БАС

Български Антифашистки Съюз

БАС - Русе

                          

Малко познати оръжия на Германия през Втората световна война  

Мариана АНГЕЛОВА

 

          И досега щях да смятам книгата на Пол Льо Каьор “Нацистките мистерии в езерото Топлиц” (издадена през 2002 г.), за фантастика, ако не ми бе попаднал друг източник - “Ателието на Дявола. Най-голямата парична фалшификация в историята” (издадена през 2007 г. от Адолф Бургер в Германия), както и документи, публикувани във в. “Патриот Резистан” през януари, 2008 г.

 

Втората световна война се е водила с всички средства - на фронта, в областта на разузнаването, в икономиката, в научни лаборатории, чрез банките. Разсекретяването на архивите върви непрекъснато, така щото ни очакват изненади.

В концентрационния лагер Заксенхаузен, далеч от общите постройки, двойно обградени, се издигали две помещения с бояядисани в бяло прозорци. Тук на 5 май 1944 г. преместват от други лагери Адолф Бургер и още двайсетина затворници, всичките евреи, по професия печатари.

 

В сравнение с Аушвиц и Биркенау условията в тайнствените бараки били съвсем различни: навред царяла чистота, имало ултрамодерни типографски машини, инсталации за хелиографиране, фотолаборатория, гравьорно отделение, самостоятелен електрогенератор, даже... лекар. Какво очаквали от концлагеристите, отървали се на косъм от газовите камери? “Да произвеждате лири стерлинги”, обяснил им комендантът на лагера СС-офицер Бернхард Кругер.

Идеята да се наводнява противниковия пазар с фалшиви пари съвсем не била нова. Още в 1789 г., когато Френската революция въвежда за разплащателно средство т. нар. асигнати, англичаните предизвикват инфлация на “вечния” си враг - пускат фалшиви пари в периода 1790 г. - 1796 г.

 

Райхсверът опитва да плати репарациите по Версайския договор (1920 г.) също с подправени пари. За да съсипят икономически младата съветска държава, пак немците разпространяват фалшиви червонци.

 

Аферите били разкрити чак след ликвидиране на германските работилници в Унгария. Замисълът на нацистка Германия да удари противниците и чрез инфлация, бил одобрен от Химлер и Хитлер през 1939 г., а в 1941 - системно разработен под името “Операция Андреас” (сетне - “Бернхард”). Задачата на специално подбраните концлагеристи - залог за успеха бил животът им - се очертавала почти невъзможна за изпълнение. Хартията на “немските” лири трябвало да бъде същата, както използваната от Бенк ъф Ингланд; клишетата да възпроизвеждат и най-малките подробности, а последователността на серийните номера да не буди подозрение. Освен това банкнотите следвало да са износени, т.е. преминали през много ръце. Изпълнението на което и да е от тези изисквания само по себе си граничело с научно-техническо постижение.

 

Химическият анализ на оригиналната хартия показал, че в основата й е вид памук, отглеждан единствено в Турция. Доставен оттам обаче, той не свършил работа, колкото и да сменяли съставките. Бая работа хвърлили университетските лаборатории, докато се установи, че отличителното качество на английската хартия се постига с употреба на отработени и после разчепкани памучни конци. Трудности създали защитните “водни” знаци, видими само в преминаваща светлина. В истинските банкноти били вплетени и метални влакна с малък и различен диаметър.

 

И когато всичко изглеждало разшифровано, появили се фибри от непознато в Европа растение, виреещо в Далечния изток. Успели да го закупят и книжната фабрика в Хаанемюле, Долна Саксония, впрегнала най-квалифицирания си персонал, за да постигне желания резултат. За пълно сходство трябвало да се съобразят с общо 160 особености.

 

Така през януари 1943 г. 26-имата печатари, чийто брой нараснал на 144 души към есента на 1944 г., започнали изработка на банкноти от 5, 10, 20, 50 лири стерлинги. Че уподобяването било пълно, доказала следната проверка: немски агенти, предрешени като търговци, се явили в Централната швейцарска банка, “загрижени” за автентичността на парите, с които им “били” платили стоките на “черния” пазар. След обстойна проверка и официално запитване до Английската банка относно серийните номера на купюрите швейцарците потвърдили валидността на представените лири.

 

Контролът на партидите, излизащи от Заксенхаузен, бил жесток: по 300 броя на ден, класирали ги на 3 купчинки - перфектни, приемливи (средно добри), които разпръсквали из отдалечени места във Великобритания, и негодни. Между 1943 г. и 1945 г. затворниците в Заксенхаузен произвели лири стерлинги на стойност 145 милиона и подготвили още 73 милиона.

 

Ателието изработвало и фалшиви документи за “агенти” на НКВД (т.е. за СССР), също имитирани до съвършенство. Върху светлозелена подложка, покрита с тънък червеникав слой от копринена тъкан, чрез дълбок златен печат нанасяли желаните индивидуални данни. И тук се явили пречки: оригиналният червеникав пласт имал определена зърнеста структура. СС-комендантът предупредил четиримата работници, отговорни за “съветските документи”, че ако не намерят изход от техническата загадка, ще ги разстреля. Добре че един от тях се досетил да разяде с химически вещества тънка месингова подложка до получаване на грапавостта, а после на преса “залепил” и тънкия слой. Работилницата се специализирала в служебни карти за разузнавачи от най-различни, включително невражески държави, които се внедрили в съответните служби.

 

Фалшифицирани пари от нацистка Германия се завъртели и около границите на България. Както е известно, силното партизанско антифашистко движение в западната ни съседка отстояло от окупация “минидържава”, която емитирала свои пари - денари. За да провалят новата монета и унищожат зародиша на бъдеща свободна Югославия, немците обезценили денарите.

 

В Заксенхаузен се занимавали и с печатане на пощенски марки - те служели за “пропаганда и осмиване на враговете”. Най-известна, днес изключителна филателна рядкост, е марката, имитация на английския оригинал по повод коронясването на Джордж Шести, с размери 25 х 40 мм. В нацистката версия тя съдържа Давидовата звезда, емблемата на СССР - сърп и чук, и надпис Техеран. 28.11.1943 г, датата на конференцията, събрала Рузвелт, Чърчил и Сталин. От само себе си се разбира, че тези пощенски марки за осмиване на Англия и СССР предизвикали смут в света.

 

В края на войната, предусещайки разгрома си, верните на Хитлер хора опаковали непуснатите в обръщение милиони, досиета, архиви и скъпоценности в херметично затворени калаени сандъци, пренесли ги в камиони и ги потопили в езерото Топлиц, югоизточно от Залцбург. От тогава до сега многобройни подводни експедиции разбулват мистерията.

 

За нас, обикновените съвременни на Втората световна война, тя ще остане в паметта ни с разрушена София, с лампионите - гроздове в небето й, пуснати на 10 януари 1941 г. от американски бомбардировачи за по-добра видимост на набелязаните обекти, със скупчените глави на възрастните около пломбираните радиоприемници в очакване на новини за събитията на Източния фронт, с преместването на шивашките работилници, които правеха кожухчета за немската армия от София в Троян, с внезапното изчезване на съседски семейства с жълта звезда на ревера, със слухове за сражения с горяните - така наричаха партизаните.

 

А ние, евакуираните в Панчарево софиянчета, ще запомним войната и с появилите се из ливадите примамливи предмети, които експлодираха и късаха пръсти...

Подводните течения в голямата дипломация и кроежите на бъдещите господари на света тогава още не бяха толкова отчетливи.

 

 

             Статията е публикувана в "Нова Зора" - брой 27 - 8 юли 2008 г.