Актуална политика
Начало Начало    Контакти Контакти
 

Възможните резултати от евроизбори ' 014

  Проф. Велко Вълканов

  Приблизително три месеца ни делят от изключително важните за страната ни избори за Европейския парламент. Изборните резултати ще покажат доколко стабилни са парламентарните основи на оглавяваното от г-н Орешарски правителство. Слабият резултат за партиите, подкрепящи правителството, ще наложи произвеждането на предсрочни парламентарни избори, и обратното – добрият за тях резултат ще означава пълен мандат както за правителството, така и за самия парламент.

Резултатът от изборите ще има значение и за качествената характеристика на бъдещия европарламент. Сега в Европейския парламент най-голяма е групата на Европейската народна партия (ЕНП) , която разполага с 275 депутати, следвана от Партията на европейските социалисти (ПЕС) с 217 места, Алианса на либералите и демократите за Европа със 104 и др. ПЕС има сериозната амбиция с активна работа да извоюва водещото място в Европейския парламент. Амбицията на ПЕС се превръща в амбиция и на съответните национални партии – членки на ПЕС, което означава и на БСП. Ако досега имаше 4 евродепутати, БСП си е поставила задачата да увеличи почти двойно техния брой. Но и другите български партии имат, разбира се, своите нараснали амбиции, което означава, че битката за Европейския парламент на национално равнище ще бъде достатъчно ожесточена. Не се наемам да правя прогнози за изхода от предстоящите избори – това е работа на социолозите. Но ще си позволя, изхождайки от данните за евроизборите през 2009 г., съобразени с някои промени в електоралната и правната действителност, да екстраполирам възможните резултати от евроизборите през тази година. С други думи, ще предложа цифри, без да натрапвам изводи.

В изборите, произведени на 7 юни 2009 г., България имаше право да избере 18 от общо 751 депутати в Европейския парламент. В тях участваха 13 партии, коалиции от партии и един независим кандидат.

Съгласно разпоредбата чл. 7, ал. 2 от действащия тогава Изборен кодекс в разпределението на 18-те мандата участваха партиите, коалициите от партии и независимите кандидати, получили действителни гласове не по-малко от националната избирателна квота . Националната избирателна квота се получава, като общият брой на действителните гласове се раздели на броя на избираните депутати. В евроизборите през 2009 г. действителните гласове бяха 2 576 442, а националната избирателна квота - 151556 гласа. От участващите в изборите партии и коалиции от партии само 6 преминаха националната избирателна квота. Това бяха ГЕРБ с 627 693 гласа, Коалиция за България с 476 618 гласа, ДПС с 364 197 гласа, Атака с 308 052 гласа, НДСВ с 205 146 гласа и Синята коалиция с 204 817 гласа. Независимият кандидат Чавдар Николов получи 8 565 гласа и следователно, оставайки далеч под избирателната квота, остана без мандат.

Разпределението на мандатите се извърши по метода на Хеър-Ниймайер. Всяка партия (коалиция от партии) получава толкова мандата, колкото пъти числото 151556 (националната избирателна квота) се съдържа в броя на подадените за нея действителни гласове. Допълнителен мандат получава партията, която се оказва с най-голям неоползотворен остатък. Така в крайна сметка ГЕРБ получи 5 мандата, Коалиция за България – 4 мандата, ДПС – 3 мандата, Атака – 2 мандата, НДСВ – 2 мандата, Синята коалиция – 1 мандат, но по-късно тя получи един мандат, доколкото се оказа с най-голям неоползотворен остатък.

Такава бе избирателната картина през 2009 г. Но каква би могла да бъде тя през 2014 г.? Отговорът на този въпрос зависи преди всичко от броя на гражданите, които ще участват в предстоящите избори. Тук ще прояви действието си една проста зависимост: колкото по-висок е броят на участващите в изборите граждани, толкова по-голяма ще е националната избирателна квота и следователно толкова по-трудно ще бъде избирането на евродепутатите. Ако при 2.5 милиона избиратели, които избират 18 евродепутати, националната избирателна квота възлиза на 139 хиляди гласа, при 5 милиона избиратели тя ще бъде двойно по-голяма.

