актуална политика, новини

 

 

Меню

ОС БАС - РУСЕ!

Фашизмът не бива да мине!

Велко Вълканов

почетен председател на ЦС на Българския антифашистки съюз

            Нашата общественост вече е запозната за извършеното преди няколко дни  нападение срещу участници в протестната акция в защита на пребиваващи у нас чужденци.   Четирима души,  пребити с железни пръти, са претърпели сериозни наранявания.

 

Случилото се не е конфликт между две групи млади хора, които вместо да се бият, е трябвало да седнат и да си поговорят (както заяви   министърът  на вътрешните работи). Това е побой, извършен от млади  неофашисти над млади антифашисти.  Един от пребитите антифашисти, студентът по история Борис Боев, е и активен член  на Българския антифашистки съюз.

 

            Не за първи път неофашисти нападат антифашисти. В началото на тази година споменатият по-горе Борис Боев бе жестоко пребит от група неофашисти,   в резултат на което прекарва дни наред в болницата с опасност за живота (с комоцио!).   Нападения над млади антифашисти са извършвани и в други градове (например в Пловдив).  Наблюдаваме изобщо достатъчно добре изразена профашистка тенденция в обществения ни живот.

 

Фашизмът упорито търси своята реабилитация. През последните двадесет години, годините на „прехода”, бяха възстановени фашистки организации, като например Българският национален легион, който под името Български демократически форум (БДФ)  участва  дори и в управлението на страната. „Синият легионер” Муравей Радев   (председател тогава на БДФ)  бе министър на финансите в правителството на Иван Костов. Да се пропагандират  фашистки и нацистки възгледи и практики през последните двадесет години е вече обичайно явление. Съчинението на Хитлер „Моята борба” свободно се продава у нас. Преди няколко дни  една от телевизиите показа организирано честване на рождения ден на Хитлер. На масата бе сложена голяма торта с пречупения кръст, а около нея бяха насядали активисти на „Атака” (някои които дори  общински съветници от тази партия). Пропагандата на фашистката идеология се осъществява въпреки съответните конституционни  забрани и въпреки разпоредбата на чл.108 от Наказателния кодекс, който предвижда сериозна наказателна отговорност  за онзи, който „проповядва фашистка или друга антидемократична идеология”.  

 

Набиращият скорост неофашизъм има своите икономически предпоставки. В състояние на тежка социално-икономическа  криза определени обществени сили търсят изход именно във фашизма. Но той има и своите морално-политически предпоставки. В „демократична” България фашизмът не получи своето порицание.  „Философи” като Желю Желев и „историци” като Георги Марков, поставили се в услуга не на истината, а на актуални  политически интереси, се заеха упорито да защитават тезата, че у нас не е имало фашизъм, не е имало следователно и антифашистка съпротива. Вместо да изпитват гордост, че и нашият народ  е „дал   нещо  на света” в борбата срещу нацистка Германия и нейните български съюзници, те пренебрегват всички обстоятелства, които не съответстват на поддържаната от тях теза. Пренебрегнат е дори и простият факт, че като съюзник на нацистка Германия  България активно съдейства  за установяването в целия свят, включително, разбира се, и в самата нея на фашистки режим от нацистки тип. В резултат на извършената политическа реставрация фашизмът у нас не само не бе порицан, но в съответна степен дори и насърчаван.  Острието, която трябваше да бъде насочено срещу него, сега се насочи неочаквано срещу антифашистите. Участниците в антифашистката съпротива са подложени на поругание, паметници на загинали антифашисти са събаряни, населени места и улици, носещи имена  на герои от антифашистката съпротива, са преименувани.

 

Негативно отношение към антифашисткото движение у нас прояви и официалната българска държава. Тя отказа да признае на участниците  в антифашистката съпротива качеството на войници  от световната антихитлеристка коалиция. Наистина през  1995 г. бе приет  Закон за признаване на участниците в антифашистката съпротива за участници във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция (ДВ, бр. 60 от 1995 г.).   Но този закон, който при това не предвиждаше никакви материални изгоди за антифашистите, четири години по-късно по предложение на одиозния Георги  Панев бе отменен. Миналата година в Народното събрание бе внесен законопроект, с който на малкото останалите живи участници в антифашистката съпротива, се признаваше  качеството на ветерани от Отечествената война срещу нацистка Германия, но той за съжаление не бе приет (при гласуването в пленарната зала недостигнаха няколко гласа). При тази антиисторическа и антисоциална позиция на меродавните български власти няма защо да се чудим на профашистките прояви през последните  години. Те са пряка последица на тази именно позиция.

 

Трябва да се подчертае, че българските антифашисти съвсем не държат на материалните придобивки, свързани с качеството ветеран от войните. Те държат на моралното признание и то не заради самите себе си, а заради честта и достойнството на българския народ. Трябва най-после официално да се заяви, че българският народ е антифашистки народ и че той активно е участвал в съпротивата срещу нацистка Германия и съюзените с нея български правителства. Във всички случаи трябва официално да се заяви, че в България е имало фашизъм с всички свойствени за него  античовешки изстъпления, намерили своя израз в започналото на 9 юни 1923 г.  терористичното изтребление на български патриоти, в препълнените    затвори  и концлагери,  в жълтите звезди на евреите, в предадените на хитлеристите евреи от Беломорието и Тракия.

 

 Наложителна е най-после и  сериозна правна защита срещу идейните и материалните прояви на фашизма. Досега няма образувани досъдебни и съдебни производства срещу агитаторите на фашистката идеология и носителите на фашистката практика.  Искам да се надявам, че държавните органи – полицията, прокуратурата, съдът – ще предприемат необходимите мерки, за да защитят обществото ни от фашизма – това най-значително социално зло..

 

Фашизмът трябва да бъде спрян, преди да се е разгърнал. След това ще бъде късно.

 

Статията е публикувана във в-к „Дума” на 9 юни  2010 г.

  

 

 
Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org