БАС

Български Антифашистки Съюз

БАС - Русе

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Брояч на посещенията



КАВАЛЕРЪТ  и  МАФИЯТА

Съдебните  процеси  срещу  Силвио  Берлускони

Д-p. юр.н. Иван Аладжов

«Организираната престъпност представлява най-виcшата степен на развитие на капиталистическите производствени отношения и идеология. Тя е същината на самия капитализъм. В нея той се оглежда.»

Професор  Жан  Зиглер,  из „Нашествието на варварите“, Женева 1998 г.

 

        Неотдавна италианската съдебна система взе решение да започне нов процес срещу бившия министър-председател на страната—мултимилиардера Силвио Берлускони. След обширни разследвания, стигащи до средата на 90-те години, и вземане на показания от 14 обвиняеми, между които са и синът и дъщерята на екс-премиера — Марина и Пиерсилвио – работещи за медийната империя на семейството, мuланските прокурори Робледо и Де Пасквале решиха да издигнат нови обвинения срещу Берлускони за подкупване. Според магистратите той, като собственик на медийния конгломерат «Медиясет» бил отпуснал във връзка със закупуването на телевизионни права, огромни финансови средства от над 500 000 евро на своя тогавашен адвокат и финансов съветник, англичанина Дейвид Майлс, за лъжесвидетелстване, раздаване на подкупи и за намиране на фалшиви свидетели, които да направят благоприятни за Берлускони показания пред съда във връзка с водените тогава процеси срещу него.
Преди няколко години определени политически кръгове в България в търсене на кумира за новия си «цивилизационен избор» бяха силно запленени от образа на италианския мултимилиаpдер Берлускони и неговата партия «Форца Италия», срещу когото италианската съдебна система многократно е отправяла обвинения и дори произнасяла условни присъди за връзка с мафиите, за пране на пари в размер на няколко стотин милиона евро, за подкупване на съдии и други държавни чиновници и за купуване на гласове по време на избори.

Влиятелният германски ежедневник «Зюдойче Цайтунг» даде следната съкрушителна оценка за Берлускони и неговото управление за Италия: «Държавният глава в Рим представлява най-голямата заплаха за италианската демокрация от Бенито Мусолини насам. Никога след Втората световна война Италия не е имала министър-председател, който толкова открито да преследва своите частнособственически интереси. Това е свързано с позицията му едновременно на най-богат предприемач и на най-влиятелен политик в страната. Берлускони създава държава в Централна Европа, в която демокрацията се изпразва от съдържание... Той става толкова по-агресивен, колкото по-застрашен се чувства от останалите, все още действащи механизми.»

Вечно усмихнатият бивш премиер на Италия е политикът, за когото се казва, че има много лица. За богатите италианци той е най-великият държавник и най-успешният бизнесмен от десетилетия насам. Неотдавна, в тесен кръг, те му поднесоха своите дълбоки почитания и го удостоиха с титлата «Кавалер на републиката». Усмихнат, както винаги, той не пропусна да им се отблагодари, като намали радикално данъците за тях, както и с над четвърт милион Евро за самия себе си.

        За повечето обикновени италианци, обаче, Кавалерът е олицетворение на безскрупулен олигарх. И докато по време на неговото регентство икономиката на Италия стагнира, а покупателната способност на средностатистическия италианец значително намалява, за 5-те години на своето управление Берлускони успява да утрои състоянието си, което вече значително надхвърля 10 милиарда Евро. С което той се класира сред най-богатите хора на планетата. За Кавалерът се казва, че имал дялово участие в над 5% от индустрията на Италия и притежава 40% от медиите й, а като премиер е контролирал пряко и държавния дял от още 40%. Берлускони без колебание уволнява критичните духове и назначава послушни журналисти, които с готовност премълчават неудобните за него обвинения, дори на Еврокомисията за нередности в държавния бюджет. Заради подобен стил на управление неговата партия «Форца Италия» губи доверието на избирателите. Отчитайки тази опасност, той се заема да «реформира» избирателната система така, че да гарантира победата си на изборите. Като първа стъпка в тази насока бе ограничен равнопоставеният достъп за предизборната реклама в медиите най-вече за новите и малките партии, като се обвърза медийното време с настоящата квота в парламента.

        Но истинските проблеми на Кавалера са свързани с правосъдието. Срещу него и негови приближени са заведени многобройни дела за незаконна приватизация, за пране на мръсни пари, за нелегално партийно финансиране, за двойно счетоводство, за укриване на данъци и за връзки с мафията. Защитавайки себе си и своите доверени, той използва позициите си на премиер, за да инициира законодателни промени в своя полза. Кавалерът поддържа цяла армия от платени наемници-юристи, чиято единствена задача е да издирват разпоредби в наказателното право, които биха го застрашили и да изготвят предложения за тяхното изменение. Той систематично дискредитира съдебната система чрез контролираните от него медии, ограничава нейните възможности за разследване и инициира в структурите й интриги, които я парализират отвътре. Кавалерът налага и тоталното подслушване на разследващи го съдии и прокурори, на опозиционни политици и медии от преданите му цели 10 служби на италианската държавна сигурност. В повечето случаи досега с подобни трикове той е съумял да се измъкне от примката на закона, а там, където това не му се е удавало, на гилотината на правосъдието са полагали глава негови доверени лица.

