БАС

Български Антифашистки Съюз

БАС - Русе

                          

Подземните бункери на Сталин

Сталин         

 Йосиф Сталин може да бъде обвинен в много грехове, но само не и в страхливост. През октомври 1941 година, когато вражески снаряди вече са се взривявали по улиците на Москва, а немските мотоциклетни подразделения разглеждали покрайнините на столицата с бинокли, той изпратил Правителството, Президиума на Върховния съвет, чуждестранните посланици в Куйбишев, а самият той останал на бойния пост. Но Сталин бил не само смел, но и много предпазлив и предвидлив човек.

          Постановление № 945

          Първите месеци на войната показали, че тя ще бъде жестока и продължителна. Необходимо било, освен московското, предварително подготвено убежище, да се създадат допълнителни командни пунктове, откъдето без да се опасяват от бомбени попадения, би могло да се ръководят военните действия.

          В съответствие със съвършено секретно постановление на Държавния Комитет за Отбрана (ДКО) № 945 в градовете Куйбишев, Сталинград, Саратов, Ярославл, Горки и Казан трябвало да бъдат изградени надеждни бункери, способни да издържат какъвто и да е бомбен удар. Цялата отговорност за изпълнение на постановлението била възложена на човека, на който Сталин се е доверявал напълно. Това бил членът на ДКО Лаврентий Берия.

          Грифът «Съвършено секретно», стоящ на постановлението, продължил да действа дълго време и след войната. Затова в болшинството от «сталинските бункери» така и не могли да проникнат нито изследователите на историята на Втората световна война, нито търговците,  стремящи се да организират в тях престижни, носещи печалба заведения, нито журналистите, бленуващи първи да разкажат на света за поредната разкрита тайна. Практически всички бункери били взривени, а документите за тяхното строителство унищожени.

          Убежището е запустяло.
          Най-големият и, колкото и да е странно, малко известният засекретен военен обект станал грамадният бункер, разположен в Москва, в Измайлово, под бившия стадион «Сталинец». Той бил изграден предварително още през 1939 година и свързан чрез подземен тунел с Кремъл. Тук се намирали убежището, предназначено за личната охрана на Сталин, техника, в това число 500 единици бойни танкове. След смъртта на генералисимуса убежището запустяло, подземните помещения били заринати с боклук. Но през 2000 година, по случай 35-годишнината от присвояването на Москва на званието «Град-герой», една част от него била приведена в порядък. Тук бил открит музей, галерия с картини на художници-участници във войната, концертна зала и... кръчмата «На гости на Сталин».

          Най-безопасен и съвършен.
          Най-добре се е съхранил бункерът, съоръжен в Куйбишев. Той бил проектиран и изграден от московските строители на метрото. За тази цел в Куйбишев бил командирован отряд от 600 специалисти. В тяхна помощ под подписка за неразгласяване били предадени местни работници.
Строителството вървяло с ударни темпове, денонощно, на три смени. Строителите се хранели и спели тук, на строежа.

          За девет месеца бил изграден най-безопасният и съвършен бункер на Втората световна война. У Чърчил в Лондон укритието се намирало на дълбочината на втория подземен етаж, примерно такова било убежището в САЩ на Рузвелт. Знаменитото «леговище» на Хитлер в Берлин било построено на дълбочина 16 метра.

          В Куйбишев кабинетът на Йосиф Сталин бил направен на дванайсетия подземен етаж, на дълбочина 37 метра! Бункерът е можел спокойно да издържи пряко попадение на голяма двутонна авиационна бомба. Системата за осигуряване на живота действала напълно автономно. Тя притежавала собствена електростанция, а също и установка за регенериране на въздуха, като в подводниците.
На най-долния етаж на бункера се намирала заседателната зала с такава, както и в Кремъл, дълга Т-образна маса, покрита със зелено сукно, зад която е можело да се разположат 115 човека. След коридора бил разположен личният кабинет на Сталин. Той бил обзаведен много просто: писмена маса, полукресло, диван с бяла покривка, на дървените панели на стените – портретите на Суворов и Кутузов.

