Български Антифашистки Съюз
Областен и Общински Съвети - Русе
БАС -лого

 

БАС
Печат
Карта на сайта

 

E-mail

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Автопортрет на г-на Волен Сидеров
(Потпури от негови съчинения)
Четиво за хора с леви убеждения

 

В последните парламентарни избори много комунисти, социалисти, социалдемократи и други граждани с леви убеждения, крайно недоволни от политиката на парламентарно представените партии, гласуваха за “Атака”. Гласувайки за “Атака”, те гласуваха и за Волен Сидеров, нейния лидер, който я и представляваше пред нашата общественост. Но както добре знаем, едно са партиите, друго са нейните лидери. Изпитваме например дълбока симпатия към членовете на БСП, но далеч не същата симпатия изпитваме и към някои от нейните лидери.

Сидеров също не е “Атака”, макар и да е неин лидер. Това именно прави възможно да имаме едно отношение към “Атака”, и съвсем друго към нейния лидер. Имахме вече възможността да заявим своето отношение както към “Атака”, така и към Сидеров. Не изключваме обаче да сме лично пристрастени и поради това - не съвсем справедливи в оценките си за него. Ето защо сега ще предоставим думата на самия Сидеров, за да видим какъв образ ще нарисува той на самия себе си. Ще бъдем изненадани да установим, че лявата фразеология, която Сидеров използва за целите на предизборната си кампания, няма нищо общо с неговите възгледи, трайно проникнали в неговата политико-нравствена тъкан. Ще стане болезнено ясно, че неговата борба съвсем не е борба на действително левите сили. По-скоро обратното.

През януари 2001 г. г-н Сидеров публикува във в. “Монитор” серия от статии (четири) под общото заглавие “Доктрините, които объркаха света”. Във въведението към тези статии можем да прочетем следното:

“От “Държавата” на Платон до “Държавата и революцията” на Ленин минават 23 века. Но същността на социал-комунистическата идея не се променя. Обща собственост, общи жени и казармен ред са принципите, които остават неизменната идейна база на социалистическия ум през тези 2300 години.” (“Монитор, 12 януари 2001 г.)

Първата от статиите е озаглавена “Комунизмът се роди преди Христа”. След като разглежда някои автори от древността (Платон) и реформацията (Томас Мюнцер), г-н Сидеров прилага към тях и своите разсъждения. Така по повод разбирането на Мюнцер, че “Властта на князете има край. Тя съвсем скоро ще бъде предадена на простия народ” г-н Сидеров пише:

“Както виждаме, отново уж религиозно учение се изражда в чисто комунистически порив за избиване и ограбване на имащия, уж в полза на народа.”

В краката на г-н Сидеров се оказват и други мислители от далечното минало: Томас Мор, Томазо Кампанела, Жан Мелие, Дешан. По повод възгледите на Дешан г-н Сидеров ни предлага следния свой коментар:

“По това време пише и друг автор-комунист – Дешан. Той се смята за предшественик на Хегел и Фойербах, и говори за предстояща революция, “която ще предизвика повече разрушения от всяка досегашна ерес.” Така самите социалкомунисти издават връзката между еретичните богоборчески учения и нихилистичния социализъм, мечтаещ за разрушения и смърт. Само след стотина години ще се появи и теоретик №1 на разрушението – Карл Маркс”.

В следващия брой на “Монитор” (13 януари 2001 г.) е публикувана статията “Париж’1789 – голямата репетиция на болшевиките”.

Тук г-н Сидеров ни запознава със следните свои прозрения:

“По този начин кривото огледало на комунистическата пропаганда внушаваше, че богомилите, катарите, албигойците през 10 и 11 век, хусистите, таборитите, дибертините, пълчищата на анабаптистите и всички протестанти през 15-16 в., Жакерията във Франция през 14 в., комуните в цяла Европа през 16 и 17 в. до 19 в. са проява на най-прогресивната част на човечеството. Всъщност фактите говорят, че зад тези разрушителни движения стоят главно антихристиянски теоретици на различни ереси, нихилисти, секти и тайни общества от масонски тип. Всички те са предшественици на по-късните “научни комунисти” Маркс и Енгелс, на практиците на комунизма от 20-ти век - Ленин, Сталин, Мао, Ким Ир Сен, Димитров, чиито социални експерименти още дават рецидиви и се помнят от по-възрастните поколения”.

И по-нататък:

“Френската революция е образец за всеки комунист и безбожник”.

