БАС

Български Антифашистки Съюз

БАС - Русе



 

 

 

Георги Димитров George Dimitrov

Георги Димитров сред русенци

Живодар ДУШКОВ,
Председател на Международна фондация
„Георги Димитров”-клон Русе

 

Изследователят на връзките на Георги Димитров с русенското работническо движение Иван Радков изтъква, че до септември 1923 година Георги Димитров е бил 20 пъти в Русе. Разбира се, при тези идвания той успешно съчетава синдикалната с партийната дейност, тъй като в същия период едновременно е и секретар-касиер на Синдикалния комитет на ОРСС, и член на Централния комитет на БРСДП (т.с.).

 

      В началото на ХХ век печатарските работници в София, Русе, Варна, Пловдив и в други градове издигат искане за общ тарифен договор. През лятото на 1905 година безработицата придобива широки размери. В същото време дружество „Гутенберг”, възстановено през април 1904 г., е завладяно от анархолиберали. Когато на заседанията на II конгрес на ОРСС като представител на русенското работничество се представя анархолибералът Т. Тъпанков, Димитров предлага и конгресът решава пълномощническите права на русенеца да бъдат отнети. Малко по-късно Димитров посещава Русе. «Идването му — спомня си Георги Токушев — беше във връзка с прочистването на партийното и профсъюзното движение от анархолибералите ». Димитров остава 6 дни, има срещи с работниците и синдикалните ръководители и успява да сплоти здравото ядро. «Либералоанархистите — пише по същия повод «Работнически вестник » в броя си от 20 януари 1906 г. - претърпяха фиаско”.

      Посещението оставя трайни следи. Няколко месеци по-късно печатарските работници в Русе се вдигат на борба с искания да се намали работният ден и да се увеличи с 10 лева работната заплата. През септември те постигат успех.
      На следващата година, когато в печатница „Т. Петров” са уволнени няколко души, печатарите се вдигат отново на борба, която на 24 юли прераства в обща стачка на русенските печатарски работници. «За Георги Димитров — пише в мемоарите си Драгой Коджейков — всяка стачка беше важно събитие и той веднага се заемаше да окаже съдействие ». Посредством Печатарския синдикат русенци получават материална и морална подкрепа.

      VІ конгрес на Общия работнически синдикален съвет (юли 1909 г.) избира Георги Димитров на поста секретар-касиер на Синдикалния комитет. Първите му срещи с работническата класа са сякаш предопределени. Посещава промишлените центрове София, Перник, Сливен, Бургас, Русе... На 14 и 15 ноември 1909 г. Георги Димитров е в най-големия ни крайдунавски град. Този контакт на младия синдикален деец с русенското работничество поставя началото на един по-траен интерес към съдбата на организираното движение тук. Произнася две речи — «Жълтите синдикати » и «Демокрацията и работническата класа ». Димитър Анастасов, който дава в «Работнически вестник » информация за посещението, пише: «Народният дом беше буквално препълнен с работници, които с голямо внимание слушаха словото на социализма ». Той оценява речта като хубава, силна и пламенна, а езикът на оратора като разбран и увлекателен. Успоредно с разгласените събрания, «по желанието на русенските работници др. Георги Димитров говори на другарска среща » — отбелязва дописникът.

      Това не е единичен случай. При всички случаи секретар-касиерът се стреми да се срещне с мнозина работници, а не само с градското синдикално ръководство. Защото самият той е син на работническата класа, произлиза от нея и й принадлежи всецяло. Защото усеща необходимостта да черпи от мъдростта на народа. Защото тези контакти дообогатяват впечатленията му за дейността в секциите на ОРСС, за да може да даде правилна оценка, препоръка, съвет. «Срещаше се с много хора, с работници от предприятията, а не само с ръководствата. Даваше съвети, насърчаваше и вършеше голяма, полезна работа » — пише за Г. Димитров в спомените си старият партиен деец Никола Беязов. Тази оценка се отнася въобще за дейността на Георги Димитров при укрепване на партийното и синдикалното движение в града. И Михаил Вангелов си спомня, че за Димитров «нямаше по-голямо удоволствие от това да се срещне и беседва с работниците, с хората от народа ».

      През 1910 година Димитров е в Русе 5 пъти — по два пъти през април и октомври и един път през юни.
      Вичо Балабанов, тогава ученик в Средното мебелно училище, отбелязва въздействието на речта, произнесена от Димитров пред стачкуващите през лятото на 1910 година тютюноработници: «Отражението от нея бе толкова силно, че борбата продължи с още по-голям ентусиазъм и жар и доведе стачката до победен край ». През есента на същата година Георги Димитров говори на митинг, на който присъстват около 2 хиляди души — «число извънредно голямо за онова време » (по коментар на Александър Ковачев). Тогава именно се дава отговор на въпроса на буржоазен министър има ли работническа класа в България. «С каква жар Георги Димитров разобличи лъжите, че в България нямало работническа класа! » — припомня си Иванка Пейчева. Митингуващите единодушно гласуват протестна телеграма.

