БАС

Български Антифашистки Съюз

БАС - Русе

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Интернационалният капитализъм
Диктатурата на глобалния пазар

версия за печат

 


Подбор и превод:
Иван АЛАДЖОВ
и Любен АЛАДЖОВ

Страници: 1 2 3
 


        Немските социално-критични журналисти д-р юр.н. Ханс-Петер Мартин и инж. Харалд Шуман са автори на политическия бестселър «Клопката на глобализацията». С изнесените примери те са едни от първите, които в Германия полагат началото на аналитичното разобличаване на механизмите на глобалния капитал за неоколонизиране на света от няколкото стотин мултинационални суперконцерни. Този процес продължава и днес и се извършва с помощта на международните финансови институции (МВФ и СБ), създадени и контролирани от богатите индустриални държави.

        Авторите на книгата са присъствали на срещата на икономическия, политическия и научен елит около клуба Г-7, както те го наричат «капиталистическия интернационал». Тази среща се провежда по инициатива на “перестройчика”, Михаил Горбачов в луксозния хотел “Феърмонт”, в Сан Франциско, Калифорния, където бе обсъден «новия световен ред» и бъдещето на 21-ви век.

        В резултат на пълното освобождаване на капитала и неолибералното комерсиализиране на глобализацията сивите кардинали на световната икономика предвиждат разпадане на човечеството на две касти: 20 % заможно малцинство, т. нар. златен милиард, и 80% ненужно мнозинство «излишни хора», от които модерната, високотехнологична икономика не се нуждае нито като работна сила, нито като източник на печалба. За тях няма работа, няма и препитание. Тези изхвърлени от обществото хора са заплашени в бъдеще от социална и биологична деградация.

        Антропологични проучвания на ООН, провеждани в продължение на десетилетия, са установили, че при социално слабите слоеве от населението в изследваните страни вече са констатирани фатални биологични изменения - изоставане в ръста и в умственото развитие на хората, живеещи в мизерия. А това е констатирано не само в слаборазвити страни, но и в САЩ, където обществото е силно сегрегирано.

        Поради ограничените ресурси на планетата и прогресивното обедняване на човечеството експертите изразяват опасение, че тази тенденция ще се запази и след няколко столетия човечеството дори ще се раздели на две раси: малобройна, заможна и физически добре развита, с ръст над 2,10 м и многобройна с пигмейски ръст от 1,30 м и с ограничени интелектуални възможности.

        Тази ужасяваща перспектива надхвърля визиите дори на най-страховитите расистки теории и идеологии.

        Книгата на двамата автори се появи в навечерието на многохилядните протести на алтерглобалистите в Сиатъл и Генуа, които вече са традиция за социалните форуми. Тази кинга сложи началото на широка световна дискусия за опасностите от комерсиалната злоупотреба с иначе обективния и полезен процес на икономическа глобализация, който винаги е съпровождал развитието на човечеството.

        Фундаменталните изводи, които авторите правят, са резултат от анализ на катастрофалните процеси в редица икономики (Мексико, Индонезия и др.), попаднали в смъртоносната клопка на неолибералната глобализация.

        Предлагаме на нашите читатели фрагмент от уводната част на книгата на Ханс-Петер Мартин и Харалд Шуман «Клопката на глобализацията«. Тя дава красноречива представа за обстановката, в която се решават съдбините на земното население и за манталитета на елита, който арогантно си е присвоил това право. Силно впечатление прави пренебрежителния тон на босовете на мегаконцерните, с който коментират подчинените си, създали несметните им богатства, говорейки за тях като за полуроби, които могат да бъдат назначавани и уволнявани от компютър, стига само печалбите да го изискват. Тук възниква въпросът: кой за кого е създаден - икономиката за хората или хората за икономиката? Отговорът на тази дилема се съдържа в идеологията на капитализма, който допуска всички средства в името максимална печалба. Но когато става дума за съдбата на човечеството, или за съществуването дори само на един човек, тогава проблемите за ефективност и печалба в бизнеса губят всякакъв смисъл.

