актуална политика, новини

 

 

Меню

                       Толерираното  беззаконие

                                          Проф. Велко Вълканов

         Вече 23 години в нашата  правова  държава беззаконието  бива открито толерирано.    Извършват се най-тежки нарушения на законността, а правозащитните органи не предприемат изискваните от закона  мерки. На 26 август  1990 г. бе подпален и разграбен  бившият Партиен дом, но никой не бе подведен под съответната отговорност. На 10 януари 1997 г.бе нападнат парламентът, десетки народни представители, журналисти и служители бяха блокирани в парламентарната сграда, и лишени дълго време от възможността да се приберат по домовете си. Сградата на НС бе подложена и на физическа атака. Външните врати бяха разрушени и почти всички прозорци бяха изпочупени.  Но отново никой не бе привлечен към отговорност за това грубо посегателство върху някои основни  права на десетки български граждани и за повреденото държавно имущество.  Тази година участниците в  така наречените протестни шествия в столичния град вече втори месец масово и повсеместно  нарушават   разпоредби на Конституцията и  на редица закони, но надлежните органи все така тънат в недопустимо безразличие.

 

            Участниците в протестните шествия нарушават преди всичко Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ). Съгласно чл.5 от ЗСММ  митинги и манифестации могат да се провеждат по всяко време на денонощието освен в часовете от 22 до 6 часа. Но за участващите в антиправителствените протестните митинги и манифестации  тази разпоредба все едно не съществува.  Протестите в Столицата започват в късния следобед и продължават до ранни зори, т.е. много след 22 часа. Хората  особено в района на Орловия мост са лишени от правото на спокоен сън.   Но тази разпоредба не съществува сякаш и за общинската управа.  

 

           Задължение на кмета на общината  е да „прекратява събранието, митинга или манифестацията, когато не са организирани или не се провеждат при условията и по реда, установени с този закон”(чл.13, ал.1 от ЗСММ), а „При прекратяване на събранието, митинга или манифестацията участниците са длъжни да се разотидат” (чл.12, ал. 2 от ЗСММ). Кметът на София г-жа Фандъкова обаче пренебрегва задълженията, произтичащи от тези законови разпоредби.  Тя  не взема под внимание и разпоредбата на чл.12 от ЗСММ: „Кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато има несъмнени данни, че: 1.  са насочени към насилствено изменение на конституционно установения ред …; 2. застрашават обществения ред в съответното населено място; …4. нарушават правата и свободите на другите граждани”.  

За някои от нарушенията са предвидени и съответни санкции. Организаторите, които в  нарушение на чл. 12, ал. 3, и 13, ал. 1 от ЗСММ,  проведат забранени или продължат да провеждат прекратени събрание, митинг или манифестация, се наказват с лишаване от свобода до една година. (Чл.174а, ал.2 от Наказателния кодекс). Но всички тези разпоредби очевидно не стигат до съзнанието на г-жа Фандъкова. Тя  мълчаливо  толерира всекидневно извършваното  беззаконие  в нашия столичния   град.

 

         Когато посочените в чл.12 от ЗСММ   обществените ценности се окажат обект на престъпни посегателства, тогава тяхната защита трябва да се поеме   от  органите на съдебната власт и в частност  на  прокуратурата. Съгласно чл. 127 от Конституцията „Прокуратурата следи  за спазване на законността, като: привлича към отговорност  лицата, извършили престъпления …”  Тази разпоредба намира своя разгърнат вид в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс.

