Logo

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Април 1876

 

 




Великата саможертва през април 1876 –
прелюдия
към
Руско-турската освободителна война

                                        Проф.д-р Велко Вълканов

 

            На 20 април 1876 г. избухва Априлското въстание. Хиляди български патриоти, твърдо решени да отхвърлят петвековното робство, се вдигат на въоръжена борба. Априлското въстание не бе първото, но бе за щастие последното – след него идва спасителната за българския народ Руско-турска освободителна война.

            Априлското въстание не можа да постигне своята  крайна цел  – освобождаването  от турското иго.  Това обстоятелство позволява на някои зложелатели на българския народ да го подложат на клеветническа дисквалификация. Не бил той способен сам да извоюва свободата си, както това направили други някои народи. Той следователно и не заслужава свободата си, щом не е могъл да я извоюва сам.

            Обективно невъзможно е било обаче нашият народ със собствени сили да се освободи от хомота на турската държава. Той не е разполагал нито с човешките, нито с военно-техническите ресурси за една успешна война срещу турската държава. Няколко хиляди въстаници, въоръжени с кримки и с едно черешово топче, не биха могли да окажат сериозна съпротива на  добре обучената турска армия, притежаваща най-модерното тогава оръжие, включително и круповски оръдия. Към това трябва да добавим и многохилядната армия от башибозуци, които са съставлявали  значителна военна сила. Продължилото месец въстание накрая бива жестоко смазано. Избити са хиляди българи – мъже, жени, деца. Само в Батак  за три дни загиват  около 3 хиляди души.

              Невъзможността българският народ да постигне сам свободата си е категорично  доказана от последвалата  Руско-турска освободителна война.

            Русия  започва войната за освобождението на България с една значителна по обем войска. В края на 1877 г. Дунавската армия, заедно с българското опълчение, достига  554 500 души. В Освободителната война участват също Румъния – с  42 795  души,  Черна Гора – с 26 души, а по-късно и Сърбия  - с  40 хиляди души. Срещу  руската армия и съюзените с нея сили, възлизащи общо над половин милион войници,  Турция  изправя  армия от 493 397 души, която по-късно нараства на около 700 хиляди души.

            Започналата на  12 април 1877 г. Освободителна война завършва почти  една година по-късно – на 3 март 1878 г.  Цяла година Русия и нейните съюзници   не са състояние да разгромят турската армия. Съществували са дори моменти, когато    Освободителната война е могла да завърши с провал. Битката при Плевен е билa повече от критична. Окопалата си при Плевен армия на Осман паша  капитулира едва на 28 ноември 1877 г.  От решаващо значение са били и боевете за Шипченския проход. Ако силната и боеспособна армия на Сюлейман паша бе успяла да превземе прохода и да се свърже са продължаващата да оказва съпротива армия на Осман паша, трудно би могло да се каже как е щяла да  завърши тази благословена за България война.

            Можем следователно да заключим. Ако самата велика Русия, заедно с помощта на другите съседни нам народи, едва успя да се справи с турската армия, как би било възможно българският народ почти без сериозно въоръжение да противодейства успешно на половинмилионната редовна турска армия и на 80- хилядната армия от башибозуци?

            Самите водачи на Априлското въстание са разбирали, че е невъзможно да постигнат крайната цел – освобождението на България. Въстаниците са имали ясното съзнание, че смисълът на тяхната борба е в саможертвата. Те са искали чрез собствената си гибел да предизвикат съчувствието на Русия и съвестта на Европа и да ги заставят да окажат помощ на малкия славянски народ. Саможертвата трябваше да  бъде доказателство за достойнството на българския народ  и следователно за правото му  да бъде свободен.

Наистина, Свободата ни дойде в резултат на Руско-турската освободителна война, но без саможертвата на Априлци, тази война нямаше да се състои, нямаше следователно да се състои и нашата Свобода. В основата на нашата свобода стоят костите на хилядите герои и мъченици от Априлското въстание.  България им дължи вечната си признателност.

font-family:Verdana; "> 

 

Статията е публикувана във в-к "Дума" - 25 април 2006 г.
под заглавие "Венчайте България с лаврови венци".