        Започне ли икономиката да изяжда хората, това вече е началото на канцерогенен процес в организма на обществото, който ще доведе до неговата смърт, ако имунната му система не противодейства.

Статията е публикувана във в-к "Нова Зора", бр. 15, 17 април 2007 г.

        Хотел “Феърмонт” в Сан Франциско е обгърнат с легенди от световен формат. Той е институция и икона, символ на радостта от живота. Който го познава, фамилиарно го нарича “Феърмонтът”, а който живее в него, значи е един от успелите в живота... В просторните плюшени салони са празнували триумфалните си успехи и забогателите от катастрофалното земетресение 1906 г. (Сан Франциско е полуразрушен тогава, б.р.), както и американските генерали от двете световни войни, основателите на ООН, господарите на концерни, както и всички американски президенти.

        В края на септември 1995 г. в тази обвеяна с митове и история обстановка един от хората, които сами творят история, Михаил Горбачов, приема елита на света.
        Защо тъкмо тук, в Президио, квартал, южно от моста «Голдън гейт»? Защото тъкмо тук в края на студената война американски меценати от благодарност към неговото дело му основават фондация. И сега Горбачов е поканил 500 водещи политици, икономически босове и учени от цял свят. Този нов «глобален мозъчен тръст», както последният президент на Съветския съюз нарича срещата, ще посочи на човечеството пътя към 21-вото столетие, «пътят към една нова цивилизация».

        Опитни, стари политици като Джордж Буш-старши, Джордж Шулц или Маргарет Тачър си дават среща тук с новите господари на света като Тед Търнър, шефът на СNN, най-могъщият медиен концерн на планетата, и с други величия от неговия ранг... Всички са се събрали и възнамеряват в продължение на 3 дни, разделени на тематични групи, да работят интензивно с глобалните фигури от компютърния и финансов бизнес, със сивите кардинали на икономиката, с професорите по икономика от университетите в Станфорд, Харвард и Оксфорд.

        Естествено, ще бъдат изслушани и емисарите на свободната търговия от Сингапур и дори от Пекин, щом става дума за бъдещето на човечеството.
        Никой не е дошъл на празни приказки. Никому не се позволява да смущава свободните изказвания, досадните журналисти са отстранени с цената на много изразходвани средства. Строгите правила на дискусията задължават участниците да се освободят от всякакви риторични увлечения. Въвеждането в темата може да трае най-много 5 минути, изказванията - не повече от 2 минути.

        Джон Гейдж, топмениджър в американската компютърна фирма «Сън Майкросистемс», открива дебата на тема «Технологии и труд в глобалната икономика». Фирмата му просперира. Той може да поеме всички желаещи на работа, включително и чужденци без разрешение за работа. Ето защо обявява, че правителствените разпореждания за трудовия пазар са без значение за него. Той назначава «добрите мозъци на Индия», да работят докато могат... «Днес ние назначаваме нашите хора чрез компютър, те работят за нас на компютър, и ние ги уволняваме също чрез компютър». В остатъка от 30 секунди за своето изказване, Гейдж заявява: «Ние си избираме просто най-умните. По този начин постигнахме ефективност, която ни позволи да повишим оборота си от 0 в началото ... до над 6 милиона днес.» Самодоволно се обръща към съседа си по маса и му се усмихва многозначително: «Дейвид, ти не беше толкова бърз като нас, нали?».

        Този, към когото Гейдж се обръща, е Дейвид Пакард, съоснователят на високотехнологичния гигант «Хюлет-Пакард». Възрастният, просперирал със собствените си усилия милиардер, го контрира с ясния въпрос: «От колко служители имаш нужда Джон?». «От шест, а може би осем», отговаря сухо Гейдж. «Без тях сме загубени. При това е без значение, къде по света са те». Тук се намесва ръководителят на дискусията, проф. Ръстъм Рой от университета в Пенсилвания: «И колко души работят сега за “Сън Системс”?» Гейдж: «16 000. Но освен едно много малко малцинство, всички те са резерв, подлежащ на уволнение при рационализиране на фирмата».

