Лого
Български Антифашистки Съюз
Областен и Общински Съвети - Русе
Logo

 

БАС
Печат
Карта на сайта

 

E-mail

 

 

Брояч на посещенията


 

Ешуорт
Фредерик Ешуорт

Верижна реакция от нещастни случаи

 

В САЩ е починал човекът, унищожил японския град Нагасаки.

Когато става дума за крупни катастрофи, природни или техногенни, е много трудно да се отървеш от желанието да намериш в тях съдбоносни съвпадения, фатални числа и дати.В САЩ е починал човекът, хвърлил през 1945 година атомната бомба над японския град Нагасаки. Вице-адмиралът в оставка Фредерик Ешуорт умрял в този ден, когато американците отбелязвали друга дата – началото на войната с Япония, краят на която сложил самият този атомен взрив. Между впрочем гибелта на десетки хиляди жители на Нагасаки била решена преди самия взрив, а бомбардировката едва не завършила с провал. Оказва се съ6дбата до последния момент решавала как да постъпи с екипажа на американския самолет и с жителите на японския град.

Ешуорт починал в къщата си в град Феникс. Бил на 93 години. Смъртта настъпила в резултат на сърдечен пристъп. Ветеранът претърпял няколко сърдечни операции. За последните две години Ешуорт е четвъртият умрял от броя на тези, които имали отношение към тази бомбардировка. През юли 2004 година на 84 години починал генералът от ВВС на САЩ в оставка Чарлз Суини, който командвал операцията. Малко преди това, през април, на 83 години умрял вторият пилот на бомбардировача В-29 Фред Оливи (Fred Olivi). На 22 април 2005 година на 89 години починал Филип Морисън (Philip Morrison),, учен, който работил в научна група, разработваща атомната бомба за унищожаване на японския град.

Тези хора живели дълго и починали в домовете си в обкръжението на опечалените роднини, за разлика от хилядите други, умрели в страшни мъки на 9 август 1945 година. Интересно е, че практически всички участници в тази операция след войната имали еднакво мнение относно необходимостта от използване на атомна бомба против Япония. Всеки от тях, считал, че това е страшно оръжие, но използването му против врага било необходимо.

В енциклопедичните справочници за бомбардирането на Нагасаки обикновено пишат така: На 9 август 1945 година, три дни след бомбардирането на Хирошима, тежък четиримоторен бомбардировач В-29, наречен “Бокс кар” (Bock's car - "автомобил Бокс"), хвърлил атомна (плутониева) бомба “Дебелак” (Fat boy) върху Нагасаки. В резултат на взрива загинали, според различни преброявания, от 60 до 80 хиляди души. Десетки хиляди умрели след войната в резултат на лъчева болест, изгаряния и рани, получени по време на взрива. Шест дни след унищожаването на Нагасаки Япония капитулира безусловно.

В енциклопедическите справки обикновено се отбелязва, че по време на полета е имало “определени трудности”, поради което операцията едва не била провалена. Обаче зад тези кратки забележки се крие интересна история – в действителност съдбата на град Нагасаки висела на косъм до последния момент. Шансовете да избегнат смъртта десетки хиляди души били повече от достатъчни.



Екипажът

Екипажът на бомбардировача
B-29 Bock's car:

Командирът на екипажа пилотът майор Чарлз Суини (Charles Sweeney), 2-ят пилот старши лейтенант Чарлз Елбари (Charles Albury), штурманът капитан Джеймс Ван Пелт (James Van Pelt), бомбардировачът капитан Кермит Биан (Kermit Beahan), бортиннженерът, специалист по електронно противодействие лейтенант Джейкоб Бисер (Jacob Beser), операторът на радара штаб-сержант Ед Бакли (Ed Buckly), операторът на радара сержант Ейб Спитзер (Abe Spitzer), бортинженерът майстор-сержант Джон Куарек (John Kuharek), помощник бортинженерът сержант Реймонд Галлахер (Raymond Gallagher), стрелецът сержант Алберт Деарт (Albert Dehart), ръководителят на операцията, специалист по вооружението Фредерик Эшуорт (Frederick Ashworth), третият пилот втори лейтенант Фред Оливи (Fred Olivi).