 

         Един по-внимателен анализ на поведението на  протестиращите граждани би  довел  до извода, че те нарушават   редица  текстове  на Наказателния кодекс (напр.  чл. 106, чл. 169а, чл.216, чл. 269, чл.320, чл.325)  Особено тежки престъпления бяха извършени през нощта на 23 срещу 24 юли т.г.,  когато   група протестиращи  обградиха  сградата на Народното събрание и не позволиха на намиращите се в нея народни представители, министри и обслужващ персонал  да излязат  от нея и да се приберат по домовете си. Опитът да се преодолее блокадата  с автобус се оказа неуспешен.  Протестиращите лягаха пред автобуса, блъскаха полицаите, които охраняваха автобуса, хвърляха камъни върху прозорците му, издигаха барикади  и накрая   принудиха шофьора да го  върне там, откъдето бе тръгнал. Без колебание може да се каже, че намиращите се в сградата на НС лица  се оказаха по същество заложници на протестиращите граждани. Това разбиране намира опора в Международната конвенция за борба срещу вземането на заложници, ратифицирана и от нашата страна.

 

Съгласно чл. 1 от Конвенцията „Всяко лице, което залови или задържи и заплашва да убие, да нарани или да продължи да задържа друго лице (наречено по-нататък "заложник") с цел да принуди трета страна, а именно държава, междуправителствена организация, физическо или юридическо лице или група лица да извърши определено действие или да се въздържи от такова като пряко или непряко условие за освобождаването на заложника, извършва престъплението вземане на заложници по смисъла на тази конвенция”.  

 

Не е трудно да се види, че поведението на протестиращите покриват най-съществените елементи от така даденото определение: протестиращите задържат в сградата на парламента група лица  с цел  да принудят  правителството   да подаде оставка. Това  деяние, вземането на заложници,  е квалифицирано като тежко престъпление в два текста на НК- в чл.97а и чл.143а.  Тук откриваме белезите най-малкото  на продълженото престъпление  по  чл.142а -  противозаконното лишаване от свобода.  Без значение е къде лицето против волята му  е задържано – дали в собствения си дом, или в дома на насилника. И в двата случая то противоправно  е лишено от правото на свободно придвижване. Стои най-после и въпросът дали в  нападението срещу парламента не може да се види елемент от заговор за извършването на държавен преврат.

 

            Естествено бе очакването прокуратурата да се намеси, за да преустанови  извършваното тежко престъпление. Законът за съдебната власт оправомощава   прокурора  да „прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение” (чл.145, ал.1, т.6),   както и  в рамките на своята компетентност и в съответствие със закона  да дава „задължителни писмени разпореждания на полицейските органи” (чл.145,ал.4). Във всички случаи прокуратурата следва да привлече към наказателна отговорност  лицата, извършили очертаните тежки престъпления.

За съжаление прокуратурата и в частност главният прокурор г-н Цацаров не упражни възложените му от Конституцията и закона правомощия. Г-н Цацаров се впусна да обсъжда въпроса кой кого бил наранил в сблъсъка между протестиращите и  полицията, напълно пренебрегвайки факта, че нападението срещу парламента съставлява  изключително  тежко престъпление,  изискващо  цялото изострено внимание на прокуратурата. Странни разсъждения ни предложи г-н Цацаров по повод опита на полицията да изведе заложниците с въпросния автобус. Това не е трябвало да става, защото така било предизвикано допълнително напрежение сред протестиращите. „Това – да продължа с думите на г-н Цацаров -  до известна степен провокира протестиращите или поне усили настроенията на недоволство”. С други думи, не е трябвало да се предприеме нищо, което да попречи на протестиращите да продължат да извършват   своите престъпни действия. Това гальовно отношение към нападателите на парламента може да бъде определено единствено  като толериране на беззаконието.

Трудно ми е да скрия разочарованието си от  г-н Цацаров. Връщам се към първоначалния си страх, че той няма да може да се освободи от скритата власт на своя поръчител  г-н  Б. Борисов.  Той все още нищо сериозно не е предприел по случая с „Мишо Бирата”, не придвижва делото по убийството на Тодор  Димов - Чакъра,  отминава без внимание разговора между Б. Борисов, М. Найденов и Н. Кокинов.  Кокинов бе привлечен да отговаря, а неговото съучастници в разговора са оставени да се радват на прелестите на тази наша правова държава.

Но ако това е правовата държава, каква ли трябва да е неправовата държава?!

 

Статията е публикувана във в-к „Дума” на 1 август 2013 г.

 


Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org