актуална политика, новини
Меню

Хубав ли е хубавият капитализъм?

 

 Проф. Велко Вълканов

       Не мисля, че са много ония, които са доволни от реставрирания у нас капитализъм. Няма и как да са доволни от него. Обществото ни е потънало в корупция, престъпност, наркомания, проституция и какви ли не още други социални пороци. Но възраженията на много от нас са насочени все пак не срещу самия капитализъм, а срещу осъществения у нас вариант на капитализма. Капитализмът е сам по себе си хубав, лош е само нашият, българският капитализъм, който е див, мафиотски, бандитски и пр., и пр. Лансира се по-нататък и тезата, че ако бяхме например послушали американските си доброжелатели Ран и Ът,  развитието у нас щеше да протече в съвършено друга посока. Капитализмът ни щеше да бъде като капитализма в  западните държави, който … и тук следват прилагателните, които очертават един изпълнен с най-високи социални добродетели капитализъм, т.е. един наистина хубав капитализъм. 

 

Огорчението, че не сме послушали Ран и Ът, води към въпроса дали изобщо е възможно в капиталистическото общество някой някого да слуша. Капитализмът е система от частни интереси. Това означава, че отделният капиталист ще слуша единствено и само гласа на собствения си интерес. Той не иска да слуша дори и държавата, доколкото тя ограничава  неговата свобода. Стои по-нататък и въпросът дали, за да си спестим някои мъчителни състояния, трябваше да слушаме именно господата Ран и Ът. Беше достатъчно, мисля, да чуем доводите на собствения си здрав разум.  Беше например напълно възможно да запазим в значителна степен  нашето едро селско стопанство, ако престъпното правителство на Филип Димитров не бе тръгнало по пътя, очертан от двата идиотски тезиси на Желю Желев – първия  тезис,  че ТКЗС-тата са свърталища на комунистите (поради което и трябвало да бъдат ликвидирани), и втория  тезис, че земята във всички случаи следва да бъде връщана в реални граници (което доведе до нейното  небивало в нашата история раздробяване на земята). 

  

Нека обаче си представим че сме послушали съветите на двамата добри американци, в резултат на което сме осъществили  онзи хубав капитализъм, който съществува на Запад. Но дали  хубавият капитализъм е наистина толкова хубав?

 

Трябва да се признае, че на повърхността капитализмът е наистина  впечатляващо красив. Той е бляскав, пищен, разнообразен, разигран, свободен. В своите недра обаче той е непоносимо грозен. В тези недра се раждат и тръгват по своя гибелен за човечеството път всички възможни социални пороци. 

 

Един обобщен поглед върху капитализма ще установи три специфични, свойствени   за него и само за него  за него социални болести.

 

Първата социална болест е  пълната подчиненост на държавния интерес на частните  интереси. Естествената форма на съподчинение на тези две основни ценности е частните интереси — интересите на отделните  членове на обществото, да са подчинени на държавния интерес — интереса на всички членове на обществото. При капитализма обаче става точно обратното — държавният интерес е подчинен на частните интереси. Но самите частни интереси се намират в постоянно взаимно противоречие. Възможно е  следователно държавният интерес, обслужвайки един частен интерес, да пренебрегне друг частен интерес. Тогава пренебрегнатият частен интерес, загрижен за собственото си оцеляване,  се заема  да  преподчини държавния интерес на себе си, като го мотивира финансово, т.е. като просто купува онзи, който го представлява — съответния държавен служител. Така държавният интерес се превръща във враждебен на самия себе си  частен интерес. Наблюдаваното в случая явление  наричаме  корупция.   

 

Корупцията е болестна форма на съсъществуване на частния бизнес с държавния апарат. Частният бизнес не може да си позволи да бъде спрян от изпречил се на пътя му държавен служител. Доколкото държавният служител както всичко друго в  капиталистическото общество е стока, частният бизнес направо го купува. В някои случаи с малко пари, в други случаи с много пари.

 

Корупцията, както разбираме, съществува във всички капиталистически държави — и в държавите с «лош» капитализъм, и в държавите с «хубав» капитализъм. 

 

 В Съединените щати корупцията е официализирана  чрез така наречените лобита -  специални звена в Конгреса, които различни корпорации са създали със задачата,   финансово мотивирайки отделни конгресмени, да ги подчинят на своите  интереси. Няма практика, която да не е — по един или друг начин - корупционно натоварена. Преди години за финансови измами бе привлечен да отговаря вицепрезидентът на САЩ Спиро Егню. Преди месеци в корупция бе уличен полицейският началник на Ню-Йорк Бърнърд Керик. Близо половината членове на комисията по отбраната на Конгреса на САЩ са разследвани за корупция. Една от най-важните за хората система — здравната  система, е, както съобщават медиите,  проядена от корупцията. Сенатски комитет е установил миналата година, че дружеството за здравни застраховки Medicare за периода 2000 — 2007 г. е платило 92 милиона долара за медицински услуги и екипировка, предписани от отдавна починали лекари.     

