БАС

Български Антифашистки Съюз

БАС - Русе


Парк в Хирошима


Централният парк в Хирошима

6 август 1945 - Хирошима


Взривена първата ядрена бомба

Когато това нещо беше взривено, когато стана ясно, че Америка може да премахне цял град с една единствена бомба някакъв учен казал на баща си: «Сега науката позна греха». И знаете ли какво казал бащата? Той казал: « Какво е това грях?»;

Курт Вонегът (Kurt Vonnegut), «Люлка за котки» («Cat's Cradle»)*

        Всичко започнало с писмо, написано през 1939 год. от трима физици-емигранти — Лео Сцилард, Евгений Вигнер и Алберт Айнщайн. Писмото било адресирано до американския президент. В него се говорело за супероръжие, което можели да създадат в Германия и, че Америка трябва да има това в предвид. След седем години проектът, в който били въвлечени 130 хиляди човека, бил успешно завършен — след гибелта на къде, къде по-голям брой хора в Хирошима и Нагасаки. Обчаче първият атомен взрив станал все пак в Америка — на полигона «Тринити» в щата Ню- Мексико. Това станало на 16 юли 1945 година, преди 65 години.

       Манхатанският проект, както военните наричали разработването на атомната бомба, е рядък случай, когато за решаването на една задача била заета почти половината от създателите на съвременната физика. Болшинството от тях напуснало Европа поради несъвместимостта им с «новия ред» за нациите (или просто поради нежеланието им пряко или косвено да сътрудничат с нацистите) - и, следователно, тях ги обединявали общи интереси. Впрочем в участниците в «немския проект» учените виждали достойни съперници— и не можело да не бързат.

       Формален ръководител на проекта станал генерал Лесли Гроус, фактически лидер - Роберт Опенхаймер. Мнозина участници — Алберт Айнщайн, Нилс Бор, Енрико Ферми — по това време вече били носители на Нобеловата награда, а на други (Ричард Фейнман, Евгений Вигнер, Ханс Бете, Глен Сиборг, Луис Алварес) това им предстояло. Тогава решили да изолират световно известните учени и да ги съберат в Лос-Аламос.

Солвеевски конгрес
Шрьодингер, Айнщайн, Бор, Ленгмюр, Планк, Мария Кюри, Лоренц, Ланжевен, Брюлюен, Дебай, Борн, Пикар, дьо Донде и други на Петия Солвейевски конгрес в Брюксел.
Източник — сайт на Американския физически институт (AIP)

       Структурата на атома ( и радиоактивното разпадане) изследвали активно от началото на 1900-те години: сред първите нобелови лауреати бил Ръдърфорт, установил връзката между радиоактивността и ядреното превръщане и Мария Склодовска Кюри, първа отделила изкуствени радиоизотопи. Необичайното количество енергия, фигурираща в уравненията на разпадането, ги заставяла да мислят, че тя може да се използва с някаква разрушителна цел. Първи за това се изказал Фредерик Жолио-Кюри, но нарисуваната от него картина имала малко общо със запозналите се с ядрената бомба. Съгласно Жолио, в цикъла на ядрените превръщания «може да се напипа» «слабо звено» и самопроизволна реакция на разпадане да разруши планетата. «Ако някога някой изследовател намери начин да предизвика такава катастрофа, то дали той ще се опита да направи такъв опит? Мисля, че той ще се опита да осъществи този опит, тъй като изследователят обича риска пред неизвестното», — писал Жолио Кюри, и тази забележка се оказала повече далновидна, отколкото физическата концепция послужила като повод за нея.

       Американските изследователи обичали риска пред неизвестното, както предвидил техният френски колега. За чест на физиците, ценители на самия резултат сред тях са били малцина, и това е трудно да се преоцени — благодарение на Манхатанския проект се появили компютрите и квантовата електродинамика, нямащи пряко отношение към проекта.

