БАС

На 6 август 1945 г. с първата атомна бомба САЩ унищожиха Хирошима

 

В 2:45 часа на 6 август 1945 г. от тихоокеанския остров Тинян (група Мариански острови) излита тежък бомбардировач Б-29 „Суперкрепост” с атомна бомба на борда си. Командир на екипажа е 29-годишният полковник Пол Тибетс, а самолетът носи на борда си надпис „Енола Гей” – името на неговата майка. Предстои полет до Хирошима в Япония на разстояние 2700 километра, които ще бъдат изминати за повече от 6 часа.

 

Стартовото тегло на претоварения самолет е 68 т., от които 26 500 литра бензин и петтонната бомба. Това обаче не е проблем, тъй като по онова време пистите на остров Тинян са най-дългите в света. В интервал от две минути го последват два съпровождащи Б-29 с фотоапаратура и за хвърляне парашути с измерителни уреди за фиксиране на ударната вълна.

Предисторията започва с проекта «Манхатън” и изпробването на първото стационарно ядрено плутониево устройство на 16 юли 1945 г. в пустиня на Ню Мексико. Президентът Франклин Рузвелт е починал на 12 април 1945 г., без да посвети своя заместник Хари Труман в голямата тайна. Чак 13 дни по-късно министърът на войната Хенри Стимсън отива в Белия дом, за да обясни на новия президент каква мощна бомба се изработва.

Труман е извънредно въодушевен. Само два дни преди да изпрати на 26 юни ултиматума за капитулация на Япония, президентът вече е взел окончателно решение за изпробване на бомбата. По това време изтощената Япония усилено търси посредничеството на Съветския съюз (с когото не са в състояние на война) пред САЩ за прекратяване на войната. Труман се страхува, че войната може да свърши преди САЩ да са демонстрирали пред света и преди всичко пред Съветския съюз новото си свръхоръжие.

На 25 юли Министерството на войната отдава «Бойна заповед за пускането на първата атомна бомба, дадена в Потсдам на 24 юли 1945 година и съставена във Вашингтон на 25 юли 19456 година”. В нея се казва: «Специалната 509-а част от 20-и военновъздушен флот да хвърли специалната бомба след 3 август 1945 година веднага щом метеорологичните условия позволят бомбардиране с визуално насочване над една от следните цели: Хирошима, Кокура, Ниигата и Нагасаки.” Уточнява се още, че «Допълнителните бомби да бъдат хвърлени в посочените по-горе цели веднага след като бъдат изработени от конструкторския екип”.

Сформирането на специалната част с 15 екипажа на Б-29 е положена още на 2 септември 1944 г. Седмично те изпълняват по 20 полета за прицелно бомбопускане. До края на юни 1945 г. специалната 509-а част е пребазирана на остров Тинян. Започват усилени тренировки с 12-часови полети до Япония за извършване на бомбардировки. Четирите набелязани градове са пощадени, на американците им трябват неразрушени градове, за да се види ефектът на атомната бомба. Над тях американските бомбардировачи само преминават или кръжат, за да свикнат японците с присъствието им.

Ниигата отпада, тъй като е по-далеч от останалите цели и въпросът к горивото е леко проблематичен. Изборът за първа цел пада върху Хирошима, тъй като е в равнина. Вторият мотив е, че наблизо няма лагери с военнопленници на съюзниците - това обаче се оказва грешка, тъй като в центъра на града има лагер с пленени 23 американски летци.

Полетът е насрочен малко след полунощ на 6 август. Преди това екипажът е благословен от полевия капелан Уйлям Б. Дауни от лутеранската църква. Той отправя и молитва към бога за успеха на мисията със следното съдържание: «Всемогъщи боже, ти чуваш молитвите на онези, които те обичат; ние те молим да подкрепиш тези, които дръзват да се вдигнат във висините на твоите небеса и да поведат битка с нашите врагове. Ние те молим да ги напътстваш и закриляш, докато летят по предначертания път. Нека те, както и ние, познаят твоята сила и мощ и нека с твоята подкрепа да доведат тази война до скорошен край. Молим те войната да свърши бързо и отново да настъпи мир на земята. Нека мъжете, които ще летят тази нощ, бъдат закриляни от тебе и нека се завърнат живи и здрави при нас. Ще вървим по нашия път с упование в тебе, с мисълта, че бдиш над нас сега и завинаги. Амин.” Тази молитва иска подкрепата от бога за убийството на 200 хиляди японци.

