БАС

Български Антифашистки Съюз

БАС - Русе

НОВАTA  КАФЯВА  ЗАПЛАХА  В  ГЕРМАНИЯ


Д-р юр.н. Иван Аладжов

 

версия за печат

Страници: 1 2 3
 

      Германия от няколко години преживява сериозна социална криза вследствие на постепенния, но постоянен демонтаж на социалната държава и на де факто освобождаването на концерните от солидарното задължение да плащат данъци.

      Само през 2004 г. в страната фалират около 40 хиляди фирми. А заплашени от несъстоятелност са вече и големи традиционни компании като "Karstadt", "Quelle", "Neckermann" и др. И това се случва въпреки факта, че в страната през изминалата година е реализиран умерен икономически растеж от около 1,6%, който в цифри представлява плюс на Брутния Вътрешен Продукт (БВП) от над 35 млрд.евро (по данни на Евростат). Независимо от този прираст, вследствие на неравномерното му разпределение и съкращаването на работните заплати с около 10%, през изтеклата година само за периода от Март до Септември е намаляло потреблението с 10 %. А безработицата е нараснала през 2005 г. с над половин милион и по официални данни надхвърля за първи път от 30-те години насам магическата граница от над 5 мил., като реалната безработица по изчисления на независими икономисти е поне с 50 до 100 % по-висока и надвишава значително 8 мил. Според статистиката съществуват само 33,6 мил. работни места и 20 мил. пенсионери при над 82 мил. население, а останалите близо 28 мил. не са само деца, учащи и военнослужещи. Точно в тази напрегната ситуация държавата съкращава радикално социалните помощи, въпреки че социалните разходи на ФРГ са едва около 4 % от БВП.

      Разликата между богати и бедни в страната постоянно нараства. И докато общото благосъстояние на ФРГ през изминалите 8 г. се е увеличило сумарно с 17%, то остава абсолютно неравномерно разпределено, въпреки социалдемократическото управление от 1998 г. За този период дори е нараснала значително социалната сегрегация: най-богатите 10 % (8 мил.) притежават вече 47 % от цялата собственост (прираст от 9 %), докато общо ? (41 мил.) от цялото население на страната разполага с по-малко от 4 % от богатствата, а последните 10% в социалната йерархия дори не притежават нищо освен дългове. Значително се е увеличил през последните години и броят на хората, живеещи под екзистенцминимума, т.е. с приходи под 50 % от средните, надхвърляйки вече 18%.

      Нищо учудващо няма тогава, че само 1/3 от домакинствата в Германия живеят в жилища, които са тяхна собственост (за сравнение този дял в България е над 90 %), а броят на трайно бездомните във ФРГ надхвърля половин милион.

      Постоянно нараства и вътрешната задлъжнялост на държавата към частни кредитори и достига вече астрономическата цифра от над 1.300 млрд. евро (62 % от БВП). Бюджетния дефицит прескочи 60 млрд. (т.е. 1/4), като общата задлъжнялост на страната (обществена и частна) дори е с пъти по-висока и надхвърля 8.000 млрд. Евро.

      В такива социално напрегнати моменти, oт германската история, се наблюдава както подем на левите сили и зачестяващи социални демонстрации (нека си спомним вълната от социални протести през есента на 2004 г. - т.н. "Понеделнишки демонстрации" с милиони участници в над 200 града, както и създаването на Новата левица), така и възраждане на нацистите.

      През есента на 2004 г. се проведоха регионални и комунални избори в провинциите Саксония, Бранденбург, Северен Рейн-Вестфалия и Саарланд. Резултатите от тях бяха отчасти шокиращи. В Саксония, пряката наследница на хитлеристката  Националсоциалистическа работническа партия - Националната партия на Германия (НПГ) спечели 9,2 % - колкото социалдемократите. В Бранденбург, другата неофашистка партия - Германския народен съюз (ГНС), извоюва 7 %. А в най-голямата западногерманска провинция - Северен Рейн-Вестфалия на комуналните избори тя привлече около 4 %, както и в Саарланд. Този тренд продължава и до днес – т.напр. в североизточната провинцията Мекленбург неофашистите от НПГ придърпаха 7,3 % от гласовете на изборите през септември 2006 г., а ултранационалистите от ГНС влязоха в регионалния парламент на Бремен през май 2007 г. Нацисти влязоха и в общинските парламенти на Берлин през тази есен.

      Само в тези 6 от 16-те провинции на Германия двете неофашистки организации спечелиха общо над 1 млн. гласa. На предсрочните парламентарни избори през 2005 г. те кандидатстваха с обща листа, с цел да влязат в зданието на Райхстага, което слава богу не им се отдаде.

      Членовете и избирателите на неофашистките партии най-често са офицери, безработни, хора с ниско образование или работещи нискоквалифициран и ниско заплатен труд, както и все повече хора от средната класа. Ръководителят на НПГ, Удо Фойгт, е бивш офицер от Бундесвера. Неонацистите открито пропагандират ксенофобия към чужденците от по-бедните страни, расизъм и антисемитизъм, поднесени с традиционна за неонацистите социална, антикапиталистическа и антиевропейска риторика. Целенасочено неофашистите експлоатират широкото социално недоволство и напрежение в страната и го тематизират. Тяхната идеология абсолютно отрича мултикултурното общество. Те се противопоставят на традиционните партии, отричат представителната демокрация, обявяват се в подкрепа само на националната икономика и са отявлени антиглобалисти и противници на международните организации. Неонацистите старателно подържат мита за абсолютна различност спрямо всички други партии, използвайки метода на стряскаща риторика, като в речите им, често крещяни в истеричната тоналност на Хитлер и Гьобелс, са скрити цитати на фашистките „величия“.

      Лозунгите на ежеседмичните им демонстрации и шествия (в Дрезден в средата на Февруари 2005 се проведе най-голямото им струпване до сега с над 10 000 участници) са: «Чужденците вън»;, «Германски работни места само за германци», «Социална революция в полза на германската нация», «Да довършим делото на предците», «Германия жертва на Втората световна война» и др. Без срам те величаят Хитлер и други нацистки „светила“, обявяват лагерите на смъртта за еврейско-американско-комунистическа измислица и поставят въпроса за връщане или поне обезщетение за загубените източни територии. Неонацистите не крият намеренията си за завземане на властта и ликвидиране на т.нар. от тях Бонско-Рейнска република - алюзия за съдбата на Ваймарската република.

      Неофашистите не се ограничават само със символика и реторика. Те предприемат и конкретни действия. Главен враг за фашистите са чуждестранните работници, повечето от които вършат мръсната работа в хиляди малки фирми. А без гастарбайтерите икономиката на страната най-вероятно би колабирала. Но точно тези хора биват нападани от неонацистите, бити и дори убивани; домовете за бежанци опожарявани, а в пламъците изгарят хора, виновни единствено в това, че са с друг цвят на кожата, и че не говорят немски. Вече има региони, предимно в източна Германия по границата с Полша и Чехия, където ако си чужденец си подложен на постоянен риск за живота си.

      Неонацистите атакуват и антифашистки активисти. Напоследък все по-често горят културните центрове на лявоалтернативните младежи, а техните привърженици са бити. Това кара т.н. Антифа да създава от своя страна добре обучени в бойни спортове групи за самозащита срещу фашистките нападения.