актуална политика, новини
Меню

Корупцията —

продукт на една лишена от морал икономическа  система

 

 Проф.д-р Велко Вълканов

 

             В последните парламентарни избори една от най-спекулативно използваните теми бе темата «корупция ». Някои, паднали до равнището на психопатията, обещаваха, ако им предоставят парламентарната власт, да я унищожат за сто дни.  Обещаваха невъзможното. Корупцията не може да бъде унищожена нито за сто дни, нито за сто месеца, нито за сто години. Тя е производна не на властта, а на една изцяло лишена от морал икономическа система. Запази ли се тази икономическа система, ще се запази и корупцията.

Икономиката сама по себе си не притежава, разбира се, морал. Тя  придобива морал чрез хората, които я осъществяват.

Моралът на хората, които осъществяват  икономиката, се определя от отношението им към собствеността върху средствата за производство. В една капиталистическа икономика, т.е. една икономика, в която средствата за производство принадлежат на частни лица,  не може да има морал. Съществуват наистина хора, притежаващи  значителен капитал, които нерядко проявяват висок морал. Но предлаганите в тази насока примери не изключват действието на общото правило, че  собственикът на  капитала е подчинен не на самия себе си, а на капитала. Един от героите на  американския  филм «Уолстрийт » изрича следната мисъл: «Най-лошото на парите е, че ни карат да действаме против волята си ».  А у парите, т.е. у капитала   морал  няма.

Капиталът  се подчинява не на външни за него норми, а единствено на   вътрешната си потребност да нараства  възможно най-бързо и  във възможно най-големи размери.  Но дори и когато е принуден (от конкуренцията) да се съобрази с някои, външно погледнато, морални изисквания (например да дава относително вярна информация за своите продукти), капиталът все пак не става морален. Той просто калкулира «морала » като елемент от системата, осигуряваща по-висока  норма на печалбата.

Капиталът проявява своята независимост не само спрямо нормите на морала, но и спрямо нормите  на закона.  Той ще се подчини  на нормите на закона само ако те няма да засегнат съществено нормата на неговата печалба. Колкото по-висока е нормата на печалбата, толкова по-нисък е неговият праг на законосъобразно поведение. В неудържимия си стремеж към висока печалба капиталът е готов не просто да наруши закона, а  да извърши и най-тежки престъпления. Той без колебание ще премине през  всеки чужд интерес, ще премине и през трупове, понякога дори през много трупове. Войната е най-очевидното доказателство за това

Доводи в тази насока ни предлага «Капиталът » на Маркс.

Като разсъждава върху природата на капитала, Маркс, след като цитира френския автор Marie Augier  (Ожие), според когото  парите се «раждат на този свят  с кърваво петно на  бузата »,  добавя, че «от новосъздадения  капитал, от всичките му пори, от главата до петите,  изтича кръв и мръсотия ».   В подкрепа на тази своя мисъл Маркс в бележка под линия се позовава на друг автор, Т. J. Dunning.

T.J. Dunning полемизира със списанието «Quarterly Reviewer », застъпило тезата, че «Капиталът избягва шума и кавгите и се отличава с една плаха натура. Така е,  съгласява се Dunning, но това не е все пак цялата истина. И продължава: «Капиталът се страхува от липсата на печалба или от твърде малката печалба, както природата се страхува  от празните пространства. Но щом разполага с достатъчна печалба, капиталът придобива смелост.  Осигурете му  10 процента и той е готов  да влезе в действие, при 20 процента той се оживява, при 50 процента е готов да си счупи главата, при 100 процента ще потъпче всякакви човешки закони, при 300 процента няма престъпление, което  да не е готов да извърши дори и при заплахата да увисне на бесилото » .   (Маркс, т.23, с.770)

Твърде често законът се персонифицира в определен държавен служител. Но за капитала държавният служител е просто една от стоките, купувани и продавани на общо основание. Ако държавният служител, застанал  на пътя му, се опита да му създаде  някакви затруднения, капиталът просто го купува. Малкият служител — с малко пари, големият служител — с много пари.  Така възниква социалният феномен, наричан със  звучната дума корупция.

Корупцията е «нормално »   явление  в отношенията между капитала и държавния апарат. Тя е проход, който капиталът прави през системата на държавния апарат, за да излезе на «оперативен простор ».  Заедно с това корупцията разгражда морално държавния апарат. Той се оказва неспособен да обслужва обществените интереси, заради които е създаден. Чрез корупцията държавният апарат придава обратни стойности на цялата своя дейност. Корумпираният  държавен апарат се превръща във враг номер едно на самата държава, на самото  общество.

Корупцията е грозно социално явление, но в западните държави натрупаният  вековен опит е успял да я приукраси.   Там подкупът е не подкуп, а комисионна. И все пак тежки прояви  на корупция от класическия тип могат да се наблюдават в западните държави и днес. Неотдавна корупционен скандал разтърси правителството на Гордън Браун,  в резултат на който няколко министри напуснаха кабинета. В Германия Хелмут Кол бе принуден да   подаде оставка  заради поддържаната от него черна каса. В Щатите самият Рейгън бе сериозно заплашен от импийчмънт, когато се оказа замесен в финансови сделки, свързани с освобождаване на американските заложници в Иран. Да не говорим пък за Италия, в която корупцията се радва на почти официално признание.

Макар и сама по себе си неизтребима, корупцията би могла в някаква степен да бъде ограничавана чрез енергични мерки на правозащитните ни органи.   Но трябва да сме все пак наясно, че макар и  да  спечелваме отделни битки срещу корупцията, тя като явление ще се съхрани, доколкото ще се  съхрани нейната икономическа основа - капитализмът.

Очертава се острата потребност държава да се върне в икономическия  живот на обществото. Наложително е тя да притежава свои собствени  средства за производство — особено в някои жизнено важни за човека направления. Чрез активна и успешна икономическа дейност държавата трябва  да изтласква  капитала от обществото. Трябва постепенно да му се отнеме доминиращата роля, на която той днес се радва.

Нека отбележим, че необходимостта от участието на държавата в икономиката вече се чувства в редица водещи капиталистически държави. Някои държавни дейци на Запада понесоха дори упрека, че въвеждали социализъм. Упрекът  е неоснователен, но той издава упорито потулваната истина, че обществото се нуждае именно от социализъм. Защото се нуждае от морал.

 


Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org