Дати и събития
Меню

  Гагарин  

                                                              За Юрий ГАГАРИН…

 

           В детските ми спомени космическият полет на Юрий Гагарин заема едно от главните места. Прекрасно помня как ние, първокласниците, посрещнахме новината – хукнахме на училищния двор с надежда,  че ще видим ракетата на синьото небе. Часът беше провален, но нашата учителка само се усмихна и ни пожела да станем като… този същия, Гагарин. Връщайки се от училище, беше невъзможно да не забележим радостното оживление на хората по улиците, които в движение или събрани на малки групи коментираха радостната новина. Край стълбовете, където имаше монтирани високоговорители на местния радиовъзел, се тълпяха хора. Аз много дължа на този човек, той беше и продължава да бъде мой приятел, другар и възпитател дори и сега, след 47 години! Въпреки че не успях да се посветя на неговата професия, за която всички тогава мечтаехме, Юрий Гагарин оказа силно влияние върху моето изграждане като обикновен човек, и не само на мен. Незримо той присъства в делата и съдбите на много мои връстници.

 

             Юрий Алексеевич Гагарин е роден в град Гжатск (сега Гагарин) на 9 март 1934 година, в семейството на Алексей Иванович и Анна Тимофеевна, жители на старинното руско село Клушино. Преди него са Валентин и Зоя, които изпълват скромната дървена къща с радостна гълчава. Огромните промени, които настъпват в живота на обикновените хора по цялата съветска земя тогава, показват убедително, че животът става и ще става по-добър, че трудностите няма да са така тежки и непреодолими. Кому ли би хрумнало, че това малко същество, донесло светла радост на своите родители – обикновени селски труженици -  ще порасне и ще стане герой, легендарна личност, често наричана «любимец на века». Събитията, които стават тогава в Съветския съюз, вълнуват цял свят. Текат първите години на втората петилетка, в страната кипи невиждан подем. Ако разлистим пожълтелите страници на в. «Правда» от това време, ще прочетем  «…делото против Димитров завърши с пълно оправдание на подсъдимите. На 9 март Димитров пристигна със специален самолет в Москва…», «…Спасяването на екипажа на парахода «Челюскин» и експедицията на Ото Юлиевич Шмид беше осъществено от смелите съветски авиатори…», «Съветското правителство взе решение за учредяване на званието Герой на Съветския съюз…» Поместено е интервюто с един от тези летци – герои - Николай Петрович Каманин… Колко непредвидима и предвидима е съдбата на хората от тези епохални времена. Каманин ще бъде сред първите, удостоени с новоучреденото звание «Герой на Съветския съюз». През годините на Великата Отечествена война той вече е командир на щурмови авиационен корпус, за чиито славни победи ще бъде удостоен от Съветската Родина с много бойни ордени и медали. По-късно нему ще бъде доверено да стане и пръв началник на отряда на съветските космонавти. Гагарин ще порасне, ще стане ученик, но само след месец училището ще бъде заето от «синеоките рицари», които ще опустошат всичко наоколо. Смоленска област ще бъде най-разореният от войната край на съветската земя. Преживял всички трудности, лишения и опасности на войната, която му ограбва най-хубавите детски години, той ще завърши своето средно образование и едновременно с това аероклуба в Саратов, за да продължи като курсант в Ориенбургското военновъздушно училище. Следва разпределение и скромна сватба. Високият успех му дава право на избор, но младият лейтенант пожелава да бъде изпратен в една от частите на морската авиация на Северния флот. Като летец изтребител той прекрасно разбира, че суровата природа на Заполярието и полетите над Ледовития океан ще бъдат за него ново и  още по-трудно стъпало в усъвършенстване на летателната практика. Там ще го намерят и пратениците на Сергей Корольов, в колектива на който вече е конструиран и е започнал да се изработва първият пилотиран космически кораб. До деня, в който името на Гагарин ще обиколи цялото Земно кълбо и ще озари всички хора с радостна усмивка, остават само няколко години…

 