        През декември миналата година в Милано срещу него се проведе процес за подкупване на съдия по делото за незаконната приватизация на държавния хранителен концерн “СМЕ” през 80-те години. Присъдата от 5 години затвор за подкуп от 434 000 долара получи неговият юрист Чезаре Привети. Тази сума е била приведена на неговото конто през 1991 г. от задгранична сметка на Берлускони, след което той я е прехвърлил на сметката на римския съдия Ренато Сквиланте. За това престъпление съдията Сквиланте също отнесе не само позора, но и 8 години престой на държавна издръжка в компанията на свой бивши «клиенти». Но по отношение на Кавалера съдът тогава не намери достатъчно кураж и направи грандиозен юридически пирует, като не го осъди поради изтеклата давност на деянието поради «чистото му минало», въпреки че вината беше доказана в процеса. Между другото тази промяна в наказателния кодекс, която значително съкращава давността за престъпления от този род за над 60-годишни политици, бе приета малко преди това от самото правителство на Кавалера.

        Зад усмихнатата маска на Берлускони се крие още една тъмна страна на неговия образ — връзките с мафията. Нейните 500 клана и 65 хиляди членове са фактор в икономическия и политическия живот на Италия, който не може да бъде пренебрегнат от един преуспяващ бизнесмен като Кавалера. Контактите с мафията той осъществява чрез доверения адвокат, 62-годишния сицилианец Марчело дел Утри. Двамата се познават още от студентските си години, а от 1974 г. Дел Утри е назначен за негов личен секретар и 30 години работи вярно за своя патрон. Кариерата на Дел Утри е впечатляваща. Той е един от създателите на партията «Форца Италия», издига се до сенатор в Рим, бил е член на Европейския парламент и е неизменно в надзорните бордове на фирмената империя на Кавалера. В края на 70-те години Берлускони назначава за шеф на конюшна в свое имение близкия на Дел Утри бос от мафията Виторио Мангано. Странното в тази история е, че в това имение въобще не е имало коне. Счита се, че Кавалерът е прибягнал до услугите на застаряващия мафиот, за да си осигури неприкосновеност и достъп до парите на мафията. И явно не е сгрешил, защото след смъртта на Мангано по банковите му сметки постъпват 60 милиона евро. Естествено, такива крупни банкови трансфери не остават незабелязани и прокуратурата в Палермо повдига обвинение срещу Берлускони и Дел Утри за връзки с мафията и за пране на няколко стотин милиона мръсни пари. Съдебният процес продължава 7 години и са разпитани над 200 свидетели. Разкаяли се мафиоти потвърждават пред съда многократните срещи на Дел Утри с боса на босовете в Сицилия Стефано Бонтадже, убит по-късно от бруталния кръстник Тото Рина. Протоколите от разпитите разкриват, че Дел Утри е трябвало да заинтригува мафията с бизнеса на Кавалера. Почтените господа от Коза Ностра са останали силно впечатлени от предприемчивия бизнесмен, изразили очаквания за «плодотворно сътрудничество». За доказани връзки с мафията съдът в Палермо вкара Дел Утри за 9 години в затвора. Но поради липса на достатъчно доказателства Кавалера и този път се отървава от възмездие; разбира се той не е бил глупав и не е сключвал писмени договори с влиятелните си нови приятели от организирания престъпен свят.


        Естествено, много е трудно тогава в съда да се докаже това, което вършат мощните мафии , имайки предвид, че тяхната икономическа печалба надхвърля 100 милиарда Евро на година, т.е. близо 10 % от БВП на страната, както и, че Коза Ностра стои зад блестящите победи с над 80% за Берлускони на всички избори в Сицилия, където купуването на гласове за удобни политици от десетилетия е превърнато от «Почтенното общество» в масова практика. Трудно е да се докаже и кой дърпа конците в кървавата вендета на неаполитанската мафия Камора, в която от 2004 г. показно са екзекутирани вече близо 400 души в града, разположен в подножието на вулкана Везувии.

        Корените на мафията са стари и дълбоки и нейните метастази достигат дори до кабинетите в Рим. Организираната престъпност вече от десетилетия се е превърнала в трайна и неразделна част от икономическата и политическата система на Италия (а и не само там), въпреки че страната е от основателките на Европейския съюз още от самото му начало. Затова е и повече от наивно да се вярва, че след влизането на България в ЕС, автоматически и задължително ние ще успеем да се преборим с престъпността на мафията у нас, която, както пише проф. Ж. Зиглер, е «най-висшата степен на развитие на капиталистическите производствени отношения и идеология.»

        И само народите са в състояние радикално да променят нещата, ако престанат най-после да вярват в празните приказки и позьорството на политически илюзионисти а ла Берлускони и осъзнаят, че причините за организираната престъпност се крият изцяло в този род хищна икономическа система.


Организираните престъпни организации в Италия са:
— Сицилианската мафия Коза Ностра с над 65 000 члена от 150 фамилии
— Камора в Неапол и Кампания с 6 500 члена и 50 000 съучастници от 130 фамилии
— Н`Дрангета в Калабрия с 5 000 члена от 150 фамилии
— Нуева Сакра Корона в Апулия с 2 000 члена от 50 фамилии