Тези ужасни частни монополи
Ужасни са наистина тези икономически структури, които обслужат нашите интереси в една или друга област. Овладели определен сектор от икономиката, те действат като същински монополи. Предлагат ни „договори”, в които не можем да променим и една дума. Ако не приемете диктата им, те просто няма да ви обслужат.
Хиляди граждани можаха през последните двадесет години да се запознаят с фирмения морал на някои от тези монополи. В това отношение неприятни примери ни предлагат различните електроразпределителни дружества. Но те за съжаление не са единствените. Много неприятни примери ни предлагат и различните мобилни оператори.
Бях абонат на „Глобул”. В началото всичко се развиваше нормално. Но един ден получих очевидно завишена сметка. Преглътнах изненадата си и платих. Но следващия месец отново получих завишена сметка. Този път поисках да узная основанията за тази сметка. Оказа се, че през последните два месеца съм бил ползвал допълнителна услуга от страна на „Глобул”: всеки ден ми изпращали SMS, с които са ме уведомявали за „именни дни и църковни празници”. За всеки SMS са ми начислявали 0.20 лв., което за един месец съставлява 6 лв. с данъка 7 лв., което за два месеца съставлява 14 лв.
Бях смаян. Никога не съм искал (и не бих могъл да искам) подобна информация. Заявих своя протест в жалба до управлението на „Глобул”, но оттам без всякакво чувство за срам ми отговориха, че аз самият на 5 април 2009 г. съм бил направил „абонамент” за получаването на такава информация. Това бе чиста лъжа. В разговорите, които последваха, ми бе обяснено, че след като не съм бил заявил несъгласие да получавам оказваната ми услуга, аз, значи, съм се бил съгласил да я получавам. Това се нарича наглост. Аз, първо, не съм длъжен да чета различните SМS-и, които получавам, и второ, не съм длъжен да реагирам на факта, че ги получавам. Никой не може да ми натрапва услуга, която не съм поискал. Невъзможно е да се предпоставя мълчаливо някакво съгласие, което финансово ме обременява.
И така „Глобул” за два месеца просто ми открадна 14 лв. Можете да направите простата сметка каква сума ще получи уважаемият мобилен оператор, ако приложи този „номер” спрямо, да кажем, един милион абонати. 14 милиона лева! Ако някой открадне 14 лв., ще го съдят. Но ето, че някой краде 14 млн лева и никаква реакция от страна на държавата няма.
Отказах се от услугите на „Глобул”, за да прибягна до услугите на „Мтел”. Оказа се обаче, че от трън съм попаднал на глог.
Както всички други оператори, така и Мтел ми предложи „договор”, по който естествено нямаше какво да се договаря, защото всички бе предварително „договорено”. Имах единствено свободата да подпиша или да откажа да подпиша предлаганите ми в „договора” общи условия. Нямаше как, подписах, при това не за една, а за цели две години.
Нека предварително кажа, че, общо взето, рядко ползвам мобилния си телефон – водя десет-дванадесет разговора в месеца, при което разговорите ми продължават не повече от две минути. Но един ден получавам фактура, в която Мтел иска да му платя за разговор от 42 минути. Такъв разговор не бе, разбира се, възможно да съм водил.. При това, оказа се, водил съм този разговор с абонат, чиято идентичност така и не можахме да установим. Но от Мтел ме увериха, че виновният за дългия разговор съм аз: не съм бил натиснал клавиша за прекратяване на разговора, поради което именно са се натрупали тези 42 минути. Съгласих се да приема, че виновният съм аз и платих предявената ми сметка. Няколко месеца по-късно обаче картината се повтаря. По фактурата за м. май 2010 г. имам 11 разговора, от които 10 разговора са под 2 минути, а един – цели 60 минути. За този разговор ми искаха 16 лв.
Този път не се съгласих да приема, че вината е у мен. Нямаше как да е у мен, защото след случая с 42-минутния разговор специално внимавах след всеки разговор да натисна клавиша за прекратяване на разговора. Освен това, за да се смята, че един разговор продължава, е необходимо не само аз, но и онзи, с който съм разговарял, също да не е натиснал клавиша за прекратяване на разговора. Това обаче е съвсем малко вероятно.
Направих възражения в жалба до управлението на МТел, но възраженията ми не бяха приети. Глас в пустинята.
Пита се, как може човек да е сигурен, че мобилният оператор не е преднамерено завишил продължителността на водените разговори. И ако операторът е направил това, с какви защитни възможности разполага гражданинът? Казват му, че бил разговарял 60 минути и той не може да направи нищо, за да докаже, че това не е вярно. Не може и да се откаже от услугите на некоректния оператор: хванат е с договор за две години и ако иска да се откаже от договорните си отношения, трябва да плати неустойка за времето до края на двете години. И отново ще ви предложа да направите сметка каква печалба ще реализира мобилният оператор, ако увеличи разговорите на 1 милион абонати само с един час. При 16 лв за едночасов разговор общата сума ще възлезе на 16 млн лв. Хубави пари!
Както виждате, всичко в името на мобилния оператор, всичко за благото на мобилния оператор! И никакви гаранции за нещастия гражданин, принуден да ползва неговите услуги. И бъдете уверени, че не съм единственият, станал жертва на подобно отношение от страна мобилните оператори. Поне в този смисъл е писмото, което получих от Комисията за регулиране на съобщенията по повод жалбата ми срещу М-тел: „Във връзка с Вашата жалба Ви уведомяваме, че в КРС са постъпили жалби от други потребители, съдържащи сходен с Вашия проблем”
Това повече не бива да продължава. Необходима е спешна законодателна промяна. Трябва да се осигури възможността за едно действително договаряне на условията, при които гражданите ще ползват услугите на мобилния оператор. Необходимо е по-нататък гражданите да могат да прекратят предсрочно договорните си отношения със съответния мобилен оператор, ако те в своето развитие се окажат неизгодни за тях. Във всички случаи следва да се изхожда от принципа, че не гражданите съществуват за мобилните оператори, а мобилните оператори съществуват за гражданите.