          Приет с оценка “отлично”.
          Обектът с повишена секретност бил сдаден на 1 ноември 1942 година. Очаквали пристигането на «самия»... но вместо него пристигнала Държавна комисия начело с помощника на Сталин Поскребишев. Обектът бил приет с оценка «отлично». Но в този най-надежден бункер Сталин не е бил никога.

          Сега в куйбишевския бункер е създаден музей. Обстановката е запазена, както е била по време на войната.

          Самарските бизнесмени мечтаели да устроят тук елитен подземен ресторант и даже давали милион и половина рубли за аренда на убежището. Но градските власти не се поддали на изкушението.

          Търсения в Соколовската планина.
          От намерените и още неотворени бункери най-известен е саратовският. В съществуването му е убеден губернаторът на областта Димитър Аяцко. Тази увереност се подкрепя от официални документи. Един от тях – акта за приемане на особено секретния «Обект 85». Дълбочината му е 25,5-29 метра, т.е. малко по-малка от тази в Куйбишев.

          Бункерът е бил открит на 15 януари 1942 година. Разположен е под Соколовската планина, на най-високата точка на града. Освен документите, съществуват и малцина очевидци, влизали в подземието през 1946  година след снемане на охраната. Те разказват, че в бункера са водели два входа. От тях се влизало в дълги коридори, от двете страни на които имало железни врати. Но има и по-правдиви доказателства на това, че бункерът съществувал. Сътрудници на Нижневолжския научно-изследователски институт, геолози и геофизици, провели на Соколовската планина специални геофизични работи. Получените резултати с висока точност на достоверност позволяват да се направи изводът за наличието на южния склон на Соколовската планина на дълбочина от 2 до 10-20 метра на железобетонно инженерно съоръжение.

          И така, бункер в Саратов има, но засега той не е по силите нито на губернатора Димитър Аяцков, мечтаещ да го причисли към музея за военна техника, разположен в Парка на Победата в Соколовската планина, нито даже на журналистите от «Комсомолска правда», които, според слуховете, лично взели лопатите и се опитали да пробият входа.

           Загадъчната цитадела.
          В началото на войната в Сталинград било съоръжено още едно убежище за И. Сталин. Входът в него бил скрит в огромен овраг, по който течела река Царицинска. Сега входът е напълно препречен, но се е запазила снимка, направена през 1962 година. На нея са запечатани фигурите на две жени, стоящи на фона на крупен пясъчен склон. В него отчетливо са видни два полузасипани правоъгълни отвора. В единия от тях още през 1949 година съвсем малката  девойка попаднала в качеството си на сътрудник на областния научен център по охрана на паметниците. «Това беше, - спомня си тя, -огромно помещение под земята, зала с височина десет метра. За там водела голяма врата, която се охранявала от девойки – зенитчици.В залата имаше танк и самолет По-2. Той трябвало да излети в случай на нужда по поречието на река Царицинска по направление на Волга».

          Йосиф Сталин не е бил и в този бункер. Но, съдейки по спомените, оставени от Никита Хрушчов, бункерът бил предназначен за него: «Там всичко било направено по сталиновия вкус: стени облицовани с шперплат. Всички вили на Сталин се облицоваха с дъбов шперплат».

          Взривеното подземие.
          Първи в списъка на бункерите, изградени в началото на войната, съгласно постановлението на ДКО № 945 стои Ярославл. Подземието се намира на 20 километра от града на територията на санаториума «Червения хълм».
След войната в ярославското убежище, както и в много други, влизали момчета. Наистина те са запомнили от бункера много малко: дълги коридори, железни врати с нарисувани номера и главното, «огромна зала с мраморни колони». Някъде около 60-те години ярославският бункер, както и други, бил взривен, входовете в него засипани, Като памет за неговото съществуване стърчат из под земята на територията на санаториума каменна будка на вентилационната шахта и коминът на подземната електростанция.

          Най-общо, председателят на ГКО генералисимус Йосиф Сталин е имало къде да се укрие по време на войната: в Ярославл, Куйбишев, Саратов, Волгоград и в бункерите на други градове.


По: http://oboz.ua

Превод: М.Кръстев