      Рахамим Талви, един от хилядите русенски работници, също е запазил съкровен спомен. През 1911 година Георги Димитров посещава града два пъти — на 27 февруари и на 15 май. В един от двата дни към него се обръща за съдействие млада печатарска работничка. Причината е следната — баща й не й разрешава да посещава организираните от ОРСС събрания. Именно за този епизод Талви пише: «И до днес е жив в паметта ми едрият мъж, приклекнал до обущарския тезгях на стария евреин-занаятчия. Другарят Димитров увещаваше упорития баща, че дъщеря му е тръгнала по правия път, че като човек на труда занаятчията трябва да се радва на това и сам да я поощрява за синдикална работа. От тогава тази работничка редовно посещаваше събранията и беше станала активна деятелка ». А за да се почувства димитровският стил на работа, мемоаристът прави обобщение: «Такива случаи са много и много. Така работеше другарят Димитров ».

      Не е случаен фактът, че Георги Димитров добре познава проблемите на еврейското население — израснал е в софийския работнически квартал „Ючбунар”, плътно населен с български евреи. Използва всеки случай, за да разясни партийната позиция по отношение на трудовите евреи. Ето още един пример, врязал се в съзнанието на Талви: «Веднъж [Димитров] дочу, че на наше събрание в спор един работник каза на друг: «Еврейска работа ». И ето на следното събрание другарят Димитров ни говори с такава темпераментност, на каквато само той беше способен, против сеенето на вражда между работниците, против антисемитизма като най-силно оръжие на буржоазията в борбата й срещу работническата класа, за солидарността между трудещите се от всички народи ».

      Младият — едва 30-годишен — член на ЦК на БРСДП (т.с.) Георги Димитров е натоварен след приключването работата на ХІХ партиен конгрес, проведен тук, в Русе, да присъства на основаването на Съюза на работническата социалдемократическа младеж. Младежите са впечатлени от живото му и завладяващо слово.

      През септември 1913 година Димитров и Кирков заклеймяват на митинг, свикан на централния русенски площад, виновниците за националната катастрофа (1913). Изобличителните речи са бурно аплодирани от присъстващото множество, сред което се понасят и възгласите: «Под съд катастрофаджиите! На бесилката тиловите герои! »
.
      През февруари 1918 година Г. Димитров, въпреки че е депутат, е съден от русенския военен съд за «подбуждане на войници към бунт ». Той използва случая и в залата държи реч, в която поставя на подсъдимата скамейка политиката на българската буржоазия и царя. Завършва така: «Вие, които съдите мен и много други, не ще мине дълго време и не само вие, но и цялата ви класа ще стане подсъдима. Съдия ще бъде работническата класа и тя знае как да ви съди ». Присъдата срещу него е три години строг тъмничен затвор... «Присъствуващото гражданство ахна от учудване и възмущение » — пише присъстващият на процеса Илия Помаков.

      Като истински ръководител и масовик Георги Димитров намира за всекиго нужната, окрилящата дума. Ще прояви подобаващо уважение към човека на труда. Ще вникне в неговите проблеми — не протоколно, а с истинска загриженост. А ако не може да изпълни дадено обещание, ще намери начин да се извини и отново да вдъхне революционен оптимизъм, както е през 1922 година, когато идва в града във връзка с локаута във фабрика «Евгени Мюлхаупт » и е поканен да присъства на работническо събрание, но непредвидени обстоятелства го принуждават срочно да отпътува. Тогава той изпраща пощенска картичка до Иванка Пейчева: «Въпреки обещанието си, не можах, за жалост, да участвам снощи в печатарското събрание... Узнах, обаче, че събранието ви е било добро и много насърчително. Действайте, прочие, енергично и с постоянство! Ще имате успех! ». «Прочетох това писмо на всички работници — спомня си след години Иванка Пейчева. — Останаха трогнати от вниманието му ».

      По време на Транспортната стачка (декември 1919-февруари 1920) Георги Димитров на два пъти пътува между двете големи гари Горна Оряховица и Русе. Този факт е неизвестен поради това, че в дните на стачката Димитров е преминал в нелегалност. Любопитна подробност е сведението, че Димитров пътувал с локомотив, намиращ се под специалното разпореждане на стачния комитет. Във връзка със стачката той дава следните напътствия: «Нужно е да се срещнете лично с всеки стачник, който прояви колебание. Трябва да му посочите опасността от това колебание по време на борбата... Освен това трябва да спечелите във вашия край цялото население, всеки гражданин и всеки селянин, защото победата е необходима за благото на целия трудещ се български народ ».

