актуална политика, новини
Меню

Гнусотии по една българска телевизия

Какво чухме  в предаването «Здравей България»   
по случай Трети март

                                             Проф. Велко Вълканов

            Случва се понякога да гледам това предаване. Не винаги то е събуждало възраженията ми. Но този път то предизвика не възражение, а единствено и само чувството на погнуса. Предизвика го г-н Пламен С. Цветков, представен като професор по нова и най-нова история, в състоялото се тази сутрин предаване «Здравей България». Позволете да  натоваря и вас с това пренеприятно чувство, като ви предам думите, с които той се произнесе за  Трети март:

 

             «Имам доста сериозни резерви към датата 3 март като национален празник. Санстефанският мирен договор е плод на фантазията на граф. Игнатиев - един ярък панславист, който в прав текст в своите записки казва, че историческата мисия на Русия е да обедини славяните под свое ръководство върху развалините на Турция и Австрия. Изобщо не става дума за никакво освобождение....  Санстефанският договор няма нищо общо със свободата и независимостта, за която са се били българските опълченци и четници, тъй като това е един договор за безсрочната окупация на България от Русия. Наистина се предвижда, че ще има някакво автономно Княжество България, но в същото време се предвижда двегодишна руска окупационна администрация без никакъв международен контрол и няма срокове за изтеглянето на руските войски след изтичането на тези 2 години. Трети март ме дразни най-вече с излиянията по адрес на една имперска сила, която като такава не може да бъде освободителна. Всеки път на Трети март ми се напомня, че ние може би сме единственият народ, който нарича освободители собствените си завоеватели».

 

Невероятно е, че човек, претендиращ да се занимава с наука, е в състояние да бъде толкова необективен. Хора сме и всеки от нас е в някаква степен подвластен на своите макар и скрити пристрастия. Но и най-пристрастните нямат право да пренебрегват обективните факти.

 

Няма съмнение,  че руската империя е имал свои собствени цели, започвайки войната през 1878 г. срещу турската империя. Но освен руската империя със свои мотиви във войната се намесва и руската общественост. Тя наистина е искала   освобождението на малкия славянски и православен народ на Балканите. И в крайна сметка се постигат целите не на  руския империализъм, а на прогресивната и демократична руска общественост. Така или иначе, в резултат именно на руско-турската война България получава  своята национална свобода. Каква би била съдбата на България, ако не бе тази война? Щеше ли тя да може да се освободи от петвековните вериги, в които бе окована?  Няма да гадая какво би могло да бъде нашето развитие,  ако бяхме останали част от турската империя. Само ще отбележа, че един народ, четири-пет пъти по-голям от нашия, кюрдския народ, все още не успява да осигури  своето национално  освобождение. Кюрдите в Турция нямат дори правото дори да се наричан кюрди.

 

Руският царизъм е без съмнение деспотичен. Но факт е  все пак, че   само година   след Освобождението „окупираната” България избира своето първо Учредително народно събрание, заседавало  от 10 февруари до 16 април 1979 г., председател на което е Екзарх Антим І.  Само два месеца по-късно  — на 16 април,  Учредителното събрание на същата тази „окупирана” България приема и  първата българска  Конституция — една от най-прогресивните  за своето време  конституции.  А на 5 юли 1879 г. България избира и  своето първо   правителство, начело на което застава   Тодор Бурмов.


            Да разширявам дискусията по значението на Трети март нямам никакво намерение. Сериозна дискусия с „учени” от типа на Пламен Цветков е съвършено невъзможна.

 

Г-н Цветков не е първият, който  изопачава българската история, за да я приспособи към своите низки политически пристрастия. Но освен пристрастие,  у него откривам и истинско безсрамие, от което той, както изглежда, никак не се и притеснява.  Ще призная, че като историк г-н Цветков ми е непознат. Поисках да разбера що за човек е той, поради което надникнах в Интернет. И ето какво открих да се казва за него: 

 

«Пламен С. Цветков е български историк, роден на 8 август 1951 г.  в Берлин, Германия,   в семейство на дипломати. Защитава дисертация «Съветската политика за колективна сигурност и балканските страни 1933-1935 г.» (1980 г.) след аспирантура в Москва (1977-80 г.) и хабилитационен труд «България и Балканите от древността до наши дни» (1988 г.). От 1994 г.   преподава в Нов български университет». 

 

Предполагам, че ви стана ясен: роден през 1951 г. в семейство на дипломати,   защитил дисертация в Москва.

С три думи,  учен втора употреба. Такива са най-страшните.

 

 Статията е публикувана във в-к «Дума» на 3 март 2010 г.

 


Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org