Logo

 

Български Антифашистки Съюз

Moto



 

 

 

 

Българска Русия


     Изложбената зала на федералните архиви традиционно удивлява посетителите с уникални експозиции на документи на най-разнообразни теми. Архиварите представят на съда на любителите на историята първият за тази година изложбен проект „България и руската емиграция. 1920 – 1945 години”. При откриването на изложбата ръководителят на агенцията на Федералния архив е отбелязал: „ние откриваме малко известна страница от историята на руско – българските отношения с чувство на състрадание към нашите съотечественици, които били отскубнати от Родината и, изпитвайки унижение от поражението в гражданската война, били приети от България, за да оживеят”.

     Те не са били малко – 35 хиляди души, половината от които – войници и офицери от Руската Армия под командването на Врангел. Обаче, руските и българските архиви са представили документи , които са посветени не само на традиционната „бяла вълна” емигранти, но също и на учени, артисти, спортисти, журналисти, преподаватели и инженери, които са изиграли определена роля в политическия и културния живот на приютилата ги страна.

     При откриването на изложбата било отбелязано, че „историята на руските изгнаници се преплита с историята на приелата ги страна”. Документите и архивните материали от Пражката колекция на Държавния архив на Руската Федерация, на Държавния архив на България, на Централния архив на ФСБ на Русия и на други архиви, представени на експозицията, разказват за това, как са живеели и как са оцелели нашите съотечественици в страната, благожелателната политика на която е способствала за създаването на условия за запазването на националното самосъзнание и култура.

     Пред кореспондента на Страна.ru председателят на главното управление на архивите при Министерския съвет на България г-жа Боряна Бужашка е казала: „ние се постарахме да покажем всички документи, свързани с руската емиграция. Когато ги четеш, преди всичко те потриса съдбата на емигрантите и аз се радвам много, че част от емигрантите са намерили в България своята втора родина. Те са могли не само да се адаптират, но са и оказали голямо влияние на българския културен и политически живот. Без да забравят за своите руски корени, болшинството от тях мъчително и бавно са се приспособявали към българската следвоенна действителност, отдавайки своя принос в българската наука, култура и образование. България станала за тях не само родина. Ако погледнете снимките, то може да видите, как в България се зараждала втора Русия. Това са руските църкви, болници, театри, училища. Това е всичко”.

     Независимо от трудностите, бедственото и полупросешко съществуване на мнозина от емигрантите, техният културен живот оставал пълноценен. От представените на изложбата документи се вижда, че в България е продължавала научната работа на видни дейци на руската наука, такива като икономиста, философа, историка и литературоведа Петър Струве, историка и дипломата Павел Милюков, философа Иван Солоневич, драматурга, поета и публициста Александър Фьодоров, актьора и режисьора Николай Масалитинов и много, много други.

     Техните имена сега са почти забравени, но именно те са създали в София Руската академическа група, открили са Руския Народен университет и 19 руски гимназии. През 20-те години на миналия век в България започнала творческата дейност на знаменития хор Донски казаци под ръководството на диригента Сергей Жаров. Събития с огромна важност за руската емиграция и българската културна общественост ставали гастролите на известни руски артисти, сред които били балерината Тамара Карсавина, Фьодор Шаляпин, визитата на руския поет Константин Белмонт. Техните снимки, афиши, програмите на концерти и спектакли, заедно с предмети на бита, допълват архивните документи и пресъздават начина на живот на руските хора, по воля на съдбата оказали се в чужбина.

     Както е отбелязал директорът на Института по славянознание и балканистика Константин Никифоров, „тази излижба ви кара да се замислите над много проблеми. В частност за това, че не случайно руските емигранти се оказали в България, тъй като те са се надявали колкото може по-скоро да се върнат у дома, са се заселвали около руските граници. Освен това, е интересно да се проследи, как и кога е станал такъв масов и дълголетен контакт между двете родствени култури, но все пак различни култури. Когато четеш документите, ти разбираш, че руснаците не са очаквали, че така ще ги приемат. Те, естествено, са разбирали, че съществува славянско братство, но не са предполагали, че всичко ще бъде така неподправено топло и трогателно”.

     В специален раздел на изложбата са събрани документи и материали за Втората световна война, която станала най-тежкото изпитание за руските емигранти. В нападението на Германия над СССР мнозина са виждали възможността за смъкване властта на болшевиките и шанс за завръщане в родината си. Това довело до влизането им в Руския охранителен (таен) корпус, намирал се в пряко подчинение на военното командване на германските войски в Югославия. Друга част от руската емиграция заела отбранителна позиция и симпатизирала на победата на Съветската Армия.

     Идването на власт на 9 септември 1944 година на Отечествения фронт в България довело до разпускането на всички действащи в страната емигрантски организации и установяването на контрол върху дейността на водещи представители на емиграцията, много от които били подложени на репресии. В резултат на това станало пълно прекратяване в страната на самостоятелна научно и културно–просветна дейност на руските емигранти. Тези, които сътрудничили на фашистите, ги очаквали сурови наказания, но след края на Втората световна война съветското правителство разрешило на руските емигранти да се завърнат в СССР и да работят по усвояването на целините. До края на 1958 в СССР заминали около 5 000 човека. Животът на руската емиграция в България замрял, но паметта, както показват представените на изложбата документи, останала.


Автор: Наталия Елисеева
15 февраля 2007

Превод: М. Кръстев

URL: http://www.strana.ru/stories/04/12/08/3577/306012.html

 

 

 

За да разгледате фотогалерията, натиснете с мишката върху снимката