            Защо, все пак, бе избран именно Гагарин да бъде първи? Защо неговото обаяние завладява и сега, след толкова години? Днес много от анализаторите на първия полет на човек в космоса виждат в този избор случайност, субективно хрумване на ръководители и командири. Така те съзнателно се отклоняват от същността на проблема: обстоятелствата ли правят човека или е обратното? Допуска се принципна грешка – подробно се описват фактите, без да се изследват причините, които са ги породили. Подвигът на Гагарин не е изолирано и случайно явление от «онова» време. Той е част от героизма на съветските хора, типичен за тяхното трудово ежедневие. Не супермените от Холивуд, търгуващи със своята популярност и превърнати от рекламата в култ, са истинските герои на епохата. В СССР всенародно уважение и признание получават тези, които с ясно съзнание се посвещават на своя народ. За да бъда убедителен, ще си позволя едно съвсем кратко отклонение -  едва ли вече някой си спомня, че година преди полета на първия космонавт светът научава с възхищение за подвига на четирима военни моряци: Зиганшин, Поплавский, Федотов, Крючковский. Техният малък кораб – самоходна десантна баржа заедно с екипажа е отнесен в Тихия океан от връхлетялата пристанището стихия. 49 дена комсомолците се борят с бедствието, без храна, без вода, без свръзка, без гориво.  Те съумяват не само да се преборят с глада, да запазят своето човешко достойнство, но и - което изумява спасилите ги американски моряци – да четат Джек Лондон. В мирни дни Гагарин естествено продължава подвига на Валерий Чкалов, на Николай Гастело и Зоя Космодемянская, на Алексей Мересиев и Александър  Матросов. За него съзнателното рискуване на собствения живот в името на народа и устремът му към тайните на познанието е чест и дълг. При това така силно обича живота – не напразно любимата му песен е «Я люблю, тебя, жизнь».

 

            Първото, което всички забелязват у него, са изключителната му жизнерадост, човечност, решителност и особена безкористност. Това се долавя и от психолозите, които внимателно анализират филмираните футболни срещи между отборите на космонавтите. За това той скоро е признат като неформален лидер в колектива. Интересна е и анкетата, с която Сергей Корольов лично пита бъдещите космонавти: кой трябва пръв да лети? Гагарин скромно посочва Павел Беляев, но останалите единодушно сочат Юрий. И днес, препрочитайки и прослушвайки записи със спомени на генерал Каманин за часовете преди първия полет, оставам изумен от самообладанието на този необикновено обикновен  човек. Той с детска простота успокоява и Корольов, и Каманин, които носят чудовищна отговорност за предстоящия полет, като ги уверява, че «всичко ще бъде нормално». Трогателно до болка е неговото писмото до съпругата му, в което той споделя радостта си от огромната чест, с която е удостоен (писмото е предадено на Валентина Ивановна след неговата гибел – бел. на авт.) Едновременно с това той тактично и ласкаво обяснява, че са възможни и непредвидени неща…

 

               Здравейте, мои мили и силно обичани Валя, Лена и Галя!

Ето че реших да ви напиша няколко реда и да споделя с вас, а с това и да споделя заедно с вас тази радост и щастие, които ме споходиха днес. Днес правителствената комисия реши да изпрати мен в космоса първи. Знаеш ли, скъпа Валюша, колко съм радостен, искам и вие да сте радостни заедно с мен. На обикновения човек като мен са доверили такава задача от държавно значение – да прокара първата пътека в космоса! Може ли да се мечтае за нещо по-голямо? Та това е история, това е нова ера! Стартът е назначен след ден...

…………………………………………………………………………………………………

  В техниката вярвам напълно. Тя няма да ни подведе. Но има дни, когато човек и на равно място пада и си счупва главата. Тук също може нещо непредвидено да се случи. Но на мен не ми се вярва това да стане. А ако нещо стане, то много ви моля и тебе на първо място, Валя, да не се погубвате от мъка. Нали животът си е живот и никой не е застрахован, че утре може човек да попадне под автомобил… Пази, моля те, нашите момичета, обичай ги, както ги обичам аз».

