актуална политика, новини
Меню

Проф.д-р Велко Вълканов

    Почетен председател на Българския антифашистки съюз,

  председател на Българския национален съвет за мир

(Слово, произнесено на състоялата се на 24 и 25 март 2009 г. в Белград международна конференция
«Агресията на НАТО — десет години по-късно», организирана от Белградския форум за  един свят на равноправните”)

 

            Днес цялата прогресивна световна общественост отбелязва   деня, в който преди десет години бе извършена една подла агресия — агресията на НАТО срещу суверенната  държава Югославия,  респ. Сърбия..

             Тази агресивна война бе грубо нарушение на международното право.  Тя бе предприета  в нарушение не само на Устава на ООН, но и на собствените разпоредби на НАТО. По този начин тя ангажира и цялата отговорност на ръководителите на държавите от НАТО, които я  започнаха. Съгласно   резолюцията  на Общото събрание на ООН от  14 декември 1974 г. «Агресивната война е престъпление против международния мир», която «влече след себе си  международна отговорност.» (Чл.5, ал.2).

            За съжаление Римският статут от 1998 г., с който бе създаден Международният наказателен съд, не съдържа определение на престъплението агресия, поради което наказателното преследване срещу лица, извършили това престъпление, се оказва все още невъзможно. То ще бъде възможно едва след като бъде приета разпоредба, определяща агресията, което съгласно разпоредбите на Статута трябва да стане  до края на  2009 г.  

Нашата първа задача е  следователно да настояваме за незабавното дефиниране на престъплението агресия. Заедно с това ние трябва да се обърнем към Международния наказателен съд с категоричното искане веднага, след като бъде определена агресията изобщо, да предприеме наказателно преследване срещу ръководителите на държавите от НАТО, извършили   агресията срещу Сърбия. Нека не забравяме, че за престъплението агресия   давност няма.  Престъпниците трябва на всяка цена да получат заслуженото.

Агресивната война на НАТО срещу Сърбия продължи 78 дни. Но 78 дни продължи всъщност само  огневата форма на тази война. Защото след тези 78 дни  войната на НАТО срещу Сърбия   продължи в други, „мирни”, форми.

Подопечният на НАТО Съвет за сигурност, нарушавайки не само международното право, но и международния морал,  създаде така наречения   Международен наказателен трибунал за бивша Югославия,  пред който трябваше да се разиграе един невероятен парадокс: престъпниците от НАТО за съдят своите собствени жертви.   

            Пред това подобие на съд, известно още като Хагски трибунал,  бяха изправени да отговарят за извършени не от тях престъпления Слободан Милошевич, Милан Милутинович, Войслав Шешел и много други сръбски държавни, военни и обществени дейци. Тези, които  не можаха да осъдят,  хагските палачи просто убиха. Така именно  те постъпиха и с великия син на сръбския народ Слободан Милошевич.  Четири години те го съдиха и след като не можаха, въпреки огромните усилия, да намерят за какво да го осъдят,  го убиха. 

Нашата втора задача е следователно да направим всичко възможно за ликвидирането на Хагската юридическа  и морална аномалия. Трябва да спасим от Хагското Гуантанамо ония, които все още могат да бъдат спасени. Съветът за сигурност, който носи  пряката отговорност за  създаването на този изначално нелегитимен орган, следва незабавно да прекрати  неговите  правомощия.  Това е толкова по-наложително, след като вече съществува легитимен Международен наказателен  съд.

Във всички случаи не бива да бъде продължен мандатът  на Хагския трибунал. В това отношение ние възлагаме всичките свои надежди преди всичко на Русия. Като член на Съвета за сигурност Русия не трябва да допусне  продължаването на мандата на този нелегитимен, на този престъпен орган, какъвто е Хагският трибунал

Накрая не мога да отмина и въпрос, който пряко ме засяга в качеството ми на българин. Изправен съм пред мъчителната необходимост да  призная, че и моята страна, България, участва в престъпната война срещу Сърбия. Българското правителство, оглавявано тогава от Иван Костов,  предостави  въздушното ни  пространство на натовските самолети, за да бъдат те улеснени в нанасянето на своите бомбени и ракетни удари срещу сръбските села и градове. Срамувам се за този акт на тогавашното българско  правителство.

Нямам право да говоря от името на целия български народ, макар и да зная, че той решително не одобри  нашето  участие в агресията на НАТО срещу Сърбия. Но от  свое име и от името на своите другари от Българския антифашистки съюз и Българския национален съвет за мир най-покорно моля братския сръбски народ да ни прости, че не успяхме да предотвратим участието на България в извършеното спрямо него престъпление от натовските държави.

Приключвайки, ще си позволя една реплика на уважавания от мен генерал Ивашов, според когото днес се води война срещу православните и славянски държави.

Необходимо е ясно да посочим действителният източник на всички злощастия които сполетяват човечеството. Този източник е капиталистическата система. Именно тя е източникът на  престъпността, на безчовечността, не бездуховността, на аморалността.

Капитализмът е враг не само на славянските и православните народи. Той е враг и на мюсюлманските народи. Той е враг и на католическите  латиноамерикански народи. Той е враг на всички народи по света.

Ето защо преди всички наши борби трябва да стои борбата против капитализма.

Благодаря ви за вниманието.

 

24 март 2009 г.

 

 

 
Последно обновяване


Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org