Б-29 приближава Хирошима на височина 9467 метра. Последните четири минути той е управляван от автопилот, който ще откачи бомбата. В 9:16 ч. бордово време (8:16 часа в Хирошима) тя полита надолу и е взривена чрез радиосигнал 43 секунди след хвърлянето на височина 600 метра. По разчет само 15 секунди по-късно ударната вълна ще настигне самолета. Полковник Тибетс има на разположение само 58 секунди, за да предприеме мерки за спасяване. Той отпуска самолета в снижение, за да наберат скорост и да се отдалечат възможно най-бързо. В 14:58 ч. «Енола Гей” се приземява в Тинян - полетът е продължил повече 12 ч.

Последствията са колосални. Бомбата попада на 270 метра от целта (моста на река Ота) и експлодира над една болница, на 160 м югоизточно от Индустриалната изложбена палата, известна сега като A-bomb Dome. Почти всичко е разрушено и унищожено в радиус от 2 км. В епицентъра налягането е 35 тона на кв. м. и въпреки това част от конструкцията на тази изложбена палата оцелява. Всички хора в нея загиват на мига, но тъй като ударната вълна идва почти вертикално върху постройката, част от вертикалните й стени остават, заедно с желязната структура на купола й.

Самата сграда е строена през 1915 година, изготвена по дизайн на чешкия архитект Ян Лецел. Използвана е като изложбена и търговска зала за произвеждани в префектурата продукти, както и за редица култури събития.

Дали да бъде запазена като единствена следа от бомбардировката, дали да бъде разрушена поради нестабилната си вече конструкция, дали да бъде премахната заради болезнените спомени - много противоречащи мнения са били изразявани през годините. Накрая надделява мнението за нейното запазване. През 1966 г. е решено A-bomb Dome да бъде съхранена за постоянно, като най-горният слой тухли за консервирани със специална изолация, за да не се рушат от метеорологичните условия През 1996 година сградата е включена в списъка на ЮНЕСКО като културно и световно богатство.

От другата страна на река Ота се намира един прекрасен зелен парк. В него японците са издигнали Камбаната на мира, която е достъпна за всеки, който иска да удари с големия гонг по нея. Надписът пред паметника приканва всеки да призове с нея за мир, като накара хората да се заслуша в зова й.

Малко по-надолу, в другия край на парка, се намира Детският паметник на мира, построен в памет на момичето Садако. Тя е била на 2 години, когато бомбата е хвърлена над Хирошима. Десет години след това тя заболява от левкемия и умира през 1956 година. Нейните съученици решават в нейна чест и в чест на всички загинали от опустошителното събитие деца да издигнат паметник в Парка на мира. С помощта на средства от повече от 3000 училища от цяла Япония, през 1958 г. на 5 май (денят на Детето) паметникът е изработен и поставен в парка с призив и молитва за мир.

В центъра на големия Площад на мира е разположен Музеят на мира. В центъра на площада има издигната паметна плоча за всички, загинали от атомния удар. Изграденият паметник изразява желанието на жителите на Хирошима да изградят новия град като място на мира. В празния саркофаг се съхраняват томове с имена на загиналите от бомбардировката 220 хиляди души. Върху него на японски е изписана молитва за мир, преведена на няколко езика: Нека всички души тук почиват в мир, защото ние няма да повторим злото.

Що се отнася до полк. Пол Тибетс, той почива през ноември 2007 г. на 92-годишна възраст. Приживе Тибетс заявява, че не желае официално погребение и надгробен камък, защото не иска мястото да стане център, където противниците му биха могли по някакъв начин да изразят протеста си за случилото се на 6 август 1945 г. Той никога не се е разкайва за стореното и дори в едно от последните си интервюта заявява, че винаги е спал спокойно, защото изпълнил патриотичен дълг.

Три дни след разрушаването на Хирошима, на 9 август, е хвърлена много по-мощна плутониева бомба над Нагасаги. Облаците попречват за точното прицелване и затова жертвите са по-малко. Дълги години след това командирът на екипажа Клод Робърт Итърли се лекува в психиатрии.

Виж още: 6 август 1945 - Хирошима