БЪЛГАРСКИ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ Bulgarian Anti-Fascist Union
ОБЛАСТЕН СЪВЕТ - РУСЕ
                Ден на Ботев
  

 


 

Меню

2 юни Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България

 

 

По Людмил Стоянов

 

 

Организация на четата и план за "Радецки"

 

Когато в средите на емиграцията бе сложен въпросът за водителството на четата, името на Ботев се наложи от само себе си. Филип Тотю бе отказал да я предвожда, като бе поискал 1000 наполеона, нещо като пенсия за семейството си, в случай че бъде убит. По същия начин постъпи и Панайот (Хитов). Ботев, според свидетелството на Н. Обретенов, се съгласил веднага с думите: "Аз ще ви стана воевода!" .

"Ний скочихме на крака, прегърнахме го, целунахме се и от очите ни потекоха радостни сълзи".

Той не участвува нито в организацията на четата, тъй като тя е била вече почти организирана, нито в изработване на плана за превземането на "Радецки".

РадецкиПо въпроса за авторството на "идеята" да се мине с някой параход, като се плени той по пътя, съществуват различни догадки. В революционната практика на Европа има няколко такива случаи. Подобни опити са правени в Русия (Бакунин), Италия, Ирландия, Америка и др. Специално за "Радецки", автор на идеята трябва да смятаме или Димитър Икономов, или да я приемем за "хвърчаща", т.е., като единствен възможен изход при бързината и настъпилите критически обстоятелства. Тъй или инак, след 6 или 8 май 1876 година Ботев е вече приет за войвода и като такъв се разпорежда до разните групи, лица и комитети.

 

Радецки

 

Четниците, разпределени по дунавските румънски пристанища между Гюргево и Бекет, трябвало да са качат на "Радецки" като работници-градинари за Кладово, в определен момент и на определено място да се въоръжат, да "превземат" парахода и да принудят командата да ги свали на българския бряг. Изпълнението на този план, твърде фантастичен и от "военно-стратегическо" гледище може би напълно несъстоятелен, не можеше да не сполучи, защото от "революционно" гледище беше напълно удобен и целесъобразен. От "военно-стратегическо" гледище и цялото изобщо Априлско въстание не издържа критика, но революциите, както знаем, имат своя логика, тактика и стратегия.

 

И тъй, на определеното време всички четници са по местата си, на малки групи, на определени румънски дунавски пристанища, отдето се качват заедно с багажа си - дълги сандъци с "градинарски инструменти" "На 16 май- пише Обретенов - аз получих условната телеграма да предам стоката на парахода. Това показваше, че Ботев тръгва и аз предадох сандъците с оръжието и припасите, като сечива на работници за Кладово, а на момчетата се извадиха билети ІІІ класа, като работници също за Кладово."

 

По-нататък събитията следват автоматично, според изработения план. "Превземането" на "Радецки", чието описание ни дава Захари Стоянов, арестуването на командата, принуждаването й да насочи парахода към българския бряг, всички перипетии на тази борба носят елементите на една неписана поема. Епилогът на тази поема ни е даден от капитана на "Радецки", Дагоберт Енглендер, който пише в спомените си: "Мостчето биде извадено със светкавична бързина и българите в непрекъсната редица слизаха бързо на брега. Там те падаха на земята и започваха да я целуват." Писмото на Ботев до жена му Венета, телеграмата до западната преса, писмата до капитана на "Радецки" и до Д. Горов, писани в тези трагични моменти, рисуват достатъчно ясно настроението на войводата и неговите другари, техния дух за предстоящата борба. В писмото си до Горов Ботев пише: "Благодаря ви, приятели, за доверието, което имахте към мене и за любовта, която показахте към моето поробено отечество." Целуването на земята изхожда несъмнено от него, защото в същото писмо той казва: "след няколко часа ние ще да целунем свещената земя на България". Четата слезе недалеч от село Козлодуй, все още пълна с вяра в обещанията на врачанските съзаклятници. Дотук е налице възходящата линия на драмата, "върховният й момент", с неговия висш патос, когато зрее решението на съдбата. След това линията рязко се пречупва към бърза и катастрофална развръзка. Това, което Ботев бе мечтал в ранна възраст ("Ах, утре като премина през тиха бела Дунава!"), сега се изпълни, но трябваше да се изпълни като че ли и другият му съкровен блян, въплътен в образа на героя, комуто Балкана пее своята "хайдушка песен". Развръзката започва веднага, щом кракът му стъпва на родна земя, сякаш всичко това е написано в някаква тайнствена книга.

