БАС

Български Антифашистки Съюз

БАС - Русе

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Брояч на посещенията


 

Голямата Седморка
Двигателят на комерсиалната глобализация


Д-р юр.н. Иван Аладжов


      Настоящата статия посвещавам на 20-сет годишния италиански студент, Карло Джуляни, умишлено застрелян на 21.7.2001 г. от полицаи по време на протестите срещу срещата на Г-8 в Генуа, както и на хилядите ранени, мирни демонстранти, брутално бити или пострадали от гумените куршуми и газовите гранати от силите на реда в Генуа, в Евиан през 2003 г., както и на настоящата среща !

«Ако искаш заедно да построите кораб, недей заповядва на другите да събират дървен материал, да приготвят инструменти и не разпределяй задачите. Научи ги по-скоро да мечтаят за безкрайната шир на морето.»
Антоан дьо Сент-Екзюпери

     Г8 От 6 до 8 юни 2007 г. в германския курорт Хайлигендам, в суперлуксозния хотел Кемпински, разположен директно на брега на Балтийско море, в който с предпочитание са отсядали още нацистките величия на Третия Райх, се проведе поредната, ежегодна среща на 8-те държавни ръководители от страните на групатa на Г-7 (Г-8).

      Това са седемте най-развити индустриални и военни гиганти на света (САЩ, Япония, Германия, Великобритания, Франция, Италия, Канада) и Русия. Последната бе допусната преди 13 години в този ексклузивен клуб вследствие на политическия курс на съглашенство спрямо Запада, без тогава още да отговаря на икономическите предпоставки за членство. За малко повече витринност на тази среща бяха допуснати представители на най-развитите страни от Третия свят, като Китай, Индия, Бразилия, Мексико и Южна Африка, но без те да имат правото на изказване. Явно опасявайки се от това, че те иначе могат да повдигнат някой от наистина сериозните въпроси за човечеството.

      За сигурността и комфорта на високопоставените 7(+1) господари на света в скъпия курортен комплекс, за който 95 % от земните граждани не могат да си позволят дори и да мечтаят, че някога ще посетят, се изхарчиха над 100 млн. евро - за същинска армия от 20 000 полицаи, войници и агенти, както и за десетки бойни самолети, хеликоптери, ракетни установки, кораби, подводници, както и за многохилядната, дискретна и послушна прислуга, т.нар. шерпи на Господарите.

      Въздушното и морското пространство над и около курорта бе тотално затворено, а движението на плавателните съдове силно ограничено. Превърнатият в крепост Хайлигендам бе отцепен и недостъпен за цивилни. Около градчето бе издигната 12-километрова преграда от бодлива тел, която заедно с десетките хиляди въоръжени пазители на статуквото трябваше да варди 8-те от протеста на народа. Мерките за сигурност не учудиха никого. Причина за това бяха очакваните и състояли се големи протестни акции. В множеството изяви взеха участие около 100 000 алтерглобалисти от цяла Европа срещу арогантните държавни глави на най-богатите страни в света и провежданата от тях политика на повсеместно ликвидиране на социалните стандарти и гарантиране на икономическите и геостратегическите си егоистични интереси дори с цената на кръвопролитни войни.

      Клубът на най-развитите индустриални държави се оценява като главния отговорен за създалата се непреодолима пропаст между северозападното полукълбо и останалата част на земята. Светът е разделен на презадоволено малцинство, живеещо в тези няколко държави, и на милиардите повече или по-малко бедни и онеправдани хора от останалите 180 държави, принудени да вегетират в отчайващи условия. Седемте, начело със САЩ са двигателя на процеса на неолибералната глобализация, която води до все повече безработица, масово обедняване и до "оглозгването" на цели национални икономики от глобално действащите безскрупулни финансово-борсови спекуланти.

      Според алтерглобалистите от АТТАС (=АТТАК), Анти-Г-8, немските профсъюзи и новата германска Левица срещата на Големите в Хайлигендам преследва целта да бъде продължена агресивната политика от последните години на тотално либерализиране и дерегулиране на икономиките в полза на транснационалните концерни. Все повече области от живота биват подчинявани на диктата на пазара и на деструктивната международна конкуренция, превърнала се вече в порочен, глобален социален дъмпинг. Премахването на последните остатъци от държавния контрол върху икономиката, както и дерегулирането и либерализирането в търговията, на финансовите пазари и в обществено-значимите сектори (здравеопазване, образование, електро- и водоснабдяване, комуникации, обществен транспорт, комунални услуги) се пропагандира в медийното пространство от пазарните фундаменталисти като единствена рецепта срещу увеличаващата се безработица и свързаното с нея обедняване на все по-широки слоеве от обществата във всички страни по света. Поддръжниците на неолибералната глобализация лансират легендата, че този вид необуздано глобализиране води «до повече свобода и нарастващо благосъстояние в целия свят».