       Победителите

       През юли 1945 година били готови четири бомби — две плутониеви и две уранови. Последните, по-прости и по-слаби, решили да отложат за по-късно, а устройството

Атомна бомба
Първата атомна бомба

(така наричали бомбата '"Gadget") с 6 килограма плутоний вътре доставили на полигона в пустинята Jomado del Muerto (между впрочем, по-късно именно там изпитали и другия продукт на модерните военни технологии — докараната от Германия ракета "Фау-2"). Точната сила на предстоящия взрив не знаел никой: прогнозите на специалистите варирали от песимистични "нищо няма да стане« до не по-малко песимистичните »«ще изгори всичко» — някои допускали, че бомбата е способна да инициира реакция, в процеса на която ще изгори цялата атмосфера на Земята. Взривът не оправдал нито едните, нито другите очаквания: неговата мощност била равностойна на 18 хиляди тона тротилов еквивалент. Обикновените боеприпаси рядко съдържали даже един тон взривно вещество.

       Бъдещият нобелов лауреат Луис Алварес нарекъл видяното от него от илюминатора на самолета «ядрена гъба» и това словосъчетание станало едно от ключовите в разговорите за «двайсетия век въобще». Но дотогава, докато започнали да се създават митове и да се раждат страхове, трябвало да измине още не много време — какво именно умее новото оръжие, широката публика ще научи след две седмици.

       Победените

       Освен самите участници в Манхатанския проект, имало още една група физици. Тримата нобелови лауреати — Вернер Хайзенберг, автор на принципа на неопределеността, Ото Хан, първооткривател на ядреното делене на урана, и създателят на рентгеновата спектроскопия Макс фон Лауе се срещнали на 16 юли 1945 година заедно, в английското имение Farm Hall, където били докарани от американските военни. Немските учени били арестувани в околностите на Ехинген. По време на войната тук фактически се настанил Институтът Кайзер Вилхелм и се преселили болшинството физици-теоретици.

       Разработвали не само бомбата: специално отделение, ръководено от двама адмирали, трябвало да създаде първата в света атомна подводна лодка. Германия вече разполагала със сериозен запас от метален уран и тежка вода, но това не било достатъчно. Главната задача - разделянето на изотопите - така и не била решена до края, а плутоний нито един път не бил отделен в немските лаборатории.

       Гроус — американски генерал и официален ръководител на Манхатанския проект - записал репликите на учените, когато им съобщили за изпитанието. Любопитно е, че в разработващите атомната бомба за Германия не съществувало единно мнение относно това, възможно ли е тя да бъде конструирана по принцип, и когато чули съобщението били искрено учудени. По-късно и Хайзенберг, и Хан обяснявали своя неуспех със съзнателно саботиране на проекта. Впрочем, те трудно могат да бъдат заподозрени в неискреност — философът Хайзенберг или Хан, който отказал да стане член на нацистката партия, едва ли са били най-лоялните към режима хора.

СССР

Атомна бомба
Макет на първата съветска атомна бомба

       На 29 август 1949 година на Семипалатинския полигон била взривена първата съветска атомна бомба. Експертите отбелязали, че първите ядрени устройства на двете свръхдържави си приличали достатъчно.Причините за необичайното сходство се опитвало да обясни контрарузнаването на САЩ. Резултатите от неговата работа най-скъпо заплатили двама редови граждани, Джулиус и Етел Розенберг, които били обвинени в разгласяване на ядрените секрети на САЩ, а след това екзекутирани на електрическия стол. В числото на заподозрените попаднали и по-известни хора; Роберт Опенхаймер, чиято вина не била доказана, бил отстранен от разработването на новата бомба— термоядрената.

       След появяването на втора държава, разполагаща с ядрено оръжие, физиката окончателно отстъпила своето място на политиката. Именно тогава учените забелязали, че от техните решения често зависи повече, отколкото те самите са могли да предполагат. След взрива в Хирошима последвал протест на създателите на бомбата, за създаването на съветския «ядрен щит» — работи на Сахаров и съмишленици за необходимостта от такова преустройство, че «щитът» да скрива от външния свят.

       Но това е вече друга история.


По:http://lenta.ru/articles/2005/07/19/abomb/

Курт Вонегут
* Kurt Vonnegut, Jr., was born on the eleventh day of 11 November, 1922, in Indianapolis, Indiana.

За атомния взрив над Нагасаки — три дни по-късно — виж:
«Верижна реакция от нещастни случаи »