БАС

Български Антифашистки Съюз

БАС - Русе



 

 

 

 

Не искам да повярвам

Цветанка Петрова

Не искам да повярвам, че те няма,
ах, тази наша тежка драма –
защо, защо ли теб те няма,
а тъй обичахме се двама.

Как нужно ми е твойто мъжко рамо
и твойте нежни ласки са ми нужни,
та в тази топла вечер теменужна,
пак да възкръснат чувства прежни.

Вървя по тъмната алея,
и тихо тъжна песен пея,
но никой се не вижда покрай кея,
и няма никой там на наш’та пейка –
над нея - само малка вейка
от полъха на вятъра потрепва.

Но ти вървиш до мен, но ти си тука
със всички спомени, които ми остави
със спомените що остави,
които трудно могат се забрави!