БАС

Български Антифашистки Съюз

БАС - Русе

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Брояч на посещенията


Гордиевият възел, наречен Кобурггота

проф. Велко Вълканов

 

        Този окаян, протрит хидалго пристигна от Испания, завъртя се и за по-малко от осемстотин дни ни ограби. С помощта на неизтребимото племе на царедворците той си присвои имоти за стотици милиони долари.   Но алчността му се оказа ненаситна. Сега иска да му   «върнем» и двореца «Кричим».

        Правните основания за «връщането» на имотите на Кобурга са повече от съмнителни. Атанас Железчев и много  други изтъкнати юристи изложиха редица сериозни доводи срещу така извършената реституция.  Но адвокатите на Симеон имат своите възражения.  Започват дълги засукани спорове по правните основания, на които тези имоти са придобити. Изцяло споделям тезата, че не съществуват достатъчно  данни въпросните имоти да са придобити от наследодателя на Симеон в съответствие с действащото по онова време  право.  Заедно с това не мога да не се съглася и с Венцеслав Начев (вж. статията му «Сеньорът и неговата свита», публикувана в «Земя» от 27 юни т.г.), според когото  казусът е не  юридически, а политически

        Казусът има без съмнение и своите правни страни, но той е преди всичко политически и именно като политически  следва и да бъде решен.

        Симеон не е обикновен гражданин  Той е  бивш монарх. Монарсите обаче се подчиняват на други закони, т.е. не на законите, на които се подчиняват обикновените граждани. Когато нарушат върховния закон, който ги свързва с народа, те биват обезглавявани, а имотите им биват конфискувани. Престъпленията, извършени от обикновените граждани, колкото и да са тежки, засягат интересите на, общо взето, тесен кръг хора. Престъпленията, извършени от монарсите,  засягат интересите на целия народ. Те понякога са гибелни за него.

         Симеон, доколкото е бил малолетен по времето, когато е бил монарх, не носи лична  наказателна отговорност за извършваните по негово време престъпления. Но Симеон е наследник (представител) на една династия, която причини на нашия народ и нашата държава  изключително тежки загуби в хора и имущество. За тези вреди той не може да не носи имуществена  отговорност.

        Дядото на Симеон, Фердинанд, вкара страната ни в две национални катастрофи. По негово нареждане на 16 юни 1913 г. България започва Междусъюзническата война, в която България  губи огромни части от своята територия, включително и Южна Добруджа. Пак по вина на Фердинанд България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили (Германия и Австро-Унгария), която завършва отново с катастрофа за нас. България понася тежки човешки загуби (около 100 хиляди души убити), а по силата на Ньойския договор отново са й отнети  земи (Западните покрайнини и др.). България  заплаща и огромни репарации — 2,250 милиона златни франка, които в резултат на разпоредената схема на изплащането нарастват на 4,960 милиона златни франка, равни на 653 тона злато. В непоносими  размери са и контрибуциите.

        Под натиска на своите престъпления и грехове Фердинанд е принуден  да абдикира, оставяйки на престола сина си Борис ІІІ.

        Така династията на Кобурите продължава да причинява тежки материални и човешки загуби на българския народ. Изцяло доминираното от  Борис ІІІ правителство на 1 март 1941 г. присъединява България към фашисткия Тристранен  пакт, а на 13 декември 1941 г. то обявява «символична» война  на САЩ и Великобритания, в която страната ни понася редица съвсем не символични  загуби в хора и имущество.  България, застрашена от трета, още по-жестока национална катастрофа, успява да я  избегне благодарение на антифашисткото съпротивително движение и на участието й по-късно във войната срещу нацистка Германия. 

        Като оставим настрана неизчислимите човешки  загуби,  България — в резултат на  политиката на престъпната Кобургска династия — понася и материални загуби, изчислявани на  стотици милиарди долари. Следователно в имуществените си отношения с тази династия България няма какво да дава, а напротив, има какво да взема. Ако  иска да му «върнем» имоти за триста милиона лева, Симеон трябва преди това  да ни върне,  на нас, българския народ, 300-та милиарда долара, с които   неговата династия ни е ощетила.

        Но тук се проявява угодничеството на меродавните наши власти. Те си затварят очите за тежките загуби, които династията на Симеон  ни е причинила, и му «връща»   «незаконно» и «несправедливо» отнетите му имоти. Това е гавра  и с правото, и със справедливостта. Този човек  не само че не биваше да получи и грош от българската държава, но срещу него трябваше да се предяви иск за обезщетение за причинените ни от наследодателя му тежки имуществени и морални вреди.

        Трябва да кажа, че преди три години аз и още двама български граждани предявихме срещу г-н Симеон Сакскобургготски такъв иск.  Но искът ни  под предлог, че основанията му не били достатъчно конкретни,  не бе допуснат дори до първо заседание. Обжалвахме съответното решение пред всички съдебни инстанции, включително и до Върховния касационен съд, но без всякакъв успех. Съдебната ни система се прояви оскърбително верноподаническа. Пред интересите на нашия народ тя постави интересите на наследника на престъпната Кобургска династия.

        Става достатъчно ясно, че възможното решение на въпроса със «царските»
имоти трябва да е наистина политическо. Няма защо да се ровим в различни стари книжа, за да видим дали имат или нямат някакъв подпис или печат,  а   трябва със закон да се конфискува цялото му налично имущество. Едно такова решение би било достойно и за народа ни, и за самия бивш монарх. То би било едно «царско» решение.

        С други думи, възелът, наречен Симеон Сакскобургготски, следва да бъде «развързан» не с юридически доводи, а единствено и само с меч, както някога Александър Македонски е «развързал» Гордиевия  възел, като просто го е разсякъл.   Но де е  нашият  Александър Македонски?

Не ги ли виждате какво всъщност представляват тия наши управници? Тези оберкелнери нямат достойнството дори на обикновените граждани. Вместо да поставят на мястото му този,  който е не само издънка на ужасната Кобургска династия, но който освен това с измама завладя властта, който по-нататък причини на държавата и народа ни огромни материални щети, като в угода на собствения си интерес продаде на безценица огромно наше имущество, те го награждават с най-високия български орден Стара Планина — заради огромните му заслуги!?!
България е не само ощетена, но и опозорена. Тя е покрита със срам.
Не ни остава друго, освен да се надяваме, че един ден ще успеем все пак да избършем от челото си този срам,  като  прогоним не само Кобурга, но и  жалките му царедворци.

Статията е публикувана във в-к "Труд" на 10 юли 2007 г.