Можем да бъде сигурни, че в предстоящите евроизбори активността на избирателите съществено ще се увеличи, доколкото партиите ще положат максимални усилия, за да привлекат в изборния процес възможно най-голям брой свои привърженици. БСП например, получила в евроизборите през 2009 г. малко под 500 хиляди гласа, разполага всъщност с електориален потенциал от близо 1 милион избиратели (в парламентарните избори през 2013 г. за нея гласуваха 942 541 избиратели). Тя без съмнение ще направи всичко възможно, за да събуди за активен политически живот своите членове и симпатизанти, но същото очевидно ще направят и другите партии. Може следователно да предполага, че изборната активност в предстоящите евроизбори ще достигне най-малко изборната активност в парламентарните избори през 2013 г. , когато в тях участваха 3 541 745 избиратели. Това означава, че значително ще се увеличи и националната избирателна квота.

Националната избирателна квота ще се увеличи в определена степен и защото тази година ще избираме не 18, а 17 евродепутати. След приемането на Хърватия в ЕС, на която се отделиха 12 места, 12 държави, между които и България, трябваше да загубят по едно място. И ако разделим числото 3 541 745 - броя на действителните гласове, подадени в последните парламентарни избори, на 17 - броя на избираните евродепутати от България, ще получим национална избирателна квота от 208338 гласа, която никак няма да зарадва по-малките политически партии. Националната избирателна квота ще бъде, разбира се, още по-голяма, ако още по-голям се окаже броят на участвалите в изборите граждани.

При така очерталата се ситуация на сигурен успех в евроизбори 2 014 могат да се надяват само БСП, ГЕРБ и ДПС. Другите три партии, участвали успешно в изборите през 2009 г., трудно ще преминат новата национална избирателна квота. Дори и Атака, която в миналите евроизбори получи над 300 хиляди гласа, тази година едва ли ще може да очаква удовлетворителен резултат - социологическите проучвания показват сериозен спад на нейното влияние сред избирателите. Нямат добри перспективи и останалите политически партии. Вероятно под прага на успеха ще останат НФСБ, получил в последните парламентарни избори 131 169 гласа, и „Реформаторският блок”, чиято основна сила „Движение България за гражданите” пак в последните парламентарни избори получи 115 190 гласа

Особено внимание заслужават новите политически формации „България без цензура” и „Алтернатива за българско възраждане” (АБВ). Входният билет за Европейския парламент ще струва, както разбираме, над 200 хиляди гласа. Откъде, пита се, въпросните две партии ще съберат това значително количество гласове? За „България без цензура” шансът е в разпадащия се електорат на десните партии и отчасти на ГЕРБ. Но очевидно трудно може да бъде събран един разпилян, загубил своите мотиви и надежди избирателен корпус. За АБВ проблемът е още по-труден. Тя може да се надява единствено на ляво ориентираните избиратели, респ. на избирателите на БСП. Но колко от електората на БСП биха се поддали на предлаганите от АБВ изкушения? Тук ще се прояви, предполагам, здравият политически разум: даденият за АБВ глас едва ли ще осигури избирането дори на един евродепутат от АБВ, но във всички случаи би могъл да доведе да загубата на един евродепутат от БСП. При подобни ситуации левият избирател гласува за по-сигурното, а по-сигурното за него е БСП.

И така, само три месеца ни делят от евроизбори 2 014 . Това без съмнения ще бъдат три мъчително изживени предизборни месеца. Отвъд тях е забуленото в мъгла бъдеще на България.

 

Статията е публикувана на 26 февруари 2014 г. във в-к „Преса“

 

Страницата е създадена :