Национално позорище

                                                              Велко Вълканов

            Сръбската дума «позорище» на български означава театър. Можем да побългарим тази дума, като я натоварим със съдържанието на една близка по звучене,  но различна по смисъл българска дума – думата «позор». Бихме могли следователно с думата «позорище» да означим мястото, където се разиграват позорни сцени. В зависимост от характеристиката на мястото, където се разиграват позорните сцени, можем да говорим за квартално позорище, за градско позорище, за национално позорище.

            Тези дни истинско национално позорище представляваше нашето —  уви! нашето  - Народно събрание. Лидерите на две парламентарно представени партии — Волен Сидеров и Яне Янев, си размениха думи, които накараха стените на Народното  събрание да се изчервят от срам. В това Народно събрание са били наблюдавани бурни сцени, разменяни са били остри реплики, но никога не са били произнасяни думи, извлечени  от дъното на човешките взаимоотношения. И в най-долната квартална кръчма едва ли биха се чули подобни словосъчетания.

            Тези, двамата, очевидно са забравили, че в българския парламент  представляват не своите собствени персони, а българския народ. Разменяйки си оскърбителните  думи, те следователно оскърбяват и българския народ. Те жестоко го и злепоставят. Какво наистина трябва да се мисли за един народ, който е могъл да изпрати в националния представителен орган хора с подобна лична и политическа  нравственост?  Не е възможно тези двамата да са същински представители на нашия народ. Груба грешка е, че те се намират в Народното събрание. Мисля си, че ако съществуваше института на отзоваването, Яне Янев и Волен Сидеров би трябвало незабавно да бъдат отзовани — поради крещящото отсъствие на  моралните  качества, които един народен представител задължително трябва да притежава. Морално низкият може да представлява единствено самия себе си и никого другиго.

            Странно е наистина, че  такива хора  се оказаха в българския парламент.

Кой беше онзи орел, който изнесе г-н Яне Янев от долната земя на горната? В последните парламентарни избори неговата партия «Ред, законност, справедливост»  разполагаше с небивали  за една нова партия финансови възможности. Цялата страна бе осеяна с билбордове, плакати, афиши и други агитационни материали, обещаващи на българските избиратели всички земни радости, ако гласуват за кандидатите на  РЗС. И това, което малкото пари не могат да свършат, го свършиха многото пари: Яне Янев и неговото тясно обкръжение проникнаха в Народното събрание,  за да им берем  срама -  и днес, и утре.

А Волен Сидеров е сравнително по-ясен случай. Това  е дребен политически мародер, който краде  формули ту от една, ту от друга политическа партия, за да натрупа накрая  значителен, но фиктивен политически капитал. Той измами лековерни политици и журналисти, внушавайки им представата, че е един от тях. И вестници, и телевизии, въпреки предупрежденията, които им бяха отправяни, лековерно му предоставяха трибуната си. Дребен фюрер с амбициите на голям фюрер. Фашизоид, който няма куража да се прояви като  открит фашист, но който няма да се поколебае да се прояви  и такъв, ако обстоятелствата му позволят това. Неприятен от всякаква гледна точка субект. Мисля си, че само една особа от политическия ни  паноптикум (в случая разбирай зверилник) е по-противна от него — особата Стоян Ганев.

Ето какви са някои от хората, които днес ни представлява в парламента. И да ти стане лошо, като си помислиш, че дори депутатите от ГЕРБ се оказват по-добри от тях.

Ама че времена, ама че нрави!

19 дек.2009 г.