„Той принадлежеше на цялото славянско семейство..."

Михаил Петрович Драгоманов175 години от рождението на изтъкнатия украински учен Михайло (Михаил) Петрович Драгоманов, чийто вечен дом е на българска земя

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Велик труженик на науката", „ядък човек", „отлично школуван учен"... - това са изказвания на проф. Димитър Агура, проф. Иван Шишманов и проф. Михаил Арнаудов за проф. Михайло (Михаил) Петрович Драгоманов, чийто 53-годишен живот е изпълнен с какви ли не превратности, сблъсъци, борба и щастливи обстоятелства. Той е роден на 6 (18) септември 1841 г. в Гадяч, Полтавска губерния. Учи в Полтавската гимназия (1853-1859), след което постъпва в Киевския университет. Проявява се не само като усърден и любознателен студент, но и като човек с истинско гражданско съзнание. При пренасяне тленните останки на Тарас Шевченко от Петербург в Канев кортежът преминава и през Киев, където младият М.П.Драгоманов произнася вълнуваща реч. Още по-разгорещено е словото му в защита на уволнения попечител на Киевския учебен окръг Николай Пирогов.

След завършване на висшето си образование (1863) за съвсем кратко време М. Драгоманов е учител във Втора киевска гимназия и журналист - кореспондент на „Санкт Петербурски ведомости". Способностите на доскорошния студент са оценени и на следващата година той е поканен за частен доцент („приват доцент“) в киевската Алма матер. За целта представя научния си труд „Император Тиберий". Магистърската му теза на тема „Въпросът за историческото значение на Римската империя и Тацит" е публикувана в „Киевски университетски известия“. От 1870 година вече е щатен доцент в университета. В продължение на 3 години специализира в Германия, Австро-Унгария, Италия, Швейцария... През 1874 г. младият преподавател участва в Киевския археологически конгрес с доклада си „Песните и сказанията за кръвосмесването"...

За атмосферата в научните среди през тези години съдим по няколко факта. Срещу М. Драгоманов е написан донос, че съобщил пред студентите си намерение да разглежда историята от социалистическа гледна точка, докато истината е друга - от гледна точка на... социологията! Донася се също, че ратувал за отделянето на Мала Русия от Русия и за присъединяването й към Полша, а точно тогава в полските медии е наричан „московски агент"!

Намират се обаче хора, които дават ухо за лъжата и... И доцент Михаил Драгоманов е повикан от княз Ширински-Шихматов - попечител на Киевския учебен окръг. Направено му е предложение за доброволно напускане на университета, което - естествено като несъстоятелно! - е отхвърлено. Всъщност князът изпълнява височайша воля - тази на цар Александър II. Заповедта за уволнението на доцента пристига обаче два дни след като той е заминал за чужбина в научна командировка!

Пред Михаил Драгоманов се отваря една-единствена врата - емигрантската.

Във Виена той се опитва да създаде сп. „Громада". За целта са осигурени от обединението „Стара громада“ средства - 12 000 рубли, а и Остап Терлицки се съгласява да помага в редакторската дейност. Властта обаче не позволява появата на подобно издание и Драгоманов се насочва към Женева, където намира благоприятни условия. Отпечатани са 5 сборника и 2 приложения. Сред тях са и докладът на Драгоманов, изнесен пред Литературния конгрес в Париж (1878) и критическата му статия „Шевченко, украинофилите и социализмът"... Издание на „Громада" е и свитъкът „Писма на В.Г. Белински до Н.В. Гогол". Излишно е да се отбележи, че е било забранено разпространението на списанието в Русия и Украйна.

В Женева М. Драгоманов е редактор и кореспондент на „Волное слово" (1881-1883), а това става причина да почувства върху себе си бойкота на „старогромадци". Точно в този момент Иван Шишманов се запознава с Драгоманов и му предлага професорско място във Висшето училище в София (дн. СУ "Св. Климент Охридски"). Михаил Драгоманов приема и в края на август 1889 г. пристига в София. Подписва контракт за професор за срок от 3 години. Преподава на руски език и за да не затруднява допълнително студентите си, на всяка лекция им предоставя подробен конспект, текстът се превежда на български и се издава циклостилно. В скоро време проф. Драгоманов се превръща в любимец на студентската младеж. Академичното ръководство пък не се поддава на натиска от страна на някои среди за уволнението на професора и му подновява контракта за още 3 години.

Биографи сочат, че проф. М. П. Драгоманов е написал 2000 статии и трудове. И днес представляват интерес изследванията му, в които съпоставя фолклора на славянските народи: „Славянските сказания за пожертвуване собствено дете" (1889), „Славянските сказания за рождението на Константина Великий" (1890), „Славянските препратки за една евангелска легенда" (1891), „Славянските препратки за Едиповата история" (1891), „Забележки върху славянските религиозни и етнически легенди". I. Божието правосъдие; II. Дуалистическото миротворение (1892)... Заслугите му са оценени и в чужбина - Лондонският конгрес на фолклористите го избира за член на Международния съвет на Фолклорното дружество.

По инициатива на Иван Франко на 16 декември 1894 година в Лвов е организиран 30-годишен юбилей на обществено-политическата и литературно-научната дейност на Драгоманов. Зад тържеството застава Културно-просветното дружество „Просвета", което свиква народно събрание (вече). Пред него за заслугите на Драгоманов говорят Михайло Павлик, Иван Франко, Ярослав Розвод, Наталия Кобринская и др. Прочетено е и писмо на Леся Украинка. (Любопитен факт е, че тя е племеница на Драгоманов - дъщеря е на неговата сестра Олена Пчилска)... По този повод своята почит към големия фолклорист изразяват и някои европейски учени - Алфред Рембо, Луи Леже, Гастон Парис, Иржи Поливка и др.

На 20 юни (2 юли) 1895 г. в 20,30 часа Михаил П. Драгоманов умира внезапно - след заболяване от малария развива аневризъм на аортата. „Той принадлежеше на цялото славянско семейство в същата мярка, както и на своята Украйна" – отбелязва по повод на смъртта му Михайло Павлик.

Живодар Душков