 

Пътят към лобното място

 

Много скоро става явно и за Ботев, и за цялата чета, че те са изоставени на своите собствени сили и че надеждата да намерят България, пламнала и планините, пълни с въстанал народ, остава само надежда и нищо повече. Наистина, самата чета бе въоръжена със средства на Врачанския комитет, но населението в окръга не бе достатъчно проникнато от идеята за въстание. От Козлодуй (17 май, 2 ч. сл. пладне25) четата следва следния маршрут: същия ден вечерта тя е в с. Бутан, дето изненаданите селяни бягат от нея, "като от най-зъл неприятел" (Д. Т. Страшимиров). На 18 четата осъмва над с. Борован. "В туй голямо село - бележи по-нататък същият автор - отдето четата е очаквала да се присъединят към нея най-малко до четиристотин съратници, не се намерил жив човек, който да донесе един котел вода, за да напои изморените, прегорели от жажда юнаци." Целият този ден четата се бие на Милин камък, през нощта прекъсва неприятелската верига и заема върха Веслец. "Ботев беше убит духом от постъпката на врачани" - свидетелствува Обретенов. На другия ден, 19 май, четата оставя зад себе си полето и поема Балкана по посока на Вола. След нея дебнат няколко башибозушки орди, черкези и редовна войска с два планински топа. В сраженията на Милин камък и Веслец Ботев изгуби няколко ценни другари, между които Поп Сава Катрафилов. Четата се разделя на няколко групи, които действуват като авангард, главни сили и ариергард; главното ядро е под командата на Войновски, руски офицер, емигрант и приятел на Ботев, за когото липсват биографически данни. През нощта срещу 20 май се очакват, по известия от Враца, около две хиляди въоръжени селяни - на Костенешкия мост. Четата се насочва към този пункт, дето пристига към полунощ. "Но освен множество нощни светулки, които хвърчаха пред нас и ни осветяваха пътя, никакви въоръжени селяни нямаше. Ботев отново се загрижи." (Обретенов) По-нататък, на път за Вола, пред войводата застава овчарят, от когото са взели шилета за вечеря, и подпрян на тоягата си вика с дивашки тон: "Хайде платете ми шилетата, защото потерята наближава!" Обретенов прибавя по-нататък в спомените си: "Ботев си повдигна главата и просълзен, с болка на душата си, каза: "И аз съм дошъл народ да освобождавам!" Обърна се към мене, като касиер на четата, и каза: "Обретенов, дай му 3 наполеона!" Аз платих на овчаря, който подскочи и се не видя из гората".

 

Тоя ден, 20 май, фаталният ден за Ботева, четата заема позиция на Вола, предимно по североизточния му склон, покрай гората и естествените укрепления на скалите, докато войската и черкезите се разполагат на югозапад, може би със задача да пазят пътя за Враца, дето все пак турците не бяха съвсем сигурни, целия ден боят се води, с малки прекъсвания, ожесточено, докато надвечер турците засвирват отбой. Засвирва тръба и от страна на четата. Сражението престава, за щастие без ни една жертва от нейна страна. Обаче скоро след това тя дава най-скъпата загуба - самият войвода.

 

Смъртта на Ботева

 

Смъртта на Ботев, който е главната спойка и живият дух на дружината, внася изведнъж най-дълбока загриженост Обретенов, който е в случая най-компетентният свидетел, ни е дал в няколко думи картината на тази смърт, която можем да приемем като напълно автентична. Жаждата в това безводно и пусто място, след дългото сражение, накарва хората да дирят вода, каквато има наблизо, над село Челопек. "Ботев разреши на четата да отиде на извора, да пие вода, а Войновски с 40-50 момчета остана да охранява тила." След това Обретенов продължава: "Когато цялата чета слезе от Вола и се отправи към извора, Ботев, Апостолов и аз бяхме изостанали по-назад по причина на Перо, който като ранен не можеше да върви. Затова приседнахме край една малка скала. Ботев беше много загрижен и понеже от щаба му до Вола бяхме останали само Апостолов, Перо и аз, той се обърна към нас и ни запита: "Какво мислите, да продължаваме ли или да се отправим към Сърбия?" Докато ние да отговорим, Ботев се изправи в целия си ръст да види няма ли някоя опасност за четата. В същия момент изгърмя пушка, Ботев падна по гърба си, поддържан от двете страни от мен и Апостолов, пронизан в сърцето от куршума и издъхна моментално, без да каже нито дума."

БотевСмъртта на Ботев, дошла тъй ненадейно, е последният и най-тежък удар върху духа на дружината. Новината за голямото нещастие бързо се пръска между четата, която със свито сърце спира между немите балкански скали, за да обмисли положението. Като че в този момент наистина вземат участие "земя и небо, звяр и природа". "Ний останахме поразени като от гръм - продължава Обретенов. - След няколко минути се окопитихме, разгледахме откъде дойде куршумът, обаче неприятел нийде не видяхме." За да не се даде възможност на турците да се гаврят с трупа на Ботев, другарите му прибират от него всичко, което го показва като войвода: картата от пазвата му под мундира, продупчена и окървавена, което показва, че е бил ранен в сърцето, а не в челото, часовника, бинокъла и портмонето с 5 наполеона, калпака му с лъва, шашката, револвера и еполетите. "Всички плачехме, но Апостолов и аз бяхме неутешими, като считахме себе си виновници на неговата смърт. Наведохме се да го целунем по челото и оставихме скъпите му останки на произвола на съдбата."

 

 

 

Последно обновяване

Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org