БАС

Български Антифашистки Съюз

БАС - Русе

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Bъспоменание  за  един  Вечен

 

Д-р юр.н. Иван Аладжов

 

версия за печат

Страници: 1 2 3
 

„Че Гевара е част от големите митове на това столетие. Неговият живот е историята на най-съвършения човек на нашата епоха.“

Жан-Пол Сартр

     Че Гевара През настоящата година предстои двойна кръгла годишнина на легендарния аржентински лекар-революционер, д-р Ернесто Гевара, известен в цял свят под краткото прозвище - „Че“. През юни навлизаме в 80-та година от рождението, а през октомври се навършват 40 години от варварското му убийство от платените копои на тогавашния боливийски президент – Бариентес.

      Но кой всъщност бе Човекът зад безсмъртния команданте, когото философът Сартр охарактеризира като съвършен. Вече половин век неговият мъжествен лик с черната барета и червената звездичка на нея ни съзерцава от стотици хиляди плакати, червени знамена, фланелки и шапчици, носени на многомилионните социални протести и битки от Чиапас (Мексико) през Сиатъл (САЩ) и Генуа (Италия) до Порту Алегри (Бразилия), Лондон, Берлин, Флоренция, Рим и другаде по света. Неговите смели изказвания днес се цитират дори в официалните речи на новото поколение латиноамерикански политически лидери, а портретът му неотлъчно присъства в правителствените им кабинети. Неотдавна младият боливийски президент, Ево Моралес, започна встъпителното си слово с думите: „…Ние от Движението за социализъм сме избрани, да довършим делото на Че!...“. А неговият колега от Венецуела, Уго Чавес, завърши пълната си с цитати на Че реч на срещата на народите на двете Америки в Мар дел Плата (Аржентина) през 2005 г. пред ликуващата 50 хилядна публика, облечени с фланелки и шапки с лика на революционната легенда, с поздрава: „…Да живее Че Гевара!“.

      Преди малко повече от година самият аз успях да се докосна до митичността на Че. Пътувайки по южното крайбрежие на Испания през август 2005 г. ми направи впечатление, че на много места се продават шапки и фланелки с неговия лик. Накрая и аз реших да си купя една от тях. Още с първото й обличане забелязах, че се промени отношението на испанците към мен, чужденеца. Непознати хора ми се усмихваха доброжелателно, а от колите клаксонираха и поздравяваха с вдигната в юмрук ръка. Настанявайки се в хотела в Марбея, луксозен курорт, за който казват, че е построен преди четвърт век с пари на сицилианската мафия, ме забелязаха двама бразилци, дошли на работа в Испания, и засмени, сочейки фланелката ми радостно възкликнаха: „ел хиеро“ /героят/. Продължавайки своята обиколка на Иберийския полуостров влязох в Португалия. Там във всеки град има поне по едно типично кубинско заведение на името на легендарния герой, с окачени негови снимки по стените.

      Ернесто Гевара де ла Серна е роден в град Росарио, Аржентина на 14 юни 1928 г. в семейството на заможни аристократи-земевладелци – Ернесто Гевара Линч и Целия де ла Серна. Родната му къща днес е превърната в музей, за посещението на който се чака на опашка. Сред посетителите често има и известни политици.
      Още от най-ранна възраст малкият Ернестито (умалително Тете) след простуда на плажа заболява от тежка форма на астма, от която страда до трагичния край на живота си. С невероятна воля той се бори с мъчителните астматични пристъпи; става дори добър спортист по плуване, колоездене, футбол и ръгби. Автотренировките и свръхчовешката самодисциплина за преодоляване на болестта развиват у него качества, които са от голяма полза в по-нататъшния му живот на професионален революционер при преодоляване на неимоверните несгоди на партизанския живот.

      Майката на Ернесто, Целия, въпреки че е от аристократичен род не съблюдава догмите на църквата и официалните норми на живот във висшето общество, доминирано в Аржентина от богатото мъжко съсловие. Този бунтарски дух тя предава и на Ернестито, за него тя полага изключителни грижи и научава своята често боледуваща рожба да чете още от ранна възраст. Едва 4 годишен малкият Тете поглъща жадно всяка книга, която попада в ръцете му. А когато неговите връстници тепърва разгръщат първите си книжки, Ернесто вече чете световните класици. Посятата от майка му любов към книгата Гевара запазва за цял живот. Дори по-късно, по време на партизанските походи, той използва всяка свободна минута за да чете. С тази жажда за знания даже в най-тежките ситуации той не веднъж е изумявал събратята си по оръжие.

