Цената на пигмеите 

Проф. Велко Вълканов

            Импийчманите радостно потриват ръце. Те, както изглежда, ще успеят най-после да съберат заветните 161 гласа в Народното събрание, за да изправят президента Първанов пред Конституционния съд по обвинението, че е нарушил  Конституцията.  Към тях неочаквано (но защо пък неочаквано?!) се присъедини и титанът Яне Янев със своята оредяла дружина от 6-7 депутати.

Ще  сгрешите обаче, ако сметнете, че г-н Янев  действа   безкористно. Не, той предлага сделка: Ще подкрепи искането за отстраняването  на президента Първанов, ако ония от ГЕРБ му обещаят предсрочни избори за Велико народно събрание, което да приеме една нова Конституция.

Сделката г-н Янев предложи на брифинг в парламента. Всичко има своята цена, заяви неповторимият държавен мъж, добавяйки: «И аз имам своя цена. Искам  да има час по-скоро консенсус за насрочване на предсрочни парламентарни избори за Велико Народно събрание с цел приемане на нова Конституция».  Офертата е категорична: «Който иска, да заповяда да ни купи». Това има човекът за продан, това и предлага – себе си. Предполагам, че много хора ги  изкушава сравнението, което изкушава и мен.

Трудно е да се каже какъв ще бъде отговорът на ЯнеЯневата  оферта. Не ми се вярва меродавните ГЕРБери да му обещаят това, което няма как да се обещае. И политическото безумие има своите граници. При това г-н Янев не благоволява да ни съобщи каква всъщност конституция иска да имаме. Нека ни представи своя проект за нова конституция и тогава, като се убедим, че проектът му представлява самия  връх на конституционната мисъл, ще го подкрепим всички — не само ония от ГЕРБ, при които  приплаква.  Г-н Янев обаче упорито се крие зад своето мълчание.   В това отношение той   се оказа на същата  висота, на която се оказа и едно от ония циганчета, които докара с автобуси от провинцията, за да участват в организирания от него митинг. Питат   циганчето каква трябва да е тази нова конституция, за която  е дошло да се бори, а то, горкото, върти очички и се чуди какво да отвърне. Но във всички случаи то бе къде-къде по-симпатично от своя  вожд и учител.

            Искам  да си дадем сметка  какво всъщност става в тази наша нещастна държава. Става това, че  господа демократите изнасят на търг една от най-високите държавни институции.

Народът е потънал в духовна и материална нищета, която все повече се задълбочава, а те с цялото възможно сладострастие  се отдават на своя недостоен политически бит-базар. Предлагат, отхвърлят,  ругаят се, прегръщат се, търсят компромиси и така, докато не получат накрая своето.  Няма мръсотия, в която  тези  рицари на пазарната демокрация  да не са готови да  се потопят, ако от дъното й могат да извлекат някаква изгода за себе си.  Вижте само каква социална кал  се е натрупала в дясната част на парламента! До бившите комунисти Бойко Борисов, Цецка Цачева и Божидар Димитров са се наредили фашизоидът Волен Сидеров, «Сапио»-рът Иван Костов, дребният политтъргаш Яне Янев и друга такава,  ужасно вмирисана вече парламентарна мърша.

Цената на пигмеите понякога изглежда не особено висока. На дребните хора и цената бива дребна. Но понякога цената им се оказва  непоносима висока. За да получат една макар и незначителна изгода, те са в състояние да разрушат материални и духовни ценности от най-висок порядък.

            Обзема ви отчаяние и подобно на Йовков, с болка проплаквате:   

            Боже, Боже, колко много негодници има по света!

 Статията е публикувана във в-к „Дума” на 16 март 2010 г.