……………………………………………………………………………………………………………

           

В речта на Гагарин много често има непринуден хумор, тон за приятелско общуване, с които той не се разделя даже в минутите на върховно изпитание. Какъв възторг и увереност звучат в неговото «Поехали…»! Не е ли това оживелият Данко, героят на М. Горки, който вдига своето пламтящо сърце и повежда своя народ по спасителен път? «Поехали» се произнася и до ден днешен като парола за допускане в космоса на стартиращите от Байконур екипажи. При това, забележете, Гагарин винаги говори в множествено число – «поехали», «как учили»… Трудно е равнодушно да се чете дори и сега, след толкова години, стенограмата на радиообмена между «Заря – 1» и «Кедър» (позивните на Корольов и Гагарин), особено до момента на изстрелването на ракетата. Гагарин е престоял в кабината на космическия кораб вече два часа, което е огромно психическо натоварване. Неговите спокойните отговори, в които има пожелания, поздравления до всички наоколо,  разсейват всякакви опасения и внушават увереност, че «Победата ще бъде наша!». Корольов, след като ракетата е извела в орбита космическия кораб, не се сдържа и разпалено заявява: «Богатир! Истински руски богатир!». След успешното приземяване, Юрий Гагарин продължава да владее ситуацията – тактично отклонява предложението на генерал Стученко да доведат съпругата му със специален самолет – «Може би Валя сега кърми детето, ще се притесни от срещата и ще загуби млякото…». Триумфалното посрещане в Москва подсказва на Гагарин, че над него е надвиснало друго изпитание, невидимо и далеч по-натоварващо. Това е тежестта на всеобщото внимание, на всеобщия възторг, на славата. Той преодолява с чест и него, защото прекрасно е разбирал, че тази негова слава е неотделима от славата на Отечеството, от славата на съветските работници, учени и конструктори, от славата на Сергей Корольов… Оказва се, че този обикновен син на колхозници, е добър оратор и събеседник, който владее прекрасно аудиторията. От трибуната на мавзолея той произнася кратка реч, а по време на първата пресконференция спокойно и с остроумие отговаря на зададените му въпроси, някои от които са повърхностни и дори провокативни. Той непринудено осмива една западна журналистка, която се интересува: «…какви са любимите марки вино и коняк на господин Гагарин». «… ние имаме толкова много работа, че нямаме никакво време да мислим за това…». Този отговор предизвиква смях сред всички кореспонденти в залата – да, има и по интересни неща на този свят. Във Франция, освен официалните награди получава два много скъпи подаръка – Франсоа де Жофр, летец - ветеран от полка «Нормандия – Неман» му подарява своите мемоари, а фирмата «Матра» - изящен спортен автомобил. Но в този автомобил той се  чувства неудобно и предпочита «Волгата», подарена от съветското правителство. В нея може да вземе повече от своите другари, срещнати или настигнати по пътя. При запитване, коя страна желае да посети,  Гагарин отговаря – първа искам да видя България. Дипломатическите покани обаче са били в действие, затова той посещава първо Чехословакия. Но българското гостоприемство по своята възторженост граничи с гостоприемството на родна земя. Само в България Гагарин е посрещнат така, както и в Москва - от почетен екскорт изтребители на българските ВВС. И накрая – Гагарин е очакван гост на всички хора по света, които посрещат успехите на Съветска Русия като свои. Много интересен е случаят с акварелите на московския художник – илюстратор Николай Гришин, комуто предлагат (в. «Правда) да нарисува композиция «Завръщане на Земята», в която той да изобрази «звездолетеца» - думата космонавт все още е неизвестна - току що завърнал се от пътешествие из Вселената. Акварелите са потърсени отново на 12 април, след съобщението на ТАСС. Приликата между фантазиите на художника и снимката на Гагарин е смайваща. Никой не може да повярва, че това е плод само на творческо въображение, съмняват се за изтичане на информация. Дори КГБ иска да се убеди в една лична среща с художника, че това наистина не е така…

 

            Първопроходецът в Космоса - Юрий Гагарин - живее и днес в ума и сърцата на много хора по света. Примерът на неговият подвиг продължава да изисква от нас честност, целеустременост, себеотрицание, любов към Родината. Това са идеали, на които сега много често се гледа с ирония или направо с насмешка. Овладяването на продължителните пилотирани полети в околоземното пространство и може би бъдещите далечни космически пътешествия несъмнено ще потвърдят отново тяхната непреходност….

 

 

                                                                                       Любомир Иванов ИВАНОВ

 
Последно обновяване


Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org