Logo
БългарскиАнтифашистки Съюз
Областен и Общински Съвети - Русе
 
Начало

БАС 
Печат

Карта на сайта

 

E-mail

 

В Украйна е подновена идеята за снимане на филм за “мача на смъртта” през 1942 година

Украинският производствен център “Гетманш” се готви да снима филм за най трагичния футболен мач в историята на спорта.
Филмът ще разказва за футболната среща през август 1942 година в окупирания от фашистите Киев между отборите на “Старт”, състоящ се от съветски военнопленници, в това число играчи на “Динамо” (Киев), и немският "Flakelf", съставен от хитлеристите.

Срещата завършила с победа на съветските футболисти, като след края на мача немците екзекутирали четирима от отбора на “Старт”.
В основата на сюжета на филма са заложени както реални исторически факти, така и възпоминания на киевчани, присъствали на този мач. Филмът ще представлява транслация на този легендарен и едновременно “фатален футболен мач”.

http://lenta.ru/news/2005/11/22/film/
22.11.20005

Разказваме ви за този мач.

Тази невероятна история станала през лятото на 1942 година, когато немците стигнали до Волга и им се струвало, че победата им е предрешена.

Футболистите не успели да напуснат окупирания град. Работели кой каквото намери. Правели си тренировки на едно пустеещо място. За това научили немските власти.
Предложили им да тренират на стадиона.
След известно време немците ги привикват и им казват: “Мирният живот в Киев се нарежда, вече работят кинотеатрите, операта, време е да открием стадиона. Нека всички да видят, че мирното възстановяване върви с пълен ход. Предлагаме ви да се срещнете със сборен отбор на въоръжените сили на Германия”.

Динамовци поискали да им се даде време да помислят. Едни били против, защото считали, че да се играе футбол с фашистите е позор. Други възразявали: “Обратно, ние ще ги разгромим и ще повдигнем духа на киевчани”. Те надделели, събрали отбор, нарекли го “Старт”, започнали усилени тренировки.
ТрушевичВратар на отбора бил легендарният Николай Трусевич.

Градът бил окупиран. Една след друга фашистката управа издава заповеди: излизането от Киев е забранено, на жителите се предлага “високоплатена работа в Германия” – с други думи, концлагер. Първите ешелони заминали.

АфишВ такива условия по улиците на Киев се появили афиши.

Стадионът бил препълнен: половината трибуни заели немците, дошло и високото началство, самият комендант. Те били весели предвкусвайки удоволствието. По-лошите места заели украинците.

 

Играта започнала.
Първият гол вкарали футболистите на “Луфтвафе”. Трибуните, където били немците ликували. Съдията, естествено, отсъждал в полза на немския отбор.
Той бил ядосан очевидно от това, че в знак на поздрав футболистите вдигнали ръце и извикали “Физкулт-ура!”, вместо “Хаил Хитлер!”.
Според сведения на очевидци, когато украинците се откъсвали към вратата на противника, той свирел “засада”.
Тогава футболистите променили тактиката. Започнали да обстрелват вратата отдалече. Изравнителният гол вдъхновил киевчани. Мачът все повече заприличвал не на игра, а на бойно поле. Местните запалянковци започнали да викат: “Бият немците!”.
Немските офицери, на свой ред, също не сдържали емоциите си, стреляли във въздуха с пистолетите си.

Първото полувреме завършило при резултат 2:1 за динамовци.
По време на почивката в съблекалнята на динамовци влязъл офицер от ложата на коменданта и много вежливо казал следното: “Младежи, вие показахте добър футбол и ние оценяваме това. Спортната си чест вие защитихте достатъчно. Но сега, през второто полувреме, играйте по-спокойно, вие сами разбирате: трябва да загубите. Отбор на германската армия още никога не е губил, още повече на окупирани територии. Това е заповед. Ако не загубите, ще бъдете разстреляни”.
През второто полувреме динамовци играят още по добре и вкарват още три гола.
Спортистите искали да живеят. Но чували виковете от трибуните: “Напред! Бий немците!”.
Този исторически мач немците загубили с резултат 5:3.

Една от многобройните легенди разказва, че веднага след мача футболистите били откарани на Бабий Яр и разстреляни. Легендата свидетелства за това как немците постъпвали с победителите.

Вратарят Н. Трусевич и още трима футболисти действително загинали от ръцете на немците, макар и по-късно.