      Още в ранните си години малкият Ернесто прави впечатление на дете със силно развито чувство за справедливост. И въпреки, че е от заможно семейство той предпочита да играе на улицата с дрипаво облечените бедни деца, отколкото с предвзетите си връстници от богатите фамилии. Неговата детегледачка и днес си спомня, как той е изнасял от къщи и раздавал на бедните другарчета свои дрешки, защото е считал за несправедливо да има толкова много неща, а неговите приятели и зиме и лете да са с едни и същи окъсани дрехи. Нерядко той ги кани в къщи и на обяд. Родителите му никога не са се противопоставяли на това. Така Ернесто, без сам да е засегнат от недоимъка, рано осъзнава, какво означава глад и липсата на шанс в живота само поради това, че произхождаш от бедно семейство. Още от малък той започва да ненавижда богатите, които само заради социалния си произход и заради това, че имат пари се считат за нещо повече от останалите. Ернесто най-много уважава онези хора от низините, които с борба и самодисциплина са постигнали нещо в живота. Той остава и впоследствие верен на този критерии за оценка на хората, изработен още в юношеските години. Ярко изразената социално ориентация в своя мироглед Ернесто дължи предимно на възпитанието в семейната среда. На 8 години той е свидетел на нескритата симпатия на своите родители към републиканските сили по време на испанската гражданска война 1936 – 1939 г. В техния дом често отсядат прогонени от франкистите републиканци. Дори неговият чичо, Кордоба, участва като интербригадист и журналист в борбата на испанския народ срещу фалангистите. Младият Ернесто следи с интерес пламенните статии на чичо си за развоя на войната. Той старателно нанася на картата промените във фронтовата линия между републиканци и фашисти, а в игрите с приятели на улицата винаги е на страната на защитниците на испанската република.

      Но истинско политическо израстване младежът получава по време на своите пътешествия из Латинска Америка. Пътуванията се превръщат в негова страст, заради която той прекъсва дори следването си. Чрез тях той се запознава с отчайващата бедност на обикновения латиноамериканец, независимо дали е от Боливия, Чили, Колумбия или Перу и с бруталното насилие на управляващите върхушки срещу най-малкия порив за социална справедливост.

      Първоначално Ернесто Гевара възнамерява да следва инженерство, но мъчителната смърт на любимата му баба, Ана, болна от рак променя решението му и той записва медицина, за да помага на хората, които имат нужда от него. В университета в Буенос Айрес той учи с голяма упоритост, четейки по 12 часа на ден. През малкото време за почивка спортува, а понякога се отдава и на другата си страст – шаха, на която остава верен цял живот дори и по време на партизанските походи. За да бъде финансово независим от своите родители, Ернесто работи като фотограф, медицински лаборант, захваща се и с всякакъв физически труд. Характерна негова черта е интересът към много начинания и натоварването до границата на физическите възможности, което той си налага по време на работа. Бездействието му е абсолютно непознато и само рядко си позволява кратка почивка. При това той никога не се хвали със своя прекомерен труд и не се е оплаква от преумора, дори когато е атакуван от коварната болест. Друга негова отличителна черта, наследена от майка му, е презрението към буржоазния обществен етикет, което се проявява още в първите политически дискусии, в които излага възгледите си съвсем директно, без излишни официалности.