Верига от непредвидени обстоятелства

Мисията “Бокс кар” на 9 август 1945 година можела да бъде прекъсната няколко пъти, като при това неприятностите започнали още при старта. Техниките, които последни преглеждали самолета преди излитането, констатирали, че системата за прехвърляне на горивото от допълнителните резервоари не работи. Това означавало, че радиусът на действие на В-29 се съкращава значително – остават му с 2600 литра по-малко гориво, което се превръща и в допълнителен мъртъв товар.

Техническия персонал на авиобазата на остров Тиниан бързо направил разчет и изяснил, че за изпълнение на мисията “Бокс кар” ще стигне оставащото гориво. Обаче екипажът губел възможността да изправя вероятните грешки – сега полетът трябвало да бъде изпълнен идеално. В края на краищата командирът на екипажа – 25-годишния майор Чарлз Суини – взел решение за излитане. “Ние имахме дяволски малко втреме”, - спомня си след това Ешуорт, който също командвал тази мисия, тъй като отговарял за боеспособността на “Дебелака”.
Цел номер едно бил японският град Кокура. Той бил един от петте града, избрани предварително за двете атомни бомбардировки. Към този момент Хирошима вече лежала в руини, а Киото бил задраскан от списъка от военния министър Хенри Стимсън, който посетил града през 20-те години в качеството си на турист и бил потресен от красотите на града. Министърът му дожаляло за древната столица на Япония, и заповядал да не я бомбардират. Като запасни цели в полетния план на “Бокс кар” фигурирали Нагасаки и Ниигата.
Избирайки целта за атомната бомбардировка, командването се ръководело не само от значението й за отбранителната способност на Япония. Учените, работещи над “Манхатънския проект”, искали двете бомби да поразят колкото може по-различаващи се населени пунктове. Те искали да си изяснят всичко за разрушителната сила на бомбата и се постарали всеки от градовете да се различава от останалите по архитектура и ландшафт.
Ешуорт после си спомнял, че повече от всичко той се боял от старта. Аварии не трябвало да има в никакъв случай – на Америка и оставала само една бомба и тя трябвало да бъде взривена. Но по време на излитането катастрофите стават най често и затова, когато “Бокс кар” се откъснал от земята и набрал височина, Ешуорт се успокоил и се спуснал в бомбения отсек, където започнал да приготвя “Дебелака” за взрива.


B-29
B-29 Bock's kar


БомбатаТой забелязал, че някой залепил на корпуса на бомбата снимка на киноактрисата Рита Хейворт и написал няколко послания, адресирани до японския император.
Ешуорт измъкнал от носовата част на

Бомбата,хвърлена над Нагасаки

бомбата зелена тапа и поставил на нейно място червена. Бомбата била въоръжена. Внезапно, както после разказвал летецът, той забелязал червен мигащ индикатор на “Дебелака”. Това означавало, че е сработил един от четирите взривателя, монтирани на бомбата, при това кой именно било невъзможно да се разбера. Един от взривателите е трябвало да приведе бомбата в действие, ако самолетът се спусне на височина под 500 метра, вторият е трябвало да взриви “Дебелака” на определена височина след като я хвърлят от самолета, третият привежда в действие бомбата след като тя падне на земята.

Нито един от тези взриватели не предизвиквал опасения у Ешуорт – ако те сработели, то от бомбардировача нямало да остане нищо. Той се боял от четвъртия. Той трябвало да сработи 52 секунди след като светне тази лампичка, която летецът видял. Обаче още преди да изтече това време един от пилотите забелязал, че някой закачил превключвателя на панела, отговарящ за хвърлянето на бомбата. Бомбата не паднала, тъй като люкът бил затворен. Изключвателят върнали в изходно положение и лампичката угаснала.