       Неолибералната глобализация се представя от политически отговорните завоалирано като съдбовен процес в развитието на човечеството, на който всички държави трябва да се подчинят. Преследваната цел на този пропаганден икономически фатализъм е, да се представи като безсмислено противопоставянето на хората срещу този процес. Същевременно грижливо се премълчава, че именно този род комерсиална глобализация е политически желана и инициирана от определени кръгове, които печелят хиляди милиарди $ от нея за сметка на постоянното обедняване на болшинството от хората и на разрушаването на природата в целия свят.

      Международните социални движения отричат правото на монопол на страните от групата на Г-7/8 да определят икономическата политика на целия свят и да действат като световно правителство, без за това да са легитимирани от никого.
      По време на срещата на Г-7/8 в Генуа през 2001 г. бе подготвен кръг от "преговори" на Световната търговска организация (СТО) с цел либерализиране на глобалния пазар, на който да се конкурират дори дребни африкански и азиатски селяни с гигантските американски и европейски агроконцерни. Но ясно е, че между неравнопоставени въобще не може да има здравословна конкуренция. Тук просто става въпрос за легализиране ликвидирането на по-слабите, които от гледна точка на Господарите само пренаселват Земята.

      Световната търговия е толкова равнопоставена, колкото и игра на футбол на стръмен склон, където по-силния отбор атакува по нанадолнището, а по-слабите трябва да нападат по склона нагоре. При тези неравнопоставени условия едните след известно време просто ще престанат да имат физическата възможност да участват в играта, което е явно и желаният ефект от самото начало.
      От години световната икономика я сполетяват все по-чести финансови кризи. През последните 20 години това се случи в Мексико, Индонезия, Турция, Аржентина, Източна Европа, както и сривовете на борсите в Япония, Западна Европа и САЩ. Големи концерни, а често и цели национални икономики, градени с десетилетия, биват сривани за седмици от безскрупулните спекулации на финансово-борсови жонгльори и крадливите мениджъри. Това води до обедняване на цели региони и държави. Така например живеещите под екзистенц-минимума в Аржентина се удвоиха само за няколкото месеца след избухване на финансовата криза и достигнаха 2/3 от цялото население през 2002 г.

      Ежедневно по света се пренасочват спекулативно средства за 1800 милиарда долара с единствената цел - постигане на все по-бърза и по-голяма печалба. Тези постоянно менящи насочеността си капиталови приливи и отливи дестабилизират международните финансови пазари и водят до кризи с катастрофални последици за производството, икономиката, заетостта и стандарта на хората в пострадалите региони и държави. Подобни свободни движения на капитала наподобяват финансови “цунамита”, които връщат засегнатите държави с десетилетия назад и водят до непоправими социални последици за хората. А ставащите чрез тях постоянно по-богати финансови спекуланти, започват все повече да определят чрез изнудване и политиката на цели държави. Те безсрамно поставят условия да им се предоставят все по-високи лихви, все повече да се намаляват данъците за направените от тях печалби и с цената на социални катастрофи за цели народи да им се гарантира стабилна валута в страната и възвращаемост за капитала, там където са решили да инвестират доходоносно своите средства за известно време.
      Стремежът на организаторите на протестите по време на подобни срещи е, тези процеси на ограбване на цели народи да бъдат на първо време поне омекотени, а в по-далечна перспектива и окончателно преустановени, като се търсят възможности за алтернативно икономическо развитие, което да е в полза на всички хора. Затова в Хайлигендам отново бе афиширано вече многократно пъти поставяното не само от международното движение АТТАС изискване за въвеждане на т.нар. валутно-оборотен данък "Тобин". Целта е с него да бъдат облагани с до 1-процентен данък всички валутни покупко-продажби и по този начин да се ограничи спекулативната валутна търговия, а приходите от този световен данък да се предоставят за социални мероприятия в бедните страни. Дори и само на това малко, но справедливо искане хищните Гиганти от години се противопоставят.

