Офицери


Открай време подвизите, извършени за слава на Отечеството, се вписват в историята на държавата и представляват най-ярките й страници. Войните в “битката за храма и бащиния праг” не са жалели своя живот, а свети Георги невидимо ги е осенял със своето знамение.

Южно Осетинци

Неизменно в Осетинската църква се прави молебен в чест на осетинските войни. Мнозина от тях от тук са тръгвали на бойното поле и “не само са изпълнявали задълженията си под клетва за чест и дълг, но са ознаменували себе си и са прославили Руското оръжие”.
За нашите земляци казвали: “В борбата срещу неприятеля осетинците винаги са били най-надеждната и храбра войска”.

Спомняйки си миналото, ние неволно се замисляме за тази жертвоготовност и за този боен подвиг, който са извършили на брега на Дунава нашите съотечественици.
Под дивия гнет на Османската империя стенели народите на Балканския полуостров. В Русия те виждали единствения съюзник и освободител. Не е ли удивително, че Руско-Турската война 1877-1878 г. предизвикала в Русия широк патриотичен подем. За защита на братята славяни се отправили хиляди доброволци. В тази кампания осетинците предоставили свой дивизион.
И проявили такъв героизъм, че за тях с възхищение писали: “Този народ заслужава изключителна награда за своята безупречна, безгранична храброст”.

Ние си спомняме името на героя от Руско-Турската война, Николай Караев от село Олгинское. По време на войната бил в 3-а дружина на българското опълчение.
В бойните събития се отличил с безгранична храброст. Участвал в боевете при Казанлък и при щурмуването на Шипка.
В боя при Ески Загрою спасил ранения си ротен командир, като му дал своя кон. По този начин обрекъл себе си на сигурна гибел. Караев бил обкръжен от турците, но оказал на неприятеля твърда съпротива и не позволил да го пленят. В битката при Шипка изблъскал неприятеля от дола, където се намирал единствения водоизточник. Ранен, останал в боя и едва след второто му раняване в крака бил изпратен в болница. След като се излекувал, до края на военните действия на Балканите, служил в 1-а Гвардейска пехотна дивизия на принц Олденбурски според сведенията на който на Николай Караев “нееднократно били оказвани поздравления за проявените подвизи”
За своите героични подвизи прапорчик Николай Караев бил удостоен с бойни награди.


Една зима в Родината е по-добра от сто пролети в чужбина”, далече от Отечеството разбрал тази горчива истина генерал Дзамболат Абациев.
Революцията през 1917 г. рязко изменила неговата съдба, а вятърът на емиграцията го отнесъл в далечна Югославия. Тук, през 1939 г., тихо умрял този човек за храбростта на който се носели легенди.

Дзамболат Абациев – родом от с. Кадгарон. Той започнал службата си като юнкер, бил откомандирован в конвоя на генерал Скобелев. Заедно с прославения пълководец преминал трудните пътища на войната. Направил впечатление в Дунавската кампания през 1877-1878 г. Отличил се при превземането на гр. Ловеч, в боевете при Плевен и при пленяването на Осман-Паша и Вейсел-Паша. В бойна обстановка се отличавал с концентрираност, изключителна издържливост и силна воля. Поразявало неговото хладнокръвие сред куршумите и презрението към смъртната опасност. Генерал Скобелев не един път питал своя адютант: “Кажете, Дзамболат, знаете ли какво е страх?”.

За вярност, за бойна доблест и за военно изкуство на Абациев било присвоено званието генерал-лейтенант. Той притежавал множество награди не само в Русия, но и в Румъния, Персия, Турция, България, Прусия, Франция, Гърция.
Абациев е участник в три войни: руско-турската, руско-японската и първата световна.

“Генерал Дзамболат Абациев – един от най-добрите осетински войни, вплел ярко цвете във венеца на руските победи над враговете на Отечеството”.

Превод на статията , препоръчана ни от приятеля на Българския антифашистки съюз Южно осетинския гражданин Инал Плиев