БАС

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе



 

 

 

 

Куба Майами

                          Продължено престъпление
Защо съдът в Маями несправедливо осъди петима кубински младежи


Проф. д-р Велко Вълканов


       Разправят, че правителството на САЩ е било предизвестено за онова, което стана на 11 септември 2001 година. Замълчало си обаче, за да получи необходимия му повод да разгърне широкомащабна война срещу "тероризма". Малко хора, разбира се, знаят истината. Във всички случаи остава обаче фактът, че в часа на нападението в Търговския център не се е намирал нито един от висшите му служители.

       Днес Щатите водят борбата си срещу "световния тероризъм", използвайки всички негови методи. Те се превърнаха в най-голямата терористична организация в света. Няма престъпление, което те да не са в състояние да инсценират, за да оправдаят своя поход срещу независимите народи и действително демократичните правителства.
Една от постоянните жертви на упражнявания от правителството на САЩ държавен тероризъм е Куба. Още от момента на възникването си демократична Куба е подложена на несъвместими с международния правен ред действия от страна на САЩ. Използвани са икономическата блокада, въоръжените нападения, убийствата, диверсиите, саботажите и всички други възможни форми на държавния тероризъм.
Щатите насочват антикубинската си терористична политика и срещу намиращи се на тяхна територия собствени и чужди граждани. Преследват се всички, които заявят своята солидарност с мирния кубински народ. Така щатските власти през 1998 г. са задържали, осъдили и изпратили в затвора петима кубински младежи, успели да предотвратят опасни терористичните действия, подготвени от разположената в Маями кубинско-американска мафия. Грехът им следователно не е, че са извършили престъпления. Не, грехът им е, че са се противопоставили на престъпленията, планирани на територията на САЩ. Вместо да предаде на съд действителните терористи, американското правителство, напротив, изпраща в затвора тъкмо тези, които в една или друга форма се борят срещу тях. Във всички случаи младите кубинци с нито една своя проява не са нарушили законодателството на САЩ.

       Трима от младежите - Херардо Ернандес, Антонио Герраро и Рамон Лабаниньо - са осъдени на доживотен затвор, а другите двама - Фернандо Гонсалес и Рене Гонсалес - на дълги години лишаване от свобода.

       Присъдата е постановена при най-груби нарушения на общопризнати принципи и норми на наказателния процес. Съдът в Маями е проявил неприкрито насочено срещу подсъдимите пристрастие. Той е действал под бруталния натиск на съсредоточената в Маями кубинска контрареволюционна емиграция. На подсъдимите освен това е отказано правото да имат адвокати по свой избор - на тях им са натрапени служебни "защитници". Наложените наказания са и чудовищно несъразмерни дори да се приеме, че политическото поведение на петимата младежи в някаква степен не съответства на интересите на САЩ. Може изобщо да се каже, че целият съдебен процес срещу младите кубински патриоти е низ от нарушения на Международния пакт за граждански и политически права, който бе ратифициран най-после и от САЩ.
Неправомерният характер на постановените срещу петимата кубинци присъди е толкова очевиден, че апелативният съд в Атланта се е видял принуден да го признае. За съжаление това не доведе до промяна във вече постановените присъди.

       Осъдените младежи са поставени при крайно тежък затворнически режим. Те са лишени от елементарни човешки права. Държат ги в изолация, която трябва да съкруши техния дух. Така Рене Гонсалес вече осем години търпи забраната да бъде посетен от своята съпруга и своята дъщеря. Лишен от правото да бъде посещаван от съпругата си е и Херардо Ернандес. След многократни постъпки съпругата му Адриана Перес получила най-после разрешение да го посети, но когато пристигнала в САЩ, била задържана, разпитвана, а след това и върната в Куба. В случая грубо са нарушени основни разпоредби на международното хуманитарно право. Нарушени са в частност Конвенцията против изтезанията и другите форми на жестоко, безчовечно или унизително обръщение и наказание, минималните стандарти за третиране на лишените от свобода и редица още международноправни актове.

       САЩ изобщо не се съобразяват с никакви норми на международното наказателно и хуманитарно право. Вашингтон дори отказа да се присъедини към Римския статут, с който бе създаден Международния наказателен съд. САЩ не допускат техните граждани да бъдат изправени пред един легитимен съд, но заедно с това са готови да изправят пред създадени от тях самите разни нелегитимни "трибунали" всеки гражданин на други държави, дръзнал да се противопоставя на тяхната политика. Те държат при нечовешки условия хиляди други неправомерно лишени от свобода човешки същества. Затворите в Гуантанамо, в Абу Граиб, в различните други пръснати из Европа незаконни затвори са убийствен атестат за изцяло неправовия характер на "правосъдната" система на САЩ.

       В наказателното право съществува понятието продължено престъпление. Това е престъпление, което е в състояние на непрекъсната осъщественост. Такова престъпление е например незаконното лишаване от свобода. С оглед на следваната от САЩ глобална политика можем да кажем, че те осъществяват едно продължено престъпление не само спрямо петимата кубински младежи, а спрямо всички народи в света. Те са в състояние на постоянно поддържана терористична война срещу всеки народ, който държи на своята независимост и достойнство. Те водиха война срещу Виетнам, срещу Афганистан, срещу Югославия, срещу Ирак, сега подготвят война срещу Иран. Трябва да им се противопоставим.

       Противопоставяйки се обаче на глобалната политика на САЩ, ние не бива да забравяме отделните хора, станали жертва на тази политика. Ние сме длъжни да чуем вика за помощ, който петимата задържани в американските зандани младежи изпратиха до нас.

       Дълг на световната общественост е да защити несправедливо осъдените кубински младежи. Дълг на международните институции за защита на правата на човека да се намесят, използвайки предоставените им правомощия. Г-жа Луиза Арбър - Върховният комисар по правата на човека при ООН - няма право да остане безучастна пред извършваното в САЩ беззаконие. Никой няма право да остава безучастен. Несправедливостта, извършена спрямо един от нас, е несправедливост, извършена спрямо всички нас.


Статията е публикувана във в-к "Дума" на 4.10.2006 г.