Logo

 

 

Български Антифашистки Съюз

Moto



Бертолт Брехт за фашизма 

Реч на Първия международен конгрес  на писателите в защита на културата

(Париж, 1935 г.)

Другари, без да смятам, че ще кажа нещо ново, бих желал да споделя някои мисли за борбата със силите, опитващи се да потопят в кръв и кал западната култура или по-скоро онези оскъдни остатъци от култура, които ни остави едно столетие на експлоатация. Ще ми се да насоча вниманието ви към един-единствен въпрос, по който според мен обаче трябва да цари пълна яснота, ако искаме да се борим с тези сили действено и преди всичко до пълна победа.

Писателите, изпитали на собствен или чужд гръб зверствата на фашизма и ужасени от тях, не могат да се преборят с това зло само защото го познават добре и се възмущават от него. Може би някои смятат, че е достатъчно да се опишат зверствата на фашистите особено ако голям литературен талант и неподправен гняв направят описанието наистина убедително. Подобни произведения действително са много важни. Вършат се зверства. Това е недопустимо. Бият хора. Това е възмутително. Какво има да се мисли толкова? Хората ще се надигнат и ще възпрат мъчителите. Не, другари, тук има над какво да се замислим.

Защото хората може би ще се надигнат, това не е чак толкова трудно. Но нали после трябва да възпрат мъчителите, а то вече е по-трудно. Гневът е налице, противникът е известен, но как да се преборим с него? Може би писателят ще каже – моята задача е да разоблича несправедливостта, а разправата с нея е дело на читателя. Но тогава писателят ще направи неочаквано откритие. Той ще установи, че гневът и състраданието са нещо, което може да се измери, нещо, което съществува в определено количество и в даден момент може да се свърши. И което е най-лошото – гневът изчезва толкова по-бързо, колкото е по-нужен. Едни другари ми разказаха: „Когато за пръв път съобщихме, че са избити наши приятели, всички изкрещяха от ужас и мнозина се притекоха на помощ. А бяха убити стотина души. Когато обаче техният брой нарасна на хиляди и убийствата не свършваха, настана мълчание и помощта силно намаля." Така е – щом престъпленията зачестят, хората престават да ги забелязват. Когато страданията станат нетърпими, хората престават да чуват писъците. Всеки би се стреснал, ако види, че бият друг човек. И това е съвсем естествено. Но когато злодеянията започнат да се сипят като из ведро, никой няма да извика: „Стига, спрете!"

Ето как стоят нещата! А как можем да се преборим с това? Нима е невъзможно да попречим на човека да обръща гръб на зверствата? А защо им обръща гръб? Защото не вижда никаква възможност за намеса. Човек не споделя дълго чуждата мъка, ако е безсилен да помогне. Ударът може да бъде париран, ако знаеш кога ще бъде нанесен и срещу кого, защо и с каква цел. И ако ударът може да бъде париран, ако има макар и малък шанс за това, едва тогава може да изпиташ съчувствие към жертвата. Разбира се, може да й съчувстваш и когато няма надежда да й помогнеш, но не за дълго, във всеки случай не докато ударите продължават да се стоварват върху нея. И така: защо нанасят удара? Защо културата или по-скоро останките от нея, достигнали до наши дни, се изхвърлят като нещо ненужно? Защо се обеднява и разголва, унищожава отчасти или изцяло животът на милиони хора, на повечето хора?

За някои от нас отговорът на този въпрос е – поради човешката бруталност. Те смятат, че страшна експлоатация залива все по-голяма част от човечеството, че са го сполетели ужасни събития, за които видимо няма причина, че са избуяли дълго потискани и дълбоко таени варварски инстинкти, които и при най-ужасните, също както и бруталността не може да се породи само от бруталност.

Аз лично не вярвам в бруталността заради самата бруталност. Трябва да защитим човечеството от обвинението, че щяло да бъде брутално, дори и ако това не е така изгодно. Много остроумие има в думите на моя приятел Фойхтвангер, че обществената подлост стои над личното благо (1), но те не са верни. Бруталността не произлиза от бруталността, а от спекулациите, които са невъзможни без нея.

