актуална политика, новини
Меню

Няма ляво, няма дясно!?

Отговор на една нито лява, нито дясна статия

                                        

                                                                Проф. Велко Вълканов

 

В «Дума» (от 14 април) бе публикувана статията на Андрей Пантев «Десен» не е гордост, «ляв» не е укор. И обратното». Ще призная: прочетох я без всякакво удоволствие.  Дълбоко чужда ми е натрапваната напоследък теза, че няма „ляво”, няма „дясно”, каквато теза откриваме и в статията на г-н Пантев. 

Г-н Пантев заличава всякаква граница между лявото и дясното, като заличава по този начин и нравствената оценка, която се свързва с тях. Според него за дясното може  да се каже това, което може да се каже за лявото и обратното! С други думи, какъвто и да сме, сме все никакви

 

Не е трудно да се разбере, че с така натрапваната теза  преднамерено  се създава идеологическата мъгла, в която трудно можем  да се разпознаем. В мъглата всички сме еднакви, поради което и ставаме взаимно заменяеми. Стават възможни всякакви партии, всякакви коалиции, всякакви правителства, всякакви изобщо съглашения. Днес в една партия, утре в друга, днес една коалиция, утре друга – разлика между тях няма, защото няма разлика между ония, които ги съставляват. Те нямат цвят, техният цвят е безцветието или, ако искате, многоцветието на хамелеона — цвят според обстоятелствата. То е тяхното оправдание за отсъствието на собствена позиция по основните въпроси, които вълнуват човека и обществото.  

 

Като съм тръгнал да правя самопризнания, ще призная и греха си, че се чувствам категорично ляв. С това отхвърлям тезата на г-н Пантев, че не съм по-различен от Иван Костов, Симеон Кобургготски,  Бойко Борисов,  Яни Янев, Волен Сидеров. (Спирам дотук, за да си спестя някои излишни ядове). Няма да се поколебая да кажа, че на това именно основание се смятам не просто по-различен, но и по-добър от тях. По-добър съм не защото съм сам по себе си по-добър, а защото ратувам за една обществена система, която е по-добра (по-човечна!) от обществената система, за която ратуват те. Аз ратувам за обществената система, наричана социализъм,  те ратуват за обществената система, наричана капитализъм. При съществуваща днес социалнополитическа обстановка  ляв е следователно този, който е за социализъм, десен е този, който е за капитализъм.  В това именно се и състои  разликата между лявото и дясното,  като предпоставям, че е достатъчно ясно какво е това социализъм и какво — капитализъм. 

 

Неспособен да овладея дързостта си ще кажа и това, че за мен всеки почтен човек е неизменно ляв. Искаш ли да бъдеш човек, няма как да не искаш да бъдеш ляв. Всъщност това не е толкова въпрос на искане, поради което  ще го кажа по друг начин: искаш ли да бъдеш човек, ти си неизменно ляв. Това е моето разбиране за ляво и дясно. А г-н Пантев нека си остане разкрачен пред въпроса какви са всъщност Сталин и Хитлер — леви ли са, десни ли са, или дявол знае какви други.

.

В статията на г-н Пантев особено неприемлив е финалът й. Той е направо оскърбителен — за самия г-н Пантев. Той изказва мнението, че „синът на другаря Божинов е недоволен от това, че синът на другаря Станишев се реализира, а не той”. Най-напред  ще кажа, че да си станал министър-председател съвсем не е кой знае каква реализация.  Министър-председатели бяха и Иван Костов, и Стефан Софиянски, и Ренета Инджова и Симеон Сакскобурггготски. В какво им е реализираното  на всичките тези персони? Но оскърбителното във финала на  статията на г-н Пантев е самата мисъл, че някой (в случая синът на другаря Божинов) може да поиска да се разграничи от някого другиго (в случая от сина на другаря Станишев), воден единствено от чувството на завист. Само това  чувство ли познавате, г-н Пантев?

 

Статията е публикувана във в-к „Дума” на  15 април 2009 г.

 

 
Последно обновяване


Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org