“Каква е тогава причината за бурните събития от 1789-1795 г., осеяли страната с трупове и разорила милиони хора? Няма логична причина. Има обаче революционери с комунистическо и антихристиянско мислене, които тръпнат от нетърпения да рушат.”

“Според някои източници, жертвите на първата комунистическа революция са 50 000, по други данни те надминават 300 000. От цветуща страна Франция става пепелище.”

Г-н Сидеров изобличава някои от най-големите престъпления на френската революция:

“В един от поредните декрети от 15 декември 1792 г. става ясно какво е делото:

“Поставят се под охрана незабавно всички движими и недвижими имоти, принадлежащи на данъчните власти, на монарха, на неговите доброволни поддръжници, привърженици и помощници, на обществените учреждения, на светските и духовническите организации и общности, те незабавно ще направят списък на тези имоти, които ще изпратят на изпълнителния съвет...”

Това е разбирането за свобода, равенство и братство.”

В “Монитор” от 15 януари 2001 г. е публикувана поредната статия на г-н Сидеров “Марксизмът – сбъркана теория на един сбъркан мозък

Онзи, когото човечеството обяви за най-големия мислител на хилядолетието, в статията на Волен Сидеров е представен като развратник, пияница, циник и какъв ли не още негодник.

“Както виждаме, разминаването между думи и дела е основна характеристика на комунистическите водачи открай време. Така е при якобинците, така е и при бащата на диалектическия материализъм, така е и при практиците на комунизма – Ленин, Сталин и всичките им копия.

Двойният стандарт у Маркс не се проявява само в цинизма към “глупаците”, подлъгали се по учението му. Той цял живот живее на чужда сметка, при това без чувство за извинение и благодарност към благодетелите му. Светът е длъжен да го издържа. Теоретикът на пролетарската революция всъщност никога не е работил тежък пролетарски труд. Въпреки че се обявява против унаследяването на капитали в “Комунистическия манифест”, Маркс непрекъснато чака отнякъде наследство, за да има пари за творческата си работа – създаването на концепция как да бъде разрушен светът”.

Сидеров дисквалифицира Маркс като философ:

“Маркс щеше да остане второразреден философ без Ленин.

През 1901 г. немският философ Вилхелм Винделбанд пише фундаменталния труд “История на философията”. В него на Маркс и Енгелс са посветени две кратки бележки. Мавърът не е никакъв титан на мисълта в очите на класическата академична мисъл. До 1917 г. всъщност влиянието на учението му е почти нулево.”

В следващия брой на “Монитор” е публикувана четвъртата, последната, статия на г-н Сидеров, озаглавена “Как държавата стана казарма”. В нея можем да прочетем следното.

“Когато през октомври 1917 г. тя (болшевишката партия – В.В.) взема властта, първото, което започва да прави, е да убива. Много и безразборно.

“Примерът на ленинистите в Русия с масов терор се повтарят във всички “социалистически” страни, попаднали в орбитата на Кремъл след 1945 г. “Мръсни месеци” на безконтролни кръвопролития имат в календарите си и България, и Румъния и Югославия и Полша.”

“Парадоксално е обаче голямото толериране на марксизма на Запад. Докато нацизмът е мръсна дума и неговите прояви се инкриминират, псевдоучението на Маркс се изучава и “обогатява” от тълкуватели като Ерих Фром, Хърбърт Маркузе и това минава дори за модно.

Тези рецидиви на богоборческите идеи на марксисти, ленинисти, маоисти и подобните им, покълнали в тлъстата почва на благоденствието, хранят съмнения, че под формата на “леви” идеи в света е жив бацилът на нихилизма, на разрушителната антихристиянска сила, наричана социализъм, комунизъм и нихилизъм. Тя тлее и чака дъха на Луцифер да я разпали за пореден път.”

Достатъчно!

Коментар на тия словесни изстъпления, получили разгърнат израз в по-късно излязлата книга на В.Сидеров “Бумерангът на злото|”, няма да правим. Ще си позволим само да ви попитаме, мили другари, вие, които, подведени от лявата фразеология на Сидеров, дадохте гласа си за него, дали разбрахте сега за кого всъщност сте гласували? И досещате ли се какво ни предстои да изживеем ние, мръсните социалкомунисти, които тръпнещо чакаме дъха на Луцифер, ако на власт дойдат хора като този, който с посочените по-горе статии изрисува достатъчно пълно собствения си политико-нравствен образ. За отговора препращаме към нацистка Германия.



Велко Вълканов
Минчо Минчев

10 юли 2005 г.

 

Велко Вълканов

 
Биографични данни