      Първото си по-далечно пътешествие 21-годишният Ернесто предприема в началото на 1950 година, като обикаля с колело северната част на Аржентина, изминавайки общо 4500 км. След това той и неговия приятел, Алберто Гренадо, решават да предприемат по-голяма обиколка през цяла Южна Америка. За крайна цел набелязват столицата на Венецуела, Каракас. След двумесечна интензивна подготовка и след като Ернесто обещава на майка си да се върне най-късно до една година, за да завърши следването си, на 12 октомври 1951 г. двамата с Гренадо потеглят от Кордоба (където междувременно се е преместило семейство Гевара) за Сантияго де Чили със стария мотоциклет на Алберто, „Нортън Подероса“. Там поради повреда на мотора и липса на средства , те го изоставят и са принудени да работят, за да финансират по-нататъшното пътешествие. От Сантияго те потеглят на автостоп с камиони на север, посещавайки най-големите медни мини на света в Чуквикамата. Тук стават свидетели на нечовешката експлоатация, на която са подложени миньорите и на отчайващата бедност, в която те живеят. От там двамата приятели се отправят към древните градове на инките в Перуанските Анди – Куско и Мачу Пикчу. Те са силно впечатлени от старата индианска култура и шокирани от отчайващите условия, в които е принудено да вегетира коренното население на Америка. Спускайки се от величествените Анди, те минават през перуанската столица, Лима и се отправят към Сан Пабло, разположен в тропическата джунгла на Амазонка. Там те посещават стационара за болни от проказа и помагат на медицинския персонал в борбата с тази характерна болест на бедността. След 8-месечно пътешествие двамата достигат крайната цел, Каракас. Тук Алберто Гренадо, който е дипломиран лекар, впечатлен от бедността и пораженията от проказата, решава да остане на работа в болница за лечение на тази болест. В Ернесто, който също е потресен от непоносимите условия на живот и безмилостната експлоатация, на която е подложено населението на посетените страни, се затвърдява чувството, че цяла Латинска Америка е негова родина, а не само сравнително богатата и уредена Аржентина. Своите впечатления от видяното и преживяното той описва в известната си книга „Латиноамерикана – мотоциклетни дневници“, където признава: „Тази обиколка на нашата огромна Америка ме промени повече, отколкото си представях“.

      След раздялата с Гренадо, Ернесто се завръща в Аржентина и продължава медицинското си образование. За 6 месеца той полага успешно 14 изпита и през юни 1953 г. се дипломира като лекар. Само месец по-късно доктор Гевара отново напуска Аржентина, но този път завинаги. Той се сбогува с родителите си с прочутите думи: „Сега потегля един войн за обединена Америка“.

      Тръгвайки от Буенос Айрес, младият лекар посещава отново спирките от предишното си пътуване. Краят на септември той е в еквадорското пристанище Гуяквил, където среща Рикардо Рохо. 29-годишният аржентински адвокат е радикален антиперонист и емигрант заради политическите си убеждения (след убийството на Че, Рохо пише 1968 г. една от първите биографии за него). Заедно с него и още трима аржентинци, политемигранти Ернесто заминава от Еквадор за Гватемала, в която по това време кипи социална революция. Демократично избраният през 1951 г. президент Джакобо Гусман форсира поземлена реформа, като национализира земи на богатите латифундисти в полза на безимотните. Това мероприятие засяга най-вече североамериканския концерн „Юнайтед Фрут Къмпани“, който е най-крупният земевладелец в повечето централноамерикански страни. Дързостта да накърни икономическите интереси на САЩ и факта, че в правителството на Гусман има много леви министри, поставя Гватемала на прицела на ЦРУ. През юни 1954 г. под ръководството на полковник Кастило Армас то инсценира антинароден метеж с 400 наемници, тренирани в съседен Хондурас. На 18 юни 1954 г. те нахлуват в Гватемала. Завързват се тежки сражения с привържениците на президент Гусман. Отлично въоръжените от САЩ превратаджии дори бомбардират столицата, където е и доктор Гевара. След като не е допуснат на фронта, той се записва доброволец в санитарно поделение. По време на бомбардировките 26-годишният Ернесто получава първото си бойно кръщение. След успеха на превратаджиите, подкрепени от по-голямата част от военните, легитимният президент Гусман е принуден да напусне страната. Наемниците на ЦРУ инсталират свое марионетно правителство на политическия терор. Десетки хиляди гватемалци биват арестувани, а хиляди изчезват безследно. Такава е съдбата на повечето нови другари на Ернесто Гевара. Самият той е принуден да потърси политическо убежище в аржентинското посолство, но отказва да бъде върнат в Аржентина. След двумесечно чакане най-накрая той получава виза за Мексико. През изминалите 8 месеца в Гватемала младият доктор завързва контакти с много социално мислещи хора. Колкото по-леви са техните възгледи, толкова повече те му допадат. В Гватемала Ернесто Гевара интензивно се занимава с класиците на социализма – Маркс, Ленин, Сталин и Мао, което го прави все по-убеден застъпник на идеята за изграждане на общество на социалната справедливост.

 

    Брояч на посещенията