 

Корупцията в Англия е проникнала и в най-високите етажи на властта. Министри и депутати са получили неправомерно хиляди английски лири, които сега трябва да връщат. Самият министър-председател Гордън Браун е задължен да върне над 12 000 лири, получени за възстановяване на разходи, на които не е имал право.

 

В добрата стара Франция корупцията има своето неизменно присъствие. В корупция бяха уличени бившият кмет на Париж Жан Тибери, бившият министър на външните работи Ролан Дюма, бившият министър на туризма във Франция Леон Бертран, та дори и бившият френски президент Жак Ширак.  (Като кмет на Париж Ширак и приемникът му Тибери създали 43 фиктивни работни места, заплатите за които отивали направо   в  касата на някогашната партия на Ширак "Сбор за републиката").

 

Германия не остава назад в корупционната практика. Бившият канцлер Хелмут Кол трябваше да напусне политиката заради «черната каса» от 20 милиона марки, която неговата партия е ползвала. Напоследък в тежък корупционен скандал бяха намесени  президентът на Дойчебанк Йозеф Акерман и петима бизнесмени, получили незаконно 57 милиона евро при продажбата на два концерна. Корупцията е засегнала и научните среди.   Над 100 преподаватели в Германия са заподозрени, че са раздавали докторски степени срещу подкупи. 

 

В Италия корупцията е сякаш у дома си. Кой ли там  — като започнете от министър-председателя  Берлускони —  не е корумпиран?  Корупцията в държавната администрация струва на италианското общество 60 милиарда евро всяка година. Опитите на отделни представители на съдебната власт да подведат под отговорност уличени в тежка корупция държавни служители завършват по правило без успех. Самият Берлускони прокара специален закон, който му осигури  имунитет срещу евентуално съдебно преследване.

 

В Испания прането на пари, подкупите, данъчните измами и други незаконни дейности, извършвани от политици, са стрували на данъкоплатците  4,2 милиарда евро само  през последните 10 години, съобщава испанският вестник «Мундо». Смята се обаче, че действителната сума, с която гражданите са ощетени, е много по-голяма

.

В Португалия  корупцията е постоянен елемент от португалското всекидневие, твърди Педро Бацелар Васконселос, професор по конституционно право в северния португалски град Брага. Тя се радва на почти пълна безнаказаност, както смята   прокурорката Мариа Жозе Моргадо, която  години наред се бори срещу корупцията в Португалия. 

 

Корупция ще откриете във всички други западни капиталистически държави.

 

Втората свойствена на капитализма социална болест е пълното подчинение на духовният интерес спрямо материалния интерес. Материалният интерес не би могъл, разбира се, да бъде пренебрегнат. Още преди Маркс е казано, че   преди да се занимават с политика, наука, изкуство, хората трябва да  ядат, да пият, да имат жилище и пр. Това обаче не бива да променя  съподчинението, в което трябва да се намират материалните и духовните ценности. Да, необходимо е хората да ядат и пият, но все пак не заради самото ядене и пиене, а за да могат, удовлетворили материалните си потребности,  да се занимават със свойствената за човека духовна дейност.  Човекът е човек чрез  своята духовност.  Тъкмо тя е, която прави  от животното човек, т.е. качествено различно биологично същество. При капитализма обаче духовното начало у човека е тотално потъпкано. В култ е издигната материалната ценност, чийто висш представител са парите. Всички усилия са насочени не към духовното развитие на човешката личност, а към придобиването на пари. Парите осигуряват не само материално благоденствие, но и  власт. Именно поради това нито морални, нито правни доводи могат да ограничат неудържимия стремеж към парите. На парите служат и науката, и изкуството (доколкото изкуството, което обслужва парите, е изкуство). В името на парите се извършват и всички възможни престъпления — убийства, отвличания на хора, изнудвания, наркотърговия, проституция. Няма такова престъпление, което капиталът да не е готов да извърши в името на своето собствено преуспяване. Във всички области на духовността властват  моралната  и „естетическата” пошлост.

 

  Обективната статистика показва, че престъпността на държавите на „хубавия” капитализъм е значително по-висока от престъпността например в България. Особено тежка е престъпността в държавата на „най-хубавия” капитализъм — Съединените американски щати. В „Монд дипломатик” от ноември 2008 г. бе публикувана моята статия «Разстрелът на България. Ще стигнем ли някога САЩ в … престъпността , в която посочих някои данни за престъпността в САЩ,  извлечени от  официалния статистически годишник на САЩ    (Statistical Abstract of the United States: 2008. The National Data Book).   Така през 2005 г. в САЩ са извършени  1 милион и 391 хиляди насилствени престъпления като убийства, изнасилвания, нападения,   грабежи. По данни на ФБР през 2007 г.извършените в САЩ насилствени престъпления са отново около  1 милион и 400 хиляди.  При 300 млн. население това съставлява 466 престъпления на 100 хиляди души. По други данни всяка година в САЩ стават 50 000 убийства и самоубийства. В някои градове убийствата достигат изключително високи стойности. Например в Ню Орлийнс през 2007 г са извършени 209 убийства, което при население от 295 450 души съставлява 71 убийства на 100 хил. души.  В Щатите се убива  не само заради интереси,  но  много често и за радост на душата. И в България започнаха да убиват заради удоволствието да се убива. Деца започнаха да убиват деца.

