актуална политика, новини
Меню

Невежеството в действие

Проф. Велко Вълканов

            Един министър си позволи да направи изявления, които засегнаха престижа на държавния глава.  Държавният глава бе принуден да реагира –  мълчанието му щеше да означава  съгласие с изприказваното от министъра. И той реагира: министърът или трябва да докаже верността на подхвърлените приказки за неговите, на  държавния глава, богатства, или, подчинявайки се на законите на честта,  да си подаде оставката. Министърът не направи нито едното, нито другото. Направи третото: поиска среща с държавния глава, за да „изясни  недоразумението”. Държавният глава удовлетвори искането му.

 

И така, в президентството, не в частен дом, се провежда разговор между две длъжностни лица по повод изявленията, които едното длъжностно лице е направило относно другото длъжностно лице. Разговорът естествено са стенографира,   което е нормална практика, когато се отнася до служебни отношения, в случая отношения между държавния глава и един министър. Всеки участник в такива разговори предварително знае, че те се документират, т.е. записват. Толкова повече това знае, не може да не знае, един министър. Всичко, което се казва в парламента,  което се казва в Министерския съвет, се записва. Естествено е всичко, което се казва в президентството, също да се записва.

 

На следващия ден разговорът бива и оповестен. Това следва от логиката на събитията. Обществеността трябва да знае дали министърът, водейки разговора с държавния глава, е успял да докаже верността на обстоятелствата, предмет на разговора, или обратното – не е успял да докаже тяхната вярност, във връзка с което е поднесъл своите извинения на държавния глава. Да не се публикува този разговор, би означавало намерение да се скрие някаква неприятна за държавния глава истина. Държавният глава не заради себе си, а заради институцията, която представлява, няма право да си позволи това. Той е длъжен да доведе докрай недостойната  сага за приписваните му милиарди.

 

         Най-неочаквано съпартийците на министъра нададоха вой: държавният глава бил нарушил Конституцията, като без да пита министъра, огласил съдържанието на разговора с него. Бил в частност нарушил чл.32, ал.2  от Конституцията, съгласно който „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи”.

 

 Тези „конституционалисти” обаче не искат да прочетат първата алинея на същия чл.32, в контекста на която следва да се чете и втората му алинея. В тази алинея първа  четем, че „личният живот на гражданите е неприкосновен”.  Следователно, личният, а не служебният живот на гражданите е неприкосновен.   Служебният живот на никого не може да остава скрит за обществото.

 

Говорят за прозрачност във всичко, а щом прозрачността покаже собствената им нечистоплътност, бягат да се скрият зад завесата на някакви правни норми. Обърнете при това внимание на толкова очевидния факт, че във въпросния разговора не се засяга нито едно обстоятелство от личния живот на господина министъра. Говори се единствено и само за обстоятелствата по служба, респ. за обстоятелства, за които министърът като министър е съобщил.

 

Невежеството преминава в наглост: заради допуснатото нарушение на Конституцията държавният  глава следвало да бъде отстранен от поста си по реда на чл.103 от Конституцията (!) Тези хора не проявяват никакво уважение към конституционноправните институти. Те са готови да  подхвърлят  на безпардонно изпитание закрепените в Конституцията механизми, чийто смисъл е да защитят не мимолетна политическа корист, а държавноправни ценности от най-висок порядък.  И това те правят не за първи път. Преди няколко месеца те поискаха импийъчмънт за президента защото бил отказал да издаде указ за освобождаването на наши дипломатически представители в чужбина (!!)

 

Няма защо да казвам, че намерението да бъде привлечен държавният глава към отговорност по чл.103 от Конституцията и този път ще завърши с неуспех. Не ще  се намери сериозен юрист, който да постави името си под една несериозна кауза.  А каузата е толкова несериозна, че оскърбява самото понятие за правовата държава. Ако това е правовата държава, каква ли, господи, е неправовата държава?

 

Статията е публикувана във в-к „Дума на 8 март 2010 г.

 

 

 

 


Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org