бережков е  живял един сложен и интересен живот. Неговите мемоари препоръчваме на всички..

Умрял е на  24 ноември 1998 в Калифорнии. Погребан е  в Москва