        Това изказване не предизвиква никаква реакция у присъстващите. За всички тях възможността за неподозирани по мащаб съкращения е нещо съвсем нормално. Никой от скъпоплатените мениджъри от високотехнологичните индустрии на бъдещето не си прави илюзията, че ще има достатъчно нови и добре платени работни места в този бизнес за всички желаещи, както и за която и да е друга сфера от икономиката.

        Прагматиците, събрани във Феърмонт, свеждат бъдещето на света до две числа и едно понятие: “20% на 80%” и “тититеймънт”. 20% от работоспособното население ще са достатъчни през идващия век, за да поддържат работата на световната икономика. «Тя не се нуждае от повече работна сила», смята търговският магнат от Югоизточна Азия, Уошингтън Си Цип. Една пета от всички търсещи работа ще е достатъчна, за да се произведат всички стоки и високотехнологични услуги, които днес потребява световното човечество. Тези 20% ще участват активно в живота, в печеленето на средства и в консумирането на блага, независимо в коя страна са. Към тях могат да се причислят и някой друг процент богати наследници.

        А след това? Какво ще стане с останалите 80%, които ще останат без работа? «Със сигурност - казва американският автор на книгата “Краят на труда”, Джереми Рифкин, - останалите 80% ще имат големи проблеми».

        Мениджърът на Сън - Гейдж, добавя остроумно, позовавайки се на шефа си, Скот Мак Нийли: «Въпросът в бъдеще ще бъде: “да имаш ли обяд или, да бъдеш използван за обяд”».

        Висококаратният дискусионен кръг за «Бъдещето на труда» впоследствие се занимава с онези слоеве на обществото, които няма да имат работа. Твърдото убеждение на участниците е, че към тях ще се причислят в бъдеще десетки милиони хора по целия свят... Във «Феърмонт» дори се изказва идеята за възникването на нов обществен строй в богатите страни, който да е без средна класа и никой не възразява срещу тази представа.

        Повече внимание в това отношение се отделя на израза “тититеймънт”, въведен от стария ветеран, Збигнев Бжежински... “Тититеймънт” обяснява Бжежински, е комбинация от две думи: “ентъртеймънт”=”развлечение” и “титс”=”женски гърди”. При това Бжезински няма предвид сексуалния смисъл на “женските гърди”, а по-скоро хранещата им функция като източник на мляко от кърмещата майка.
        Скритото значение на нововъведения термин е комбинация от отвличащи вниманието развлечения в съчетание с достатъчно храна, за да бъдат поддържани в добро състояние на духа излишните хора от населението на земята.

        Внимателно се обсъждат от мениджърите и възможните дозировки между хляба и зрелищата. Обмисля се, как богатата 1/5 част от населението на земята да развлича ненужния остатък на човечеството. При съществуващия глобален конкурентен натиск за решаването на тази задача не ще може да се разчита на социалния ангажимент на икономиката. Грижата за безработните трябва да бъде поета изцяло от други. Намирането на смисъл за съществуване и интегрирането на излишните 4/5 от населението на планетата, дискутиращите очакват да се поеме от широкото поле на доброволните обществени организации, от съседските обединения за взаимопомощ, от спортните клубове и от всевъзможни други сдружения. «Общественият престиж на тези дейности може да бъде повишен, ако се въведе макар и скромно заплащане за тях, с което ще се засили самочувствието на милиони граждани», смята проф. Рой. Във всеки случай, ръководителите на концерни очакват, че съвсем скоро в индустриалните държави ще се появят хора, които ще са готови срещу почти нулево заплащане да поддържат улиците чисти или за оскъдна прехрана и подслон да работят като домашни прислужници.

        Организаторите на тридневната среща във “Феърмонт” се изживяват като пионери на новия вид цивилизация. За съжаление поетата посока от босовете на концерните и представителите на науката води тъкмо в обратната посока - към предмодерните времена на дивия капитализъм.

        Светът ще трябва да очаква не соцалдемократическия модел на социално-пазарната икономика с 2/3 благоденстващо общество, а неолибералният модел на глобалната икономика, която се ръководи от максималната печалба и която създава обществото на 4/5 излишни хора, поддържани с дрогата “тититеймънт”.