Следваща неприятност за В-29 станала отсъствието на мястото за среща на един от двата други бомбардировача. В бомбардировката участвали три машини. Освен “Бокс кор”, който носел бомбата, в мисията участвал самолет с електронно оборудване за измерване параметрите на взрива, а също и В-29 с фотооборудване. Било определено рандевуто да стане над остров Якусима.
Обаче там пристигнали само “Бокс кар” и самолетът с измервателните прибори. Третият бомбардировач не се появил. В-29 кръжил над острова 40 минути, докато не станало ясно, че командирът на третата машина превишил установената височина. В края на краищата се свързали с него по радиото, което било строго забранено.

Възможно е именно това задържане да е станало съдбоносно за Нагасаки. Когато “Бокс кар” пристигнал в Кокур се оказало, че небето над града е плътно забулено от облаци. Самолетът е можело да бъде насочен с помощта на радар, но това било строго забранено. В-29 нямал право да се издава. Екипажът се насочвал към целта три пъти – на бомбардировача били достатъчни малки “прозорчета” в облаците, за да хвърли бомбата, но те така и не се появявали. На бомбардировача не останало гориво, за да извърши още няколко захода и Кокур бил спасен.

Като се посъветвали, командирите Ешуорт и Суини решили да летят към Нагасаки, да хвърлят бомбата, а след това да се приземят на близката военна база в Окинава. Това бил единственият шанс, при това ако по време на кацането възникнат непредвидени затруднения ( а полетът, съдейки по всичко, не бил от най-удачните), то втора възможност за връщане към нея самолетът няма да има.

Когато бомбардировачът долетял до Нагасаки, се оказало, че небето над този град е покрито също от облаци. Още при подлитането обсъждали варианти как да постъпят с товара, ако над града има облаци – в заповедта се казвало, че трябвало да хвърлят бомбата от височина девет километра в случай, че целта се вижда добре.
Командирът в качеството на алтернатива предложил на екипажа да скочат с парашути, а той сам да пикира до височина 500 метра и да се взриви заедно с “Дебелака”. Екипажът се отказал да напуска машината – след взрива на Хирошима японците никого от тях няма да оставят живи. На всеки от 13 –членния екипаж преди полета дали по капсула с циан-калий в случай, че попаднат в плен.



Nagasaki
Взривът над Нагасаки


Както в последствие си спомня Ешуорт, до последния момент екипажът бил уверен, че ще се наложи да пикират над града. Обаче пилотите все-пак забелязали малко “прозорче”. Само за няколко секунди бомбардировачът Кермит Биан можал да настрои прицела и да пусне бомбата. “Той имал възможност да направи само един изстрел и не сгрешил”, - разказва ветеранът. След като бомбата се отделила, самолетът направил завой на 150 градуса, за да избегне пораженията от взрива.
Взривът станал след 45 секунди. “Светлината била 10 пъти по-ярка от слънцето. Тя била с бяло-син цвят и се създавало впечатление, че осветила цялото небе от хоризонта до хоризонта”, - разказвал Ешуорт. След това тя се превърнала в червено огнено кълбо, а в после в бял стълб дим. Другият летец – третият пилот Фред Оливи си спомнял, че атомната гъба постоянно променяла цвета си, ставала виолетова, розова, черна, синя. Тя бързо израсла до 10 километра. Нагасаки загинал в огън...

“Бокс кар” се завърнал благополучно в базата, Преди да кацне отказал единият от двигателите, но екипажът нямал повече неприятности. Що се касае до Ешуорт, то този човек, който непосредствено унищожил Нагасаки, живял дълго и направил блестяща кариера. След Втората световна война Ешуорт отначало работил в правителствената Комисия по атомна енергия, а след командвал Шести флот на ВМС на САЩ, който бил базиран във Франция. Вице-адмиралът от запаса (Ешуорт е служил в морската авиация) оставил жена, трима сина, трима внуци и един правнук.


Павел Аксенов

http://lenta.ru
13.12.2005