“Километричен камък” в развитието на нашата графика

 

Така през януари 1934 година вестник “Русенска поща” чрез перото на рецензент, скрит зад инициалите С. Н. К., определя мястото на русенеца Петър Морозов в българското изобразително изкуство. Поводът за критичната бележка е първата самостоятелна изложба на художника в неговия роден град. А творецът вече е разнасял славата на своя талант в някои европейски столици и по-големи градове - София, Белград, Варшава, Венеция, Загреб, Лиеж, Прага и др.

 

Морозов

Защото точно той в най-големия български град край Дунав Петър Морозов се ражда на 6 ноември 1880 г. И точно тук юношата прави своята най-първа изложба - в салона на училище “Ангел х. Оглу” (1899 г.). Пред неговите пейзажи, картини, свързани с българския бит, голи тела и портрети са се спирали русенци в последните години на ХIХ век. А след това поразтваряли портфейли и портмонета, за да пуснат в касичката на младия талант по някоя и друга стотачка. Със събраните средства Петър Морозов продължава обучението си в софийското рисувателно училище, където негови учители са Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Иван Ангелов.

 

 

 

Завършва училището през 1905 година като живописец. Специализира в Париж  - в Академията по изящни изкуства,  където е ученик на метр Юбер. Продължава обучението си в Рисувалното училище в София, където негови учители са Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Иван Ангелов и др.. През 1908 г. заедно с Александър Божинов представят творчеството си в съвместна изложба. Специализира в Париж при Йосиф Питер. Годините за натрупване на майсторство (1911-1915 г.) се проточват заради двете балкански войни и Първата световна война. През 1916 г. е военен художник и фотокореспондент. (Заслужава да се отбележи, че Морозов е първият български фотожурналист – от 1912 г. заема точно тази длъжност във всекидневника „Утро“ и специализира в някои парижки и римски редакции).  “Нощна атака”, “При Чаталджа”, „В окопа“, „Другарят е намерен“ и други живописни платна, акварели, скици с туш и перо и пр.  са документално свидетелство, че Морозов се е намирал под свистенето на куршумите...

 

Спасяването на Самарското знамеИсторическата тематика е присърце за утвърдилия се вече художник: “Сянката на Самуила”, “Спасяването на Самарското знаме”...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Четата на Бенковски
А на картината му “Хвърковатата чета на Бенковски” (1909) е отредено да се превърне в неговата своеобразна визитка. Тя е издадена като пощенска картичка в огромен тираж - 25 000 бройки. А през 1971 г. я срещаме като миниатюрно копие върху марка със стойност 5 стотинки от серията “История на България”. Тиражът вече е “космически” - 400 000!

 

Морозов се изявява и като портретист - рисува поетите и писателите Иван Вазов, П. П. Славейков, Дора Габе, Кирил Христов и др. А в пейзажите му преобладават “образите” на старинни къщи, мостове, черкви...

Освен масло Морозов използва и други техники - акварелна, пастелна, моливна. Проправя път и на специфичната техника за офорт, наречена аквантинта. Именно неговите цветни гравюри са причина да бъде назован “пръв офортист”, “километричен камък” в графиката ни.

Изложбата му в Русе е открита през декември 1933 г. и продължава до 20 януари 1934 г. Тя е подредена в салона на “Столарското училище”. Съдържа цветните офорти, които са били представяни в чужбина. И тъй като интересът към нея бил голям, художникът се почувствал задължен да разкрие пътя на развитието на този непознат у нас метод на рисуване. На страниците на местната преса той отбелязва, че в Англия техниката е позната като Etching, в Германия - като Radierung, а във Франция - като Eaunfortes или като gravures en Coulevrs; че преди 400 години Дюрер я е използвал, а в лицето на Рембранд тя достигнала своя връх...

Също, но вече през 1936 г., и ценителите на изкуството в Чикаго, Клевеланд и Вашингтон имат възможност да се запознаят с неговите офорти. Типично по американски вестниците отпечатват биографията на художника, поместват репродукции на картините му, а критици не пестят похвалите си. Не само заради рекламата! За съжаление не знаем какво точно се е писало през пролетта на 1933 година, но допускаме, че името на Русе фигурира  в статиите.

Морозов получава признание и сред своите колеги. Избран е да ръководи Дружеството на свободните художници, член е на дружеството „Съвременно изкуство“,, създател на Дружеството на независимите художници. През 1939 г. издава своя албум “Приказна България”, в който подбира картини от действително приказните кътчета на родината...

Почива на 22 януари 1951 г. Погребан е в София. Дали е забравен или не, времето ще покаже. Колкото до специалистите, те са признали пионерската му роля в българското графическо изкуство.

 

Живодар Душков