 

Третата специфична за капитализма социална болест е  всеобщата социална несигурност. Капитализмът е хазарт, т.е.  вид игра, в която всеки играе срещу всеки. Но хазартът е неизвестност.  Той обещава на всички, което означава, че не обещава на никого.  Един само ще спечели, всички други ще загубят. Това именно и поражда у преобладаващата част от населението чувството за социална несигурност. Никой не е уверен за утрешния ден. Над трудовите хора тегне като постоянна заплаха страхът от онова социално бедствие, което в някои случаи е по-тежко дори  и от престъпността — безработицата.

 

 Безработицата посяга не само   на правото на хляб, но и на човешкото достойнство. Изхвърлен от социалната действителност, безработният се оказва излишен човек. (А какво по-мъчително чувство може да има човекът от чувството, че е излишен!) Но в капиталистическото общество безработицата е нормално явление  (в някои случаи тя е дори изкуствено поддържана, доколкото чрез нея работническата класа бива държана в подчинение.) Безработицата в държавите от ЕС през октомври т.г. е достигнала 9.8%.   В САЩ  тя също се  радва на рекордни стойности. По данни на американското Бюро по труда  15.7 млн. души търсят работа, което съставлява 10.2% от работната сила в страната.   Във всички случаи безработицата в  страните на „хубавия”  капитализъм е по-висока,  колкото в България.

 

Чувството за социална несигурност силно нараства  по време на циклично протичащите в капиталистическите държави икономически кризи. То се изостря, за да се превърне в депресия — психическо заболяване с тежки понякога последици. Данните за държавите  от  западната и южната част на ЕС показват, че от тежка депресия страдат  9 % от мъжете и 17 % от жените в зряла възраст. Много хора излизат от депресията чрез самоубийството.  През 2006 г. статистиката отчита общо 58 000 самоубийства в ЕС, което надхвърлят броя на смъртните случаи, причинени от транспортните произшествия през същата година  -  50 000.  На всеки 9 минути един човек в ЕС се самоубива.  

 

Неотдавна медиите съобщиха за серия от самоубийства в благоденстващата иначе Франция. Само за 19 месеца 25 служители на френската телекомуникационна компания «Франс телеком» са сложили край на живота си. Според синдикатите вълната от самоубийства се дължи на стреса, на който са подложени служителите  от компанията. След приватизирането на «Франс телеком» през 1998 г. са били съкратени 40 хиляди работни места, като само през периода 2006-2008 г. броят  на съкратените места възлиза на 22 хиляди. Последното самоубийство в компанията е от края на септември  т.г., когато  51-годишен мъж се хвърля от моста на магистрала близо до източния град Анси. Франция е една от страните с най-висок процент на самоубийства в Европа — средно 17 на 100 000 души всяка година посягат на живота си.

 

Висок е броят на самоубийствата в Щатите, което не бива да ни изненадва. Какво наистина може да се очаква от  една страна, в която близо 50 милиона граждани нямат здравна осигуровка. Световната финансова криза води и до така наречените семейни убийства, които придобиват масов характер (11,9 на сто от всички убийства). Така например в края на януари т.г. медицинският работникът Ървин Лупо от Уелингтън, Калифорния, изпаднал в отчаяние,  след като бил съкратен от работа, убива съпругата си и петте си деца, а накрая и себе си. В предсмъртно писмо той заявява, че не желае да остави децата си в непознати ръце и затова взема семейството си със себе си. За последната година това  е петото масово семейно убийство само в Южна Калифорния.  Твърде висок е броят на самоубийствата и в армията. През 2008 година числото на самоубийците във военни униформи възлиза на  198 души (140 редовни войници и 58 гвардейци и тиловаци).

 

Това са някои от най-характерните свойства на капиталистическата система. Тя е изградена върху дълбоки социални противоречия, които придават обратен смисъл на всеки неин елемент. Дори доброто още със своето раждане ражда и своята противоположност — злото. Свободата, тази най-висока човешка  ценност, веднага произвежда своя антипод — безогледното насилие във всичките му възможни форми. Изобилието, в което живее едно малцинство, е превърната форма на ужасяващата мизерия, в която живее огромното мнозинство.  За да могат някои да се къпят в напълнени с мляко вани, милиони човешки същества трябва да останат дори без живителната за тях вода.

 

С една дума, капиталистическото общество е, дори и в своите най-добри варианти, несправедливо общество. То не може да бъде прието от  никого, който носи в себе си най-същественото за човека чувство — чувството за справедливост.

 

Не може да се отрече, че в някои капиталистически държави – скандинавските държави, Канада, Нова Зеландия — съществуват  и наситени с достатъчно  справедливост зони. Но това се дължи не на капитализма в тези държави, а на проникналия у тях — в някаква степен — социализъм.

 

Защото голямата истина е, че социализмът и само социализмът носи справедливост.

Статията е публикувана със съкращения във в-к "Дума' на 12 декемери 2009 г.

 

 

 

 

 


Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org