      След мащабните протести от последните години в Чияпас, Сиатъл, Генуа, Порто Алегре, Флоренция, Евиан, Рим и Берлин, тези демонстрации са поредният израз на растящото глобално недоволство срещу антихуманната политика на неолибералите.
      И в Хайлигендам мощните протести срещу тази вулгарна глобална система се организираха и координираха под общия надслов „Един друг свят е възможен!”. В околностите на този курорт те бяха изградили палаткови селища, които бяха обитавани от десетки хиляди демонстранти. Успоредно със срещата на Г-7/8 се проведе и т.нар. Алтернативна среща с множество конференции на алтерглобалистките движения под обединяващото мото «Срещи за един друг, по-добър свят», както и политическо-дискусионни форуми, културни мероприятия, концерти и множество протестни действия по суша и по вода. Последните бяха тежко атакувани от полицията, имаше и хиляди ранени.

      Във форумите на Алтернативната среща участваха дори международни учени и емблематични експерти на глобалните социални движения като световно известния швейцарския професор Жан Зиглер, наблюдател на ООН по проблеми на глада по света и филипинския проф. Уордън Бело от организацията „Фокус върху глобалния юг”, както и индийската писателка Вандана Шива. Новото в изказванията на форумите бе, че истинската социално и екологично устойчива промяната ще е невъзможна без смяната на днешната система, т.е. на дневен ред вече в световен мащаб се повдига системният въпрос.

      Глобалното неравенство днес е неоспорим факт - както в съотношението между силните икономики на северозападните индустриални държави и страните от останалия значително по-слабо развит свят, така и в самите общества на отделните държави поотделно. В обществата на богатите страни от севера сегрегацията продължава да нараства и вече е достигнала нива, при които горните 10 % от социалната стълбица притежават приблизително толкова, колкото останалите 90 % от населението. А социалното неравенство в слаборазвитите страни е още по-силно изразено – тук по-малко от 5 % притежават до 90 % от цялото състояние.
      Социалната несправедливост през последните 40 години е нараснала лавинообразно, въпреки че световното богатство през този период се е увеличило многократно. Докато през 1960 г. съотношението между състоянието на най-бедните 20 % от човечеството към това на най-богатите е било 1:30, днес то достига вече 1:80. Според статистики на ООН повече от половината от хората на земята са принудени да преживяват с по-малко от 2 долара на ден, а 1 милиард вегетират дори с по-малко от 1 долар на ден. От горния край на скалата 200-те най-богати на земята само за периода 1994-1998 г. са удвоили богатствата си до над 1000 милиарда долара. В същото време всяка секунда от глад умира дете някъде в Африка, в Латинска Америка или в Азия. А 2,4 млрд. от хората на земята нямат достъп до чиста питейна вода, което дневно води до смъртта на над 30 хил. от тях (за сравнение - всеки ден това са 10 пъти повече хора от жертвите на атентатите от 11.9.2001). 45 % от хора на земята, вследствие на хронически недоимък, са принудени да живеят в изцяло липсващи санитарни условия, при което, произтичащите от това зарази, причиняват смъртта на 5000 деца на ден. Само със средствата от над 500 млрд. долара за въоръжаване и водене на постоянни войни, които САЩ изразходват всяка година, би могъл да бъде решен завинаги проблемът с недостига на чиста питейна вода и липсата на канализация в целия свят. Само една седма от населението на света (13 %), което има късмета да живее в страните от групата на развитите Г-7 консумира три-четвърти от ресурсите на планетата. Америка, само с 4,5 % от световното население изразходва 25 % от световния добив на петрол, и причинява до 40 % от замърсяването на природата. Повечето богатства и почти всички капитали са съсредоточени в ръцете на няколко стотици концерна и свръхбогати семейства от страните на севера. Прословутите 200 най-богати хора на планетата притежават толкова, колкото общо 3 млрд. души от долната страна на социалната стълбица. А капиталът, притежаван от 15-те най-богати, надвишава годишния брутен вътрешен продукт на целия африкански континент.

      Срещу това крещящо и нетърпимо глобално неравенство и срещу самозабравилите се Господари на света в началото на юни 2007 г. в североизточна Германия се състояха мащабните протестни действия на алтерглобалистите и техните симпатизанти, които са социалното съзнание на човечеството. Мощните демонстрации се проведоха въпреки бруталното полицейско насилие срещу тях и арестите през нощта на 9-ти май на част от организаторите на протеста по скалъпени, направо смешни обвинения. А цялата тази акция за явно сплашване на политическите опоненти силно намирисваше на методите от преди повече от 62 години!


08.06.2007 г.