В малката страна, от която идвам (2), царят недотам ужасяващи порядки както другаде, но всяка седмица се заколват и унищожават 5000 глави висококачествен добитък, при това съвсем не от изблик на внезапна кръвожадност. Ако беше така, работата нямаше да е чак толкова лоша. Не варварски инстинкти са причината за унищожението както на добитъка, така и на културата. И в двата случая се погубват определени блага, създадени не без усилия, защото вече са се превърнали в бреме. Предвид глада, който върлува и по петте континента, подобни действия несъмнено са престъпни, но те, ей, богу, нямат нищо общо с някаква необуздана бруталност. Днес в повечето страни на земята царят порядки, при които престъпленията от всякакъв род се възнаграждават, а добродетелите се заплащат скъпо. „Добрият човек е беззащитен, а беззащитния го смазват от бой. С бруталност може да се постигне всичко. Подлостта се готви да съществува още десет хиляди години, а добротата се нуждае от защитник, ала, уви, не го намира."

Не бива да поставяме изисквания пред хората да бъдат добри! Нали и ние не трябва да желаем невъзможното! Нека да не даваме повод за упреци, че и ние апелираме към хората да извършат нещо свръхчовешко, а именно, ръководейки се от висши добродетели, да търпят ужасни порядки, които могат, но не бива да се изменят! Стига сме говорили само за културата! Да се смилим над културата, но преди това да се смилим над хората! Културата ще бъде спасена, когато бъдат спасени хората. Нека не се увличаме в твърдения, че хората са създадени, за да служат на културата, а не културата за да служи на хората!

Другари, нека помислим заедно къде се крият корените на злото.
            Според едно велико учение от наши дни, което завладява все повече хора от нашата още твърде млада планета, корените на всички злини се крият в частната собственост. Това учение, просто като всички велики учения, завладя умовете на онова огромно мнозинство от хора, което най-много страда от съществуващите частнособственически отношения и от варварските методи, с които те се защитават. То се прилага на дело в страна, заемаща една шеста от повърхността на земното кълбо, където угнетените и безимотните взеха властта. Там вече не се унищожават храни и културни ценности.

Много от нас, писателите, изпитали зверствата на фашизма и ужасени от тях, още не са разбрали това учение, още не са открили корените на бруталността, която така ги възмущава. Все още съществува опасността тези писатели да възприемат зверствата на фашизма като ненужни жестокости. Те са за запазването на съществуващите частнособственически отношения, защото смятат, че жестокостите на фашизма не са нужни за тяхната защита. Но за съхранението на господстващите имуществени отношения подобни жестокости са необходими. Поне в това фашистите не лъжат, а казват самата истина. Онези наши приятели, които се възмущават също като нас от зверствата на фашизма, но искат да запазят частнособственическите порядки или са безразлични към тях, не могат да се борят достатъчно енергично и дълго срещу непрекъснато разрастващото се фашистко варварство, защото не могат да посочат пороците на сегашния обществен строй и да го променят така, че фашисткото варварство да стане излишно. Онези обаче, които в стремежа си да открият корените на злото се натъкнаха на имуществените отношения, продължиха да слизат все по-дълбоко в кръговете на ада, да затъват във все по-ужасни зверства, докато стигнаха мястото, където малка част от човечеството се е вкопчила безпощадно във властта. Вкопчила се е в частната собственост на всеки отделен индивид, използва я за експлоатацията на ближния и я защитава със зъби и нокти, жертвайки културата, която вече не е съгласна да служи на защитата на частната собственост, жертвайки общоприетите закони за съжителство между хората, за които човечеството се е борило толкова дълго, храбро и яростно.

Другари, нека говорим за частнособственическите отношения!

Ето това исках да кажа за борбата със засилващото се варварство, за да бъде казано и тук, макар и само повторено от мен.

Август 1935


(1) Обществената подлост стои над личното благо – Брехт цитира официалния лозунг на Националсоциалистическата партия на Германия: „Обществената полза стои над личното благо”, който Фойхтвангер пародира.

(2) В малката страна, от която идвам – през 1935 г. Брехт живее в Дания