      Словото на Димитров е нужно на русенските работници. «Още първите му думи ни грабват и държат в напрежение цели часове — спомня си Георги Хаджиев, дърводелски работник в Русе. — Така се настройваме, че сме готови да вървим след него навсякъде, да се борим за защита на нашите интереси от експлоатацията ».

       «Работнически вестник » нееднократно сочи, че салоните, в които Димитров говори в Русе, Димитров, винаги са препълнени «с работническа публика », «липсваше място за маса работници и работнички »... Кореспонденциите посочват числата 300, 400, 600, 2000, изразяващи броя на участващите в събранията и митингите. Чрез тях се цели да се илюстрира огромният интерес към синдикалния ръководител, неговата популярност, умението му да поддържа жив интереса на слушателите си.
      В продължение на няколко часа да владее вниманието на аудиторията!

      Къде се крие секретът на този магнетизъм?
Нима обяснението може да се намери само във факта, че у Димитров тази дарба е била вродена? Или, че той е от школата на ненадминатия оратор Георги Кирков-Майстора?
      Сам Георги Димитров споделя пред русенски синдикален деец: «Докладчикът трябва да бъде напълно уверен в това, което казва, да говори с жар, убедително, да се стреми присъствуващите да слушат с увлечение ».

      Разбира се, трябва да се има предвид и тематиката, по която се говори. И начинът на изразяване. Георги Хаджиев си спомня, че при една реч Димитров е «като стихия неукротим в изобличението си на буржоазията и нейните крепители ».
      По каквато и тема да говори, Димитров е любим и предпочитан докладчик. «Бях изумен от неговите ораторски дарования — спомня си Вичо Балабанов. — Цялата аудитория бе завладяна от неговата мъжествена, правдива и дълбокосъдържателна реч ». «В продължение на повече от час др. Димитров със своето ентусиазирано слово превърна тоя малък, без всякаква украса салон (има се пред вид клуба на русенската партийна организация — бел. Ж. Д.) в тържествена зала »— по косвен път загатва за ораторското майсторство на Димитров Гаврил Минчев. Николай Петров (Перич) охарактеризира реч на Димитров като енергична. Петър Часовникаров пише в спомените си, че словото на Димитров е завладяващо.
      Автентични документи, разкриващи въздействието на Димитров върху русенци, представляват страниците на „Работнически вестник”: «Тая хубава, силна и пламенна реч биде често прекъсвана от ръкопляскания и изпратена с буря от одобрения. Народният дом беше буквално претъпкан с работници, които с голямо внимание слушаха » (брой 64 от 30 ноември 1909 г.); «Залата на Народния дом беше препълнена с работническа публика... Речта на др. Г. Димитров произведе дълбоко впечатление на присъствуващите..., които слушаха с напрегнато внимание » (брой 115 от 12 април 1910 г.).
      Силните аргументи, дълбочината на мисълта, правдивостта правят силно впечатление. И всеки път, когато Георги Димитров пристига в града, настъпва оживление сред пролетарските среди. Всеки желае да види и да чуе известния български работнически деец, чието слово така поразява. Вичо Балабанов си спомня: «По лицата на много работнички се стичаха сълзи, а работниците вдигаха стиснати юмруци и бяха готови да се хвърлят в люта битка с класовия враг... Цяла седмица коментарите по двучасовата реч на Георги Димитров не стихваха ».

      Работническият клуб на улица „Христо Ботев”, бирария „Фишер”, „Старата круша”, „Доходното здание”, площадът пред банка „Гирдап” (днес Площад на свободата)... са места, където в Русе е звучал гласът на Димитров до 1923 година.

      И така — дни, седмици, месеци, години... Всеотдайност в името на победоносния край на подетото светло дело.
      Но нали човешките сили имат свой предел! «Чувствувам се доста отпаднал — откровено споделя Димитров в картичка до съпругата си Люба Ивошевич (Русе, 6 април 1923 г.). — Събирам последните си запаси от сили и енергия, за да издържа. И вероятно, въпреки всичко, ще успея да издържа ». Колко е хубаво, че тези редове са съхранени до наши дни. Те носят особена атмосфера, в която още по-добре се разкрива личността на Димитров, поставил на заден план личните тревоги и проблеми, личните горести и радости, за да отиде при стотиците и хилядите работници. И като Левски ще кръстосва страната, ще носи семената на революцията, за да израсне сплотена работническата класа на България, да бъде готова да последва своя борчески авангард, когато прозвучи сигналната тръба.

